бреме. Разбрал за връщането на Карлайн, херцогът се втурна да я посрещне, прегърна дъщеря си и заговори с нея. Пъг ги изгуби от очите си, щом тълпата любопитни зяпачи го обкръжи, обсипвайки го с нетърпеливи въпроси. Опита се да си пробие път към кулата на магьосника, но хората го задържаха.
— Да не би работата да е свършила? — изрева нечий глас.
Всички извърнаха глави и видяха мечемайстор Фанън, следван плътно от Томас. Простолюдието на цитаделата бързо се разпръсна и Пъг се озова сам пред Фанън, Томас и онези от свитата на херцога, чийто ранг беше достатъчно висок, за да не обърнат внимание на забележката на Фанън. Пъг успя да зърне принцесата — тя говореше с баща си, с тях бяха и Луам, Арута и скуайър Роланд.
— Какво се случи, момче? — попита Фанън.
Пъг понечи да заговори, но видя, че херцогът и синовете му идват, и млъкна. Появи се и бързащият след херцога Кълган, разбуден от вълнението, царящо из двора. Щом херцогът се приближи, всички се поклониха и Пъг видя как Карлайн се отскубна от настойчивите опити на Роланд да я утеши, последва баща си и застана до Пъг. Лейди Марна отправи отчаян поглед към небесата, а Роланд тръгна след момичето — на лицето му бе изписано нескрито изумление. Когато принцесата хвана ръката на Пъг, лицето на Роланд помръкна от злобна ревност.
— Дъщеря ми наговори забележителни неща за теб, момче — каза херцогът. — Бих искал да чуя и твоя разказ.
Пъг изведнъж възвърна самоувереността си и леко издърпа ръката си от Карлайн. Описа случилото се, прекъсван от възторжените добавки на Карлайн. Докато ги слушаше, херцогът доби почти точна представа за нещата. Когато Пъг завърши, лорд Боррик попита:
— Как стана така, че тролите се удавиха в потока, Пъг?
Пъг се почувства неловко.
— Изрекох заклинание срещу тях и те не можаха да се доберат до брега — промълви той едва чуто. Все още беше объркан от постижението си, а и не му беше останало време да помисли повече за него, тъй като принцесата бе изтласкала всички други мисли настрана. Веднага долови изумлението, изписало се на лицето на Кълган. Пъг се опита да добави нещо, но следващата забележка на херцога го прекъсна.
— Пъг, не бих могъл да ти се отплатя за доброто, което си сторил на семейството ми. Но ще намеря подходяща награда за храбростта ти.
В изблик на неудържим възторг Карлайн метна ръце около врата на Пъг и го прегърна силно. Момчето стоеше объркано, оглеждаше се в паника и се мъчеше да внуши някак на околните, че тази фамилиарност не е по негова вина.
Лейди Марна изглеждаше готова да припадне, а херцогът се окашля многозначително и кимна на дъщеря си да пусне Пъг. След като тя се оттегли в компанията на лейди Марна, Кълган и Фанън дори не се опитаха да скрият насмешката си, както и Луам и Арута. Роланд стрелна Пъг с гневен и завистлив поглед, след което се обърна рязко и тръгна към покоите си. Лорд Боррик каза на Кълган:
— Отведи момъка в стаята му. Изглежда изтощен. Ще наредя да му донесат храна. Доведи го в голямата зала утре след закуска.
Херцогът махна с ръка на синовете си да го последват и се отдалечи. Фанън сграбчи Томас за лакътя, защото русокосото момче беше започнало да говори с приятеля си. Старият майстор на меча му даде знак с глава да тръгне с него и да остави Пъг на мира. Томас кимна, въпреки че беше готов да се пръсне от хиляди въпроси.
След като всички си тръгнаха, Кълган прегърна Пъг през рамо и каза:
Хайде, Пъг. Уморен си, а има много да ми разправяш.
Пъг лежеше по гръб на постелята си и гледаше остатъците от храна на подноса до себе си. Не си спомняше да е бил някога толкова уморен. Кълган крачеше из стаята.
— Това е абсолютно невероятно. — Старецът махна с ръка във въздуха и червеният му халат се раздипли върху едрото му туловище като вода, стичаща се по канара. — Затваряш значи очи и образът на свитък, който си видял преди седмици, се появява. Изпяваш заклинанието, все едно че държиш свитъка пред себе си, и тролите падат. Абсолютно невероятно. — Седна на столчето до прозореца и продължи: — Пъг, подобно нещо не се е случвало никога. Даваш ли си сметка какво си направил?
