Продължиха ездата още малко, след което принцесата каза: — Момче, спираме тук.
Пъг спря кобилата си, но преди да се добере до страната на принцесата, тя скочи пъргаво на тревата, без да дочака ръката му, както му беше указал майстор Алгон, връчи му юздите на своя кон и пристъпи до ръба на стръмната скалиста тераса.
Загледа се за миг към морето, след което, без да се обръща към Пъг, го попита:
— Смяташ, ли, че съм красива?
Пъг не знаеше какво да отвърне. Тя се обърна и го погледна.
— Е?
Пъг каза:
— Да, ваше височество.
— Много красива?
— Да, ваше височество. Много красива.
Принцесата сякаш се замисли за миг, след което отново насочи вниманието си към гледката долу.
— За мен е важно да съм красива, момче. Лейди Марна казва, че трябва да бъда най-красивата в Кралството, защото един ден ще трябва да си намеря могъщ съпруг, а само най-красивите дами в Кралството могат да избират. Според нея ще имам много ухажори, защото татко е много важна особа. — Тя се обърна и за миг на Пъг му се стори, че по изящното й лице премина сянка на леко опасение. — Ти много ли приятели имаш, момче?
Пъг сви рамене.
— Намират се, ваше височество.
Тя го изгледа.
— Трябва да е хубаво. — Отметна разсеяно кичура коса, измъкнал се изпод широката периферия на шапката й. В този момент му се стори толкова ранима и самотна, че Пъг отново усети как сърцето му се качва в гърлото. Очевидно изражението му издаде нещо на принцесата, защото очите й изведнъж се присвиха и от замислено, настроението й отново стана властно. — Сега ще обядваме — обяви тя със заповеднически тон. — Пъг бързо върза конете, свали кошницата, постави я на земята и я отвори.
Карлайн пристъпи към него и каза:
— Аз ще приготвя храната, момче. Не искам непохватни ръце да обръщат чинии и да разсипват виното.
Пъг отстъпи крачка назад и се поклони, а тя се зае да разопакова обяда. Щедрата миризма на сирене и хляб удари Пъг в ноздрите и устата му се напълни със слюнка.
Принцесата го погледна.
— Заведи конете до хълма при потока и ги напой. Можеш да ядеш на връщане. Ще те извикам, когато се нахраня.
Пъг едва потисна стона си, хвана поводите на конете и тръгна. Изрита един-два камъка по платото, докато се бореше с противоречивите чувства, забушували в гърдите му. Знаеше, че не бива да оставя момичето само, но и не можеше да не й се подчини. Наоколо не се мяркаше жива душа и едва ли щеше да възникне някаква неприятност толкова далече от гората. Освен това се радваше, че ще остане за малко настрани от Карлайн.
Стигна до потока, свали седлата на конете и пусна юздите на животните да се влачат по земята. Ездитният кон беше обучен да стои на място без спънки, а товарната кобила не проявяваше особена охота да се отдалечава. Заскубаха тревата, а Пъг си намери удобно място за сядане. Замисли се над създалото се положение и установи, че е доста объркан. Карлайн си оставаше най-хубавото момиче, което беше виждал, но поведението й бързо смъкваше блясъка на възхитата му. За момента обаче стомахът му създаваше повече грижи от момичето на неговите блянове. Реши, че тези любовни работи не ще да са толкова прости, колкото си ги беше представял.
Позабавлява се малко, разсъждавайки над това. След като се отегчи, отиде да си потърси камъчета във водата. Напоследък не беше имал много възможност да се упражнява с прашката, а сега моментът беше подходящ. Намери няколко обли камъчета и извади прашката. Започна да се упражнява — търсеше си цели между далечните дръвчета и плашеше притаилите се в тях птици. Улучи няколко грозда горчив глог — пропусна само един от шестте. Остана доволен, че прицелът му си е добър както винаги, и напъха прашката в колана си. Намери още няколко камъчета, които му се сториха съвсем благонадеждни, и ги прибра в кесията си. Прецени, че момичето трябва да е почти привършило, и се запъти към конете, за да ги оседлае, така че като го повика, да е готов.
Когато стигна до коня на принцесата, от другата страна на хълма се чу писък. Той изпусна седлото на Карлайн, затича се към билото и когато преодоля височината, се спря слисан. Космите по врата и ръцете му настръхнаха.
