Кенеди го наблюдаваше изпитателно.
— Какво друго би могъл да вършиш? — попита накрая.
— Не знам. — И почти веднага се върна в мислите си към разговора с Анна. — Може би ще си остана вкъщи и ще гледам децата.
— Какви деца?
— Децата, които възнамерявам да имам някой ден.
— Не трябва ли първо да се погрижиш за нещо друго?
— Като например?
Кенеди се усмихна широко:
— Като например да се ожениш.
— Ах, да. Работя по въпроса. — Рап също се усмихна. Айрини не можа да скрие радостта си. Мич заслужаваше малко щастие.
— Няма ли да споделиш с мен подробностите?
— Първо трябва да ги споделя с друг.
— Разбира се. — Кенеди замълча, сетне се върна към основната тема на срещата: — Не се притеснявай от скучната работа, която се върши тук всеки ден. Ще мога да те освободя от по-голямата част от нея. А което не мога… е, ти сам знаеш как да се оправяш. Сигурна съм, че от време на време ще ми се налага да изглаждам някои неща, но това трябва да се очаква. — Заговори по-бързо, беше сигурна, че ще го убеди: — Ще ти дам стартова годишна заплата шейсет хиляди, като ще получаваш още сто и петдесет хиляди за ръководството на Екип „Орион“. Ще бъдеш освободен от данъци, разбира се, и парите ще се превеждат на твоя сметка в някоя офшорна банка.
Рап кимна. Парите нямаха основно значение в случая, но поне беше приятно човек да знае, че трудът му ще бъде възнаграден.
— Какъв ще е официалният ми пост?
— Мисля по това. Лесно можем да те сложим в ЦБТ като анализатор, но ми се ще да ти дам малко повече пълномощия. Може би специален помощник на директора на Централното разузнаване по близкоизточните въпроси.
— Все пак трябва да го обмисля. Кога искаш да започна?
— Днес.
— Няма да стане. Трябва ми време да се погрижа за някои неща, а пък и с Анна ще ходим в Италия за седем дни.
Тази новина никак не се хареса на Кенеди. Тя се изправи и отиде до бюрото си. Взе една видеокасета, върна се при Рап и я пъхна във видеокасетофона. С дистанционното в ръка отстъпи малко от телевизора и натисна бутона.
На екрана една жена излизаше от асансьор и тръгваше по някакъв коридор. Рап вече беше гледал записа десетки пъти. Жената изглеждаше доста невинно, с руса коса до раменете, малко по-висока от средния ръст. Тялото й бе скрито под широка рокля. Лицето й не се виждаше от големите слънчеви очила и бретона. Освен това тя внимаваше да не се обръща към охранителната камера. Беше професионалистка. Когато стигна до средата на коридора, жената спря и почука на вратата на един от кабинетите. Сградата беше Фънгър Хол и се намираше в студентското градче на университета „Джордж Вашингтон“. Вратата се отвори. Не можеше да се види при кого влиза, но и Рап, и Кенеди знаеха, че това е кабинетът на Питър Камерън — човека, който се беше опитал да организира убийството на Мич в Германия.
Кенеди натисна бутона за бързо превъртане и стигна до кадъра, на който коридорът вече беше празен. Изведнъж русокосата жена отново се появи и се отправи в противоположна посока. Тъкмо когато стигна до вратата, водеща към стълбите, вратите на асансьора се отвориха и оттам излязоха двама мъже. Жената бързо се обърна назад и хвърли поглед към тях. Кенеди спря записа на стопкадър и увеличи изображението на лицето.
— Някаква идея коя е тя?
Рап се вгледа в едрозърнестия образ. Той си спомняше всичко много добре. Бяха минали по-малко от две седмици, откакто беше излязъл от онзи асансьор заедно със Скот Коулман. Само мигове преди това бяха установили самоличността на човека, който не беше успял да убие Рап в Германия и който после се беше опитал да го примами в капан в собствения му дом. Човекът беше Питър Камерън и когато Рап и Коулман влязоха в кабинета му, той вече беше мъртъв. Някакъв остър предмет беше промушен през ухото му направо в мозъка. Смъртта на Камерън беше изключително болезнена, но много бърза.
В отговор на въпроса на Кенеди той поклати глава и отвърна:
— Не. — Беше лъжа. В мига, в който откриха трупа на Камерън, той веднага се сети кой го е сторил. Начинът, по който тя се движеше, и способът, по който Камерън беше ликвидиран — всичко това наведе подозренията му към един-единствен човек. Името й беше Донатела Ран и Рап й беше задължен за много неща.
— Накарах Маркъс отново да прерови списъка на известните професионални убийци.
Рап се престори на безразличен и само кимна. Кенеди седна и посочи екрана.
— Сега тя е единствената ни връзка. Някой е наел Питър Камерън, който да се погрижи ти да не се върнеш от Германия. Искали са да компрометират ЦРУ. Искали са да извадят на показ Екип „Орион“ и ако ходът на мислите ни е верен, твоето мъртво тяло е щяло да бъде предостатъчно доказателство за това. Който и да стои зад цялата работа, знае неща, които не му се полагат да знае.
— И какво точно искаш от мен да направя?
С искрена усмивка Кенеди отвърна:
— Искам да отидеш в Италия и да предложиш на Анна да се ожените. — Тя замълча и се наслади на изненадата, която се изписа на лицето му. — И после да се отбиеш в Милано и да попиташ твоята стара приятелка Донатела Ран кой я е наел да убие Питър Камерън.
Усмивката на Рап се стопи. Предпочете да замълчи и да остави Кенеди да изиграе следващия си ход. Тя стана и отиде до сейфа зад бюрото си. Върна се и пъхна в ръката му папка.
— Всичко е тук. По-голямата част вече я знаеш. Някои неща ще видиш за първи път, а някои може да поискаш да поправиш. Ти я познаваш по-добре, отколкото който и да е друг в тази сграда.
Той погледна досието на Донатела. Беше доста дебело, поне пет сантиметра. Подхвърли го обратно на масата, без да го отвори.
— Как разбра?
— Интуиция на професионалист. А пък и накарах Маркъс да се порови. В базата данни на митниците пише, че е пристигнала в Ню Йорк ден преди да бъде убит Камерън. — Тя наклони глава провокативно и го попита: — А ти защо не ми каза?
— Не бях сигурен — сви рамене Рап.
— Има ли нещо общо с факта, че поддържаше връзка с нея?
Той помисли секунда и отвърна:
— Не знам. До известна степен може и да има… но… — Рап не можа да обясни и се отказа.
Кенеди го притисна:
— Но какво?
Мич уважаваше много Айрини, затова внимателно си подбра думите:
— Сега имаш достатъчно други проблеми, за които да се тревожиш. Исках да се заема със случая сам и да се убедя напълно, преди да ти разкрия информацията.
— Нямаш ми доверие. — Кенеди го гледаше в очите.
Той извърна глава:
— Не, имам ти.
— Тогава какъв е проблемът?
— Проблемът е, че в твоята кантора има изтичане на информация. — Рап седна на ръба на канапето. — Никой не трябваше да знае, че отивам в Германия, но някой разбра. Познавам Донатела. На мен ще ми каже всичко. Ако наистина тя е убила Камерън, ще го разбера. Ако изпратиш някой друг да я доведе, ще умре или той, или тя, а това е последното, което ни е нужно в момента.
Кенеди трябваше да си признае, че Мич има право.
— Искаш ли помощ? Някои от нашите хора, които да я държат под око, докато ти пристигнеш?
