Христо Фотев
Балада за Ромео и Жулиета
На Ц. Д.
1 Ромео пак поведе Жулиета по старите си вкаменени дири. В градините с премръзнали дървета или потайно в тесните квъртири… И в сенките на техните пердета със устни, и от пламъци по-сини, Ромео пак целува Жулиета като преди, преди, преди години! 2 В поледицата звънко потрепера тополата… И всичко занемява! — О, примавера! Белла, примавера — виелицата ли сега запява? Една прегръдка къса на перона! Едно последно — „О, мисли за мене“! И става цялата земя Верона, потънала в невиждано цъфтене! 3 Ах, колко дълго, дълго сме живели на сцената в различните спектакли! Кога луминесцентните кристали заместиха маслинените факли? И ти — красива в техните сияния — дойде при мене като от безкрая… За щастие ли, или за страдания — не зная! 4 Да тръгнеме! Аз трябва да говоря, защото става нещо страшно с мене. В една следкарница със много хора да седнеме, притиснали колене. И с треперящи лакти върху кръга на масата — с димящите кафета — ще ти разкажа как Една излъга сърцето ми, че била Жулиета! 5 Приличахте си в устните — наверно не си била целувана тогава. В косите и канеленото черно и досега не мога да забравя! Два подписа благословиха брака! Два поклона във бялата й къща… И тя получи право да ме чака, да ме изпраща и да ме прегръща! 6 В саксиите цикламите цъфтяха и в сянката на праните пижами отдавна прецъфтяха — пожълтяха червените и белите циклами! Пристигаха добрите философи — съседите — и спореха тепърва дали да бъде пържена с картофи, или с домати прясната пъстърва! 7 С пъстървата поднасяха салат и виното си пиеха спокойно. Потупвани доволно по бедрата съпругите запяваха нестройно… Хазяина със старата цигулка подхващаше напевите горещи и на дивана плюшената люлка люлееше пияните ми плещи! 