Принцесата тичаше, подгонена от два трола. Тролите обикновено не излизаха толкова далече от леса, а Пъг не беше подготвен за среща с тези същества. Наподобяваха хора, но бяха по-ниски и широки, с дебели ръце, които висяха почти до земята. Тичаха повече на четири крайника, като някаква смешна пародия на маймуни, с тела, покрити със сива козина и дръпнати назад устни, разкриващи дълги зъби. Отвратителните същества рядко безпокояха група хора, но понякога нападаха самотен пътник.
Пъг се поколеба за миг, измъкна прашката от колана си и зареди камък; после се затича надолу по хълма, въртейки прашката над главата си. Съществата почти бяха догонили принцесата, когато той пусна камъка да полети. Камъкът улучи първия трол отстрани по главата и той се преметна във въздуха и рухна. Вторият се препъна в него и двамата се оплетоха. Пъг спря. Съществата се изправиха, насочиха вниманието си от Карлайн към нападателя си, изреваха и се втурнаха напред. Пъг побягна обратно по склона. Знаеше, че ако успее да се добере до конете, ще ги изпревари, ще заобиколи за момичето и ще се измъкнат в безопасност. Озърна се през рамо и видя, че го приближават — с огромни оголени кучешки зъби и дълги нокти на предните лапи, дерящи земята. Вятърът лъхна към него и той надуши вонята им на гнило месо.
Добра се до билото на хълма и дъхът му заизлиза на парцали. Сърцето му подскочи, щом видя, че конете са прецапали потока и са се отдалечили на двадесет разкрача от предишното си място. Понесе се надолу по хълма, надявайки се, че разстоянието няма да се окаже фатално.
Чу тролите зад себе си, докато нагазваше в потока. Водата тук беше плитка, но все пак го забави.
Зацапа през потока, спъна се в някакъв камък и падна. Протегна ръце напред и се подпря на дъното, като успя да задържи глава над водата. Помъчи се да се изправи. Залитна отново, обърна се и видя как тролите приближават до брега. Те изреваха от възторг, че врагът им е паднал във водата, и за миг спряха. Сляп ужас обзе Пъг. Той се замъчи да зареди с изтръпнали пръсти прашката си с нов камък. Пръстите му зашариха безпомощно, изтърваха прашката и потокът я отнесе. Пъг усети, че в гърлото му се надига отчаян писък.
Тролите навлязоха в буйната вода и изведнъж зад очите му светна мълния. Разкъсваща болка прониза челото му и в ума му сякаш се изписаха сиви букви. Бяха му познати — от един свитък, който Кълган му беше показвал няколко пъти. Устните му сами зашепнаха заклинанието и всяка дума изчезваше от вътрешния му взор още докато я изричаше.
Когато стигна до последната дума, болката спря и пред него изригна неописуем рев. Той отвори очи и видя, че двата трола се гърчат във водата, с широко оцъклени от болка очи: мятаха се безпомощно, пищяха и стенеха.
Пъг се извлече от водата и се загледа в мятащите се твари. Издаваха задавени звуци, плюеха и хъркаха, и пляскаха безпомощно с ръце. След миг единият се разтърси, престана да се движи и замря, обърнат с лице към водата. Вторият преживя още няколко мига, докато издъхне, но също като спътника си се удави, без да може да задържи главата си над плитката вода.
Със замаяна глава и изтощен, Пъг прецапа потока обратно. Умът му беше изтръпнал и всичко му се струваше мъгляво. Спря след първите няколко крачки, спомнил си за конете. Озърна се, но не можа да види и следа от животните. Сигурно бяха побягнали, като бяха видели тролите.
Пъг тръгна към мястото, където за последен път беше видял принцесата. Изкатери се на билото на хълма и се огледа. Момичето не се мяркаше никакво и той се запъти към преобърнатата кошница с храна. Мисълта му течеше трудно, а и беше ужасно гладен. Даваше си сметка, че трябва да измисли нещо, но единственото, което можеше да открои сред вихрушката от мисли, бе храната.
Смъкна се на колене, надигна парче сирене и го напъха в устата си. Наблизо се търкаляше полуразлята
