Балада за Ромео и Жулиета

дърветата и хората — къде е?
Безсрамницата Жулиета де е?
И този стар алкохолик Ромео?

37

И във една от нощите, броени
от двама като сребърни монети,
аз знам — ще се събудят разярени
Монтеки — съюзени с Капулети…
Верона ще изтръпне занемяла
като китара, стъпкана на прага,
и ще прониже дрехата ми бяла
Тибалтовата шпага!

38

Тибалт ще трябва да умре — защото
е страшната ръка на Капулети…
Не искам да повярвам, че живота
и любовта са врагове заклети!
Не искам! И какво, че наранени
са нашите души от много болка! —
Аз ще ти кажа — ние сме родени
да помириме любовта с живота!

39

Ах, колко дълго, дълго сме живели
на сцената в различните спектакли!
Кога луминесцентните кристали
заместиха маслинените факли?
И ти — красива в техните сияния —
дойде при мене като от безкрая!
За щастие ли, или за страдания —
не зная!

40

Да тръгнеме…

,

Информация за текста

© Христо Фотев

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мирослава Фъндъкова

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/7619)

Последна редакция: 2008-05-19 20:00:00