нямаше. Реших да посетя Изабел. Това и направих. Когато се връщах в хотела, видях те да влизаш в колата и да я подкарваш като обезумяла. Реших да тръгна след теб и да разбера какво става.
— Е, видя. Не трябваше да оставяме Джийн така. Изглежда ужасно…
— А как? Да приберем тялото и после какво? Да информираме местната полиция и да си навлечем куп неприятности? Или да ни задържат? Мислиш ли, че на Туийд щеше да му хареса това — сега, когато Франция е на път да се взриви? В Марсилия също е имало бунтове срещу американците и арабите. Задълбочава се…
— Откъде знаеш за Марсилия?
— От Изабел — гледа телевизия, слуша радио. Каза ми, че имало много пострадали. Най-важната роля играли, разбира се, нашите приятели с маските.
— Спомена Ланд. Как мина там?
— После ще ти разказвам — отвърна мрачно Нюмън. — Дано сега успеем да се свържем с Туийд и Лазал. Светът на Дьо Форж започва да ни притиска.
В Париж Туийд изкара напрегната вечер. Куриерът с фалшивите документи, изпратени от Моника, пристигна. Лазал съобщи, че в осем тази вечер има прием в дома на Жозет дьо Форж.
Когато стигнаха Паси, Туийд накара шофьора на таксито да спре няколко къщи пред сградата, която търсеше. Изкачи се на терасата на елегантната постройка, обърната към малък парк, и се загледа в спиращите лимузини, от които се изсипваха гостите. Сред тях разпозна Луи Жанин — министъра на отбраната и марионетка на Дьо Форж. Лакеят на вратата попита Туийд дали има покана.
— Журналист съм — отвърна той. — Предай на мадам Дьо Форж, че работя за „Дейли уърлд“. И побързай. Отвън е доста студено. Ако не се върнеш до три минути, няма да ме завариш. Но аз ще се обадя по телефона, за да уредя сам срещата си, а след това ти едва ли ще си още на работа. Ето визитката ми…
Докато чакаше, покрай него минаваха другите гости, облечени във вечерни рокли и костюми. По ръцете и шиите си някои жени имаха бижута, струващи цели състояния. Туийд се чувстваше съвсем добре в спретнатия делови костюм. Защо пък трябваше да се облича специално за това гнездо на пепелянки?
Лакеят се върна забързан, с променено изражение. Покани Туийд вътре, пое палтото му и го поведе през застлания с червен килим вестибюл към голямата зала, пълна с гости. Залата беше мебелирана с вкус и осветена от блестящи полилеи. На стените имаше картини — Туийд позна една на Гоген.
Лакеят с лакти си пробиваше път през шумната тълпа. Гласовете се смесваха със звъна от чаши с шампанско. Туийд забеляза генерал в пълна униформа. Масон, началник-щаб на армията. После лакеят го представи.
Жозет дьо Форж беше висока и стройна жена, облечена в черна кадифена рокля, която подчертаваше превъзходното й тяло. Лъскавата й коса беше прибрана на кок. Властна, но и красива жена. Роклята оставяше прекрасните рамене съвсем голи и се крепеше върху тялото й като с магия. Тъмните й очи изучаваха Туийд, докато държеше в ръка картичката му. Той веднага разбра, че ще се опита да подчини и него на чара си.
— Мистър Прентис от „Дейли уърлд“. Чувствайте се като у дома си на този малък прием. Шампанско? — тя кимна на един келнер и Туийд неохотно взе чаша вино. — Елате, ще седнем, за да си поговорим спокойно — продължи тя на английски. — Толкова много хора. Направо е ужасно. Но поканиш ли един, трябва да се обадиш и на другия, и така нататък. Лесно се обиждат, ако не ги поканиш. Като деца са…
Без да спира да говори, тя го заведе до елегантно канапе до стената, махна му с ръка да се приближи и седна, кръстосала дългите си крака, които се виждаха през дълбоката цепка на роклята. Туийд нарочно задържа поглед върху тях — сигурен беше, че от него се очаква именно това. Заговори на английски — не искаше тя да знае, че владее отлично френски.