Тъкмо да потъне в дълбините на топлия, ласкав сън, Пъг сепна и изгледа магьосника.
— Направих само това, което казах, Кълган.
— Да, но имаш ли поне някаква представа какво означава това?
— Не.
— Аз също. — Магьосникът изглеждаше на ръба да се свие като спукан балон — възбудата го бе напуснала, заместена от пълно недоумение. — Нямам и най-малка представа какво означава това. Магьосниците не подхвърлят ей така заклинания от главите си. Жреците го могат, но тяхното средоточие е друго и вълшебството им е друто. Помниш ли какво те учех за средоточията, Пъг?
Пъг се намръщи. Не беше в най-подходящото настроение да повтаря зазубрени уроци, но се насили да се изправи.
— Всеки, който прилага магия, трябва да разполага със средоточие за силата, която използва. Жреците притежават сила да съсредоточават магията си чрез молитва; техните заклинания са под формата на молитва. Магьосниците използват телата си или различни устройства, или книги и ръкописи.
— Правилно — кимна Кълган, — но ти току-що си нарушил тази банална истина. — Той измъкна дългата си лула и започна разсеяно да тъпче табак в чашката. — Заклинанието, което си изрекъл, не може да използва тялото на заклинателя за средоточие. То е създадено, за да причини силна болка на друг. Може да се окаже много ужасно оръжие. Но може да се изрече само като се прочете от свитък, на който е написано, по времето, когато се изрича. Защо е така?
Пъг с мъка повдигна натежалите си като олово клепачи.
— Самият свитък е магически.
— Вярно. Някои вълшебства са вътрешно присъщи на самия маг, като това да се превърнеш в някое животно или да подушиш промяната на времето. Но хвърлянето на заклинание извън собственото ти тяло, върху някой друг, изисква външно средоточие. Всеки опит да изречеш заклинанието, което си използвал по памет, би трябвало да предизвика ужасна болка в самия теб, а не у тролите, стига изобщо да подейства! Тъкмо затова магьосниците са създали свитъци, книги и други устройства, за да съсредоточават подобен вид магия по такъв начин, че тя да не увреди на самия заклинател. И до днес бях готов да се закълна, че никой жив маг не може да накара заклинанието да подейства, без да държи свитъка в ръката си.
Той се облегна на перваза и замълча. Пуфтеше с лулата си и гледаше в пространството.
— Все едно че си открил съвършено нов вид магия — рече той тихо и след като не чу отговор, се обърна към момчето. То беше заспало дълбоко. Магът поклати глава в почуда и придърпа завивката над изтощеното хлапе. После угаси висящия на стената фенер и тихо излезе. Заизкачва се по стълбите към стаята си, все така клатейки глава. — Абсолютно невероятно.
Пъг чакаше аудиенцията на херцога в голямата зала да свърши. Бяха се стекли всички от цитаделата и града, успели да получат достъп. Присъстваха пищно облечени майстори занаятчии, търговци и дребни благородници. Всички поглеждаха невръстното момче със смесица от почуда и неверие. Мълвата за подвига му се беше пръснала из целия град, набъбнала и доукрасена от разказите от уста на уста.
Пъг беше облечен в нови дрехи, оказали се в стаята му, когато се събуди. Непривичният за него разкош го караше да се чувства самоуверено и в същото време — неловко. Туниката беше скроена от най-скъпа коприна, яркожълта на цвят, а плътно прилепналият клин бе в меко пастеленосиньо. Пъг се опита да размърда пръстите на краката си в новите ботуши, каквито не бе обувал досега. Да крачи в тях му се струваше странно и неудобно. На левия си хълбок носеше украсена със скъпоценности кама, висяща от широк кожен колан със златна тока, с форма на чайка в полет. Пъг подозираше, че облеклото е принадлежало на един от синовете на херцога и е било прибрано, след като момчето е пораснало, но въпреки това изглеждаше ново и красиво.
Херцогът вече привършваше делото за този предобед: молба от един от корабостроителите да му се осигури охрана за експедиция на дървосекачи до Великия лес. Боррик, както обикновено, беше облякъл черно, но синовете му и дъщеря му носеха най-фините си дворцови одежди. Луам слушаше много
