лежеше на постелята на Пъг и червените му очи блестяха на утринното слънце, коетолееше лъчите си през прозореца на кулата.
Вратата се отвори широко и в стаята се намъкна туловището на Кълган, загърнато в зеления халат. Магьосникът спря да огледа за миг момчето, после седна на постелята и почеса дрейка над очите, което предизвика доволно ръмжене дълбоко в гърлото на Фантус.
— Виждам, че вчера не си си губил времето напразно — каза старецът.
— Имах си малка неприятност, господарю.
— Какво пък, боят е област, подходяща за момчетата, също както и за мъжете, но вярвам, че другото момче изглежда също толкова зле. Би било срамно, ако си пропуснал удоволствието да дадеш не по-малко, отколкото си получил.
— Вие ми се подигравате.
— Само малко, Пъг. Истината е, че на младини и аз си навличах драскотини, но времето за момчешките битки мина. Трябва да вложиш енергията си в по-полезни дела.
— Зная, Кълган, но напоследък бях толкова отчаян, че когато оня простак Рулф ми подхвърли, че съм сирак, всичкият гняв, който бях насъбрал, кипна.
— Е, това, че осъзнаваш своята част от вината, е добър знак, че ставаш мъж. Повечето момчета щяха да се опитат да оправдаят действията си и да отрекат вината си за боя.
Пъг придърпа столчето и седна срещу магьосника. Кълган измъкна лулата си и взе да я пълни.
— Пъг, струва ми се, че в твоя случай може би сме тръгнали с обучението ти в грешна посока. — Очите му затърсиха свещ, за да си вземе огън от тлеещите в мангала въглени, и като не намери, Кълган се съсредоточи и лицето му за миг помръкна; след което от показалеца на дясната му ръка лумна пламъче. Той го поднесе към лулата и стаята скоро се изпълни с огромни валма бял дим. Той махна с ръка и пламъчето изгасна. — Полезно умение, ако обичаш да пушиш лула.
— Какво ли не бих дал, за да мога да направя поне това — промълви отвратен от себе си Пъг.
— Та както казвах, може би сме сбъркали посоката. Навярно трябва да обмислим друг подход за обучението ти.
— Какво имате предвид?
— Пъг, в началото на времето първите магове не са имали учители в магьосническото изкуство. Те са развили уменията, които днес сме научили. Някои от древните умения, например подушването на промените във времето или способността да се намира подпочвена вода с помощта на пръчка, произхождат от онези първоначални времена. Мисля за известно време да те оставя да се позанимаваш сам. Проучвай каквото пожелаеш в книгите, които притежавам. Продължавай с другите си занимания, с изкуството на писмото при Тъли, но за известно време няма да те безпокоя с уроците си. Ще отговарям, разбира се, на всеки твой въпрос. Но мисля, че за известно време ще трябва сам да подредиш нещата в главата си.
Съсипан, Пъг попита:
— Толкова ли съм безнадежден?
Кълган се усмихна успокоително.
— Ни най-малко. И преди е имало случаи с магьосници, които в началото са започвали лошо. Не забравяй, че чирачеството ти ще трае над девет години. Не падай духом заради неуспехите си през последните няколко месеца. Между другото, какво ще кажеш да поизучиш ездата?
Настроението на Пъг рязко се промени и той извика:
— О, да! Може ли?
— Херцогът е решил, че би искал някое момче от време на време да язди с принцесата. Сега, след като синовете му пораснаха, имат много задължения и според него ти си подходящ избор за часовете, когато те са твърде заети, за да я придружават.
Главата на Пъг се завъртя. Не само щеше да се учи да язди, занимание присъщо общо взето само на знатното съсловие, но на всичко отгоре щеше да прави компания на принцесата!
— Кога започвам?
— Още днес. Сутрешната литургия почти е приключила.
Беше първоден, или първък, и по-силно вярващите ходеха да се пречистят било в параклиса на цитаделата, било в малкия храм в града. Останалата част от деня се полагаше за лек труд, само колкото да се осигури храна за трапезата на херцога. Момчетата и момичетата получаваха допълнителен полуден за отдих в щестъка, но възрастните отдъхваха само в първоден.