— Тук сте събрали много хора от висшето общество. Виждам и генерал Масон. Успява ли да ви даде поне малко морална помощ в тези кризисни дни?
— Най-любопитното, мистър Прентис, е това, че английската преса започва да се интересува от Франция. Скоро Париж отново ще стане столицата на Европа, както беше при Наполеон.
— А Германия?
— Там знаят да уважават силата! — тя махна с ръка. — А скоро Франция ще бъде призната за супер силата на континента. Та ние разполагаме с нашите „ударни сили“ — атомното ни въоръжение. Ето там е застанал генерал Лапоант, командващ тези части.
„Орлите се събират“ — помисли си Туийд, докато се обръщаше да види посочения от Жозет униформен генерал. Бе средно висок, строен, с къс черен мустак. Слушаше усмихнато някаква руса красавица, която го гледаше с обожание.
— Разведе се с жена си — продължи Жозет — и сега Лизет се надява да го покори. Той може да легне с нея, но втори път няма да се ожени.
— Предполагам, че възгледите на премиера ви Навар са други, че той предпочита тясното сътрудничество с нова Германия.
— Навар? Пфу — тя изпъна длан пред устата си и духна в нея.
— Ще се прости с поста си, когато мъжът ми влезе в Париж.
— Имате предвид с армия?
Жозет присви хипнотичните си очи и изгледа Туийд, преди да отговори. После огледа залата и сви устните си:
— Не можем да говорим спокойно в тази лудница. Елате, ще се оправят за малко и без мен.
Туийд спря един келнер, даде му чашата си и последва жената. Тя отвори някаква врата и влезе в по- малка стая, обзаведена главно с меки шезлонги, достатъчно широки, за да могат да поберат двама души. Заключи вратата и се отправи към шезлонга до противоположната стена. Излетна се на него и потупа с ръка мястото до себе си.
— Елате и седнете при мен. Така всичко ще си дойде на мястото.
Туийд седна на ръба с лице към нея. Главата й почиваше на ниската възглавничка на облегалката. Той извади от джоба си малък касетофон, постави го на масичката за кафе, натисна копчето и се чу тихото бръмчене на моторчето.
— Надявам се, нямате нищо против.
Тя се пресегна и натисна бутона за спиране с лакирания в розово пръст. Шумът спря. Усмихна се разсеяно и вдигна голите си ръце зад тила.
— Едва ли ще искате да запишете всичко, което си кажем. Освен това не понасям тези машинки.
— Както желаете! — Той извади писалка и бележник. — Може да си водя бележки, нали? Добре. Бихте ли повторили това, което ми казахте в другата стая? Не успях да го запомня — излъга той.
— Разбира се… — Жозет се поизправи в шезлонга, сви краката си и се облегна на вдигнатите си колене.
Докато говореше, Туийд записваше.
— Казахте — подсети я той, когато жената свърши, — че очаквате мъжа си да пристигне в Париж начело на армия.
— Вие, журналистите, сте наистина непоносими — тя лекичко го плесна по коляното, но ръката й се задържа там. — Вече ме питахте за това. А аз не ви отговорих.
— Сега ще го направите ли?
— Разбира се, че генералът ще дойде в Париж. И ще дойде навреме. Франция плаче за един силен мъж, който да я спаси. Може би ще пристигне и армията му — войниците му са предани и той едва ли ще успее да ги възпре.
„Добре измислено“ — каза си Туийд и продължи да записва. Сега вече виждаше сценария на преврата. Това посещение на приема се оказваше много полезно. Ръката на Жозет нежно се размърда върху коляното му. Туийд я покри с длан. Беше най-привлекателната и най-опасната жена, която бе виждал. Реши да говори направо:
— Какво ще стане, ако мъжът ви влезе и ни завари така?
— Заключих вратата.
— Знаете какво имам предвид.
— О, не се безпокойте. Шарл се забавлява при друга. От много време си има любовница. Някаква
