я притежава.
Анна се смееше, когато той й казваше, че трябва да се обажда, когато закъснява. Тя винаги му се извиняваше, но не показваше никакви признаци на промяна. Оправданието й беше, че е много зает човек, чиято работа не й позволява да бъде точна. На Рап неведнъж му се бе искало да й отвърне, че това е най- глупавата причина, с която някой се е оправдавал, но през последната година се беше научил да подбира внимателно думите си или, още по-добре, да държи устата си затворена. Да си прав, не винаги е най- печелившата позиция.
Скоро щеше да я накара да повярва, че е необходимо да се прибира навреме или в най-лошия случай да се обажда, когато ще закъснее. Ставаше дума за нейната лична сигурност, а също и за неговото психическо здраве. Той беше работил на предната линия. Беше виждал как загиват невинни жени и деца.
Гумите изскърцаха отново и тогава се появи черното „Волво S80“. Рап само се усмихна и поклати глава, когато бъдещата му съпруга подкара по автомобилната алея и рязко спря до таксито. „Слава Богу, че поне е добър шофьор“, каза си той. Не беше в състояние да й се сърди и да й се кара за закъснението.
Райли изскочи от колата с глуповат израз на лицето.
— Извинявай, че закъснях, скъпи. Задържаха ме…
Рап не обърна внимание на извиненията. Беше ги чувал всичките.
— Багажът ти е в таксито — каза с усмивка. — Нещо друго трябва ли да взимаш от къщата?
— Само да си измия зъбите и да си сваля грима.
Рап погледна часовника си.
— Закъсняваме.
— Знам. — Райли го целуна бързо и се втурна към къщата. — Ще ми отнеме само минутка.
Докато Рап я гледаше как се качва по стълбите, измърмори на себе си:
— Най-малко десет.
— Чух те! — викна Анна през рамо и продължи нагоре.
— Ама… така си е! — заекна Рап. — Не е ли по-добре да свършиш тази работа по пътя към летището?
Тя отново извика, вече от банята на втория етаж:
— Не се притеснявай, няма да изпуснем полета. Самолетите вече никога не излитат навреме.
— Така ли каза на президента, когато задържа „Еър Форс 1“ миналия месец? — Райли не предполагаше, че Рап знае за малкия й инцидент.
Тя се показа на горния край на стълбите с четка за зъби в ръка.
— Откъде разбра за това?
— Тая сутрин го има в „Уошингтън Таймс“ — излъга Рап с невинно изражение. Знаеше, че Райли никога не чете този вестник — смяташе го за прекалено пристрастен.
Райли зяпна от изненада.
— Моля те, кажи, че се шегуваш!
Рап се усмихна.
— Добре, шегувам се.
— Тогава откъде, за Бога, разбра за това?
— Няма значение. — Рап й направи жест да побърза. — Хайде, закъсняваме.
— Искам да знам откъде разбра! — настоя тя.
— Няма значение. Имам си източници. — Рап се обърна. — Отивам да прибера колата в гаража. Побързай!
Райли го изгледа, след което се върна в банята. Докато изстискваше паста върху четката за зъби, втренчи очи в огледалото и си рече: „Имаш седем часа полет, за да го накараш да си признае.“ Уверена в успеха, тя пъхна четката в устата си.
Огромният „Боинг 747“ на „Американ Еърлайнз“ ги чакаше на пистата. Те се наредиха на опашка, за да получат бордните си карти. Всъщност изчакаха, докато всички останали минат, и тогава се наредиха. Това беше едно от правилата на Рап и Анна искаше да знае от какво е породено то. Вече свикнал с мисълта, че ще прекара остатъка от живота си с нея, той реши да й обясни. Пътуваха в първа класа. Ако са качаха на самолета още сега, щяха да се превърнат в център на внимание на двеста и петдесет души!
Райли прие обяснението.
Седяха в бара и пиеха бира, докато останалите пътници вече се тълпяха като стадо, за да се качат в самолета. Направи й впечатление, че Мич забелязва всяка подробност. Понякога това я дразнеше. Когато отидеха на ресторант, той не сядаше на маса в средата. Винаги гледаше гърбът му да е към стената и веднага щом влезеха, се извиняваше и отиваше до тоалетната. Първоначално Райли не забелязваше, но после семейство О’Рурк, нейни приятели, й го споменаха. Анна заразпитва Мич и след няколко неуспешни опита да отклонява въпросите й той накрая склони да й разкрие причината за странното си поведение. Беше стандартна оперативна процедура, или СОП. Да провери тоалетните, пожарните изходи и мазето, ако имаше такова. Така, ако се случеше нещо нередно, той знаеше с какви варианти за действие разполага.
А също и оръжията. Първоначално и това не я безпокоеше кой знае колко. Баща й и двамата й братя бяха полицаи. Тя беше израснала с оръжия из цялата къща и дори самата имаше късоцевен 38-калибров револвер. Държеше го заключен, но имаше разрешение за носенето му. Но Мич не излизаше от къщи невъоръжен. И оръжието винаги беше на лесно място. Дори косеше тревата с пистолет, затъкнат в колана на гащетата. Когато се качаха на лодката за разходка, той държеше пистолет в жабката. Поне още три оръжия бяха разпръснати на различни места из къщата.
Веднъж го беше притиснала по този въпрос. Намекна му, че малко прекалява с тази негова предпазливост. Той й отвърна, че единствената причина, поради която още е жив, е именно „тази негова предпазливост“. Дори й каза, че ако някой от всички онези хора от неговото не толкова далечно минало се появи, тя ще е много щастлива, задето е въоръжен. А какво ще стане, ако се оженят и имат деца?, парира Анна. Той се замисли за миг и й отговори, че някои неща ще трябва да се променят. За онова време отговорът я удовлетвори.
Райли отпи от бирата, приведе се и попита шепнешком:
— Нали не мъкнеш патлак?
— Не, само моето оръдие за любов.
Райли се засмя и измърка като коте.
Рап се почувства малко виновен, задето я излъга. Но пък тя не беше уточнила какво иска да знае — дали носи, или превозва пистолет. А пистолетът му в момента не беше у него. Беше внимателно опакован в куфара на половин дузина места, вече складиран в търбуха на огромния лайнер „Джъмбо Джет“.
Когато на опашката останаха пет-шест души, те взеха ръчния си багаж и хванати за ръка, се приближиха до изхода за самолета. Рап подаде билетите и продължиха по коридора-ръкав с бордните си карти в ръце. Спряха на края на ръкава. Рап прегърна Райли и впи поглед в зелените й очи. По блясъка в тях разбра, че бирата си е казала думата. След малко пристигна още един мъж и застана последен на опашката.
Райли го изгледа многозначително и прошепна високо:
— Сигурно е шпионин!
Рап придърпа главата й към гърдите си, а тя звънко се засмя. Остана му само да поклати глава и да се усмихне.
— Стегни се, или няма да те пуснат да се качиш на самолета.
— За какво намекваш? — провлачи тя.
— Няма да те пуснат пияна на самолета. Противоречи на правилата на международното въздухоплаване.
— Ами ако съм пияна от любов? — Тя затвори очи и сви устните си за целувка.
Мич се засмя и я целуна.
Опашката напредваше бързо и не след дълго те вече се бяха настанили на местата си в първа класа. Мич седна откъм пътечката. Докато самолетът се отлепяше от ръкава, те извадиха четивата си. Когато лайнерът рулира към пистата за излитане, Рап погледна през илюминатора. Оставаше поне час до залез-