— Иди при конемайстор Алгон. Херцогът му е наредил да започне с уроците ти веднага.
Без повече приказки, Пъг скочи и се понесе към конюшните.
Глава 4
Нападение
Пъг яздеше мълчаливо.
Конят му стъпваше леко по стръмното плато с изглед към морето. Топлият бриз носеше аромата на цветя, а на изток горските дървеса бавно се поклащаха. Жежкото слънце блестеше над океанската шир. Над вълните във въздуха се рееха чайки, сякаш увиснали на място, после се спускаха рязко към водата да потърсят храна. Отгоре, много високо, прииждаха бели перести облаци.
Докато гледаше гърба на принцесата, яхнала тънкокракото си бяло конче, Пъг си спомни за сутринта. Бяха го накарали да чака цели два часа в конюшните, докато принцесата се появи с баща си. Херцогът му бе изредил надълго и широко задълженията и отговорностите му към дамата на замъка. Пъг стоя през цялото време безмълвен, докато херцогът повтаряше дословно указанията на конемайстор Алгон от предната вечер. Надзирателят на конюшните го беше наставлявал цялата изминала седмица и го беше подготвил да язди с принцесата — макар и със скромен успех.
Пъг я беше последвал през портите, все още възхитен от невероятния си късмет. Кипеше от възторг, въпреки че цяла нощ се беше мятал в постелята и след това бе пропуснал закуската.
Сега настроението му се променяше от първоначалното хлапашко благоговение към едва сдържано раздразнение. Принцесата отказваше да отвърне на всичките му учтиви опити да подхванат разговор, освен да му се разпорежда непрекъснато. Тонът й беше властен и груб, а на всичко отгоре настоятелно го наричаше „момче“, въпреки изисканите му напомняния, че името му е Пъг. С други думи, изобщо не се държеше като спокойна млада дворцова дама, а по-скоро му напомняше на разглезено и сприхаво дете.
Отначало се беше почувствал доста неловко, когато се озова на гърба на тромавата сива кобила, за която прецениха, че е подходяща за ездаческите му умения. Кобилата беше с кротък нрав и не проявяваше никакво желание да тръгне по-бързо от абсолютно необходимото.
Пъг си беше облякъл яркочервената туника, дадена му от Кълган, но въпреки това изглеждаше неугледно до принцесата. Тя носеше проста, но изящна жълта рокля за езда, обшита с черно, и подходяща на цвят шапка. Макар да яздеше странично, Карлайн сякаш беше родена ездачка, докато Пъг имаше чувството, че ще изглежда по-добре, ако тръгне пеш до кобилата с едно рало между двамата. Още повече че кобилата му имаше отвратителния навик да спира на всеки десет крачки, за да попасе или да си набута муцуната да души в храстите, без да обръща внимание на трескавите му подритвания по хълбоците, докато великолепно обученият кон на принцесата реагираше мигновено на най-лекото докосване с дръжката на камшичето й. Тя яздеше мълчаливо напред, пренебрегвайки мъчителните пъшкания на момчето, което се мъчеше по-скоро с усилие на волята си, отколкото с умения на ездач да накара ленивото животно да продължи.
Пъг усети първите признаци на глад и романтичните му мечти отстъпиха пред нормалния за петнадесетте му години апетит. Докато продължаваха да яздят, мислите му все по-настойчиво закръжиха около кошницата с обяда, висяща на седлото му. Сякаш мина цяла вечност, докато принцесата се извърне към него.
— Момче, какъв е занаятът ти?
Сепнат от въпроса след толкова дългото мълчание, Пъг отвърна със заекване:
— Аз… чи…ракувам при майстор Кълган.
Тя го изгледа с поглед, който щеше да е съвсем на място, ако беше видяла някое насекомо да пълзи по блюдото й с вечерята.
— О, ти си онова момче. — Кратката искрица любопитство изгасна моментално и тя му обърна гръб.
