Джими се приведе в поклон, леко намръщен от болката на хълбока, превързан саморъчно с първата дрипа, която му бе попаднала тази заран.
— Ваше височество, вие познавате този младеж? — възкликна Гардан.
Арута кимна.
— Да. Е, малко е попорасъл, проклетникът, но се познаваме. Господа, пред вас е Джими Ръчицата, живата легенда сред уличните бандити и крадци на кесии. Това е момчето, което помогна на мен и Анита да избягаме от града.
Лаури изгледа момчето с присвити очи и се засмя.
— Не го видях ясно, защото в склада беше тъмно, когато Шегаджиите ни изведоха с Касуми от Крондор, но си залагам зъбките, че това е същият хлапак. „При Мамчето има веселба.“
Джими се ухили.
— И всички там ще си прекараме добре.
— Значи и ти го познаваш? — каза Арута.
— Нали ви разправях, че когато с Касуми носехме посланието за мир от цуранския император до крал Родрик, имаше едно момче, което ни преведе от склада до градската порта и подлъга стражите, докато ние се измъкнем от Крондор. Същото момче е. Така и не запомних името му.
Арута прибра сабята си, а с него — и останалите.
— Е, Джими, макар че се радвам да те видя отново, остава открит въпросът с катеренето през стената в двореца ми.
Джими сви рамене.
— Помислих, че сигурно ще искате да се видите с един стар познат, ваше височество, но едва ли щях да убедя гвардейците на капитана да ви известят.
Гардан се усмихна на дръзкия отговор и даде знак на гвардееца да пусне момчето.
— Може би си прав, непрокопсанико.
Джими изведнъж си даде сметка, че изглежда доста окаяно пред тези мъже, свикнали да виждат около себе си добре облечените обитатели на палата. От мръсната и рошава коса, та чак до босите си стъпала приличаше досущ на улично просяче. После забеляза добродушната насмешка в очите на Гардан.
— Не се оставяй да те подведе външността му, Гардан. Много по-способен е, отколкото допускат годините му. — Арута се обърна към Джими. — Донякъде уронваш престижа на гвардейците на Гардан, влизайки по този начин. Предполагам, че имаш сериозна причина да ме търсиш.
— Да, ваше височество. Работата е страшно сериозна и спешна.
Арута кимна.
— Е, казвай тогава каква е тази толкова сериозна и спешна работа?
— Някой е определил цена за главата ви.
На лицето на Гардан се изписа стъписване. Лаури зяпна.
— Какво… как?
— Кое те кара да мислиш така? — попита Арута.
— Защото някой вече се опита да я вземе.
Освен Арута, Лаури и Гардан още двама слушаха разказа на момчето в съвещателната зала на принца. Волней, графът на Ландрет, който преди служеше като помощник на канцлера на Западните владения херцог Дуланик, изчезнал безследно по време на вицекралството на Ги дьо Батира. До Волней седеше отец Натан, жрец на Бялата Сунг, богинята на Верния път, на времето един от главните съветници на принц Ерланд и присъстващ сега по покана на Гардан. Арута не познаваше двамата, но през няколкото месеца на неговото отсъствие те бяха спечелили доверието на Гардан с разумните си преценки, а неговото мнение се ценеше високо от Арута. Докато го нямаше, Гардан всъщност бе действал като рицар-маршал на Крондор, а Волней бе изпълнявал ролята на временен канцлер.
И двамата мъже бяха възпълни, но докато Волней имаше вид на човек, непознаващ физическото усилие, просто дебел, то Натан по-скоро приличаше на бивш борец, надебелял на стари години. Никой не проговори, докато Джими не приключи с описанието на двете си битки предната нощ.
Волней изгледа за миг хлапака изпод дебелите си, грижливо вчесани вежди.
— Направо фантастично. Само дето не желая да повярвам, че може да съществува такъв заговор.
— Няма да съм първият принц, към когото се е насочило оръжието на наемен убиец, граф Волней — каза Арута. — Гардан, удвоете веднага охраната, но кротко и без обяснения. Не искам из палата да плъзват слухове. След две седмици в тези коридори ще се изсипят всички по-важни особи на Кралството, начело с брат ми.
— Може би трябва да предупредите и Негово величество? — каза Волней.
— Не — отвърна отсечено Арута. — Луам ще пътува с цяла рота от кралската си гвардия. Изпратете част крондорски пиконосци да го срещнат при Малаково средище, но без приказки, все едно че е официален почетен ескорт. Ако сто души не могат да го предпазят, значи никой няма да може. Не, нашият проблем е тук, в Крондор. И се боя, че нямаме голям избор от възможности.
— Не съм сигурен, че ви разбрах, ваше височество — каза отец Натан.
Лаури извъртя очи към тавана, а Джими се ухили. Арута се усмихна мрачно.
— Изглежда, само двамата ни улични приятели разбраха какво трябва да направим. — Арута се обърна към Джими и Лаури и каза: — Трябва да хванем жив Козодой.
Арута седеше тихо, а Волней крачеше из трапезарията. Лаури, преживял немалко гладни години и приучил се да яде при всяка възможност, се хранеше, докато тумбестият граф на Ландрет мереше с крачки дължината на залата. Арута изгледа как Волней зави покрай масата за нова обиколка и каза изнервено:
— Графе, наистина ли е необходимо да крачите така?
Графът, потънал в тежък размисъл, се закова на място, поклони се леко на Арута, но на лицето му се бе изписало раздразнение.
— Ваше височество, съжалявам за притеснението… — Тонът му показваше, че изобщо не съжалява, и Лаури се подсмихна. — Но да се доверите на оня крадец си е пълен идиотизъм.
Очите на Арута се разшириха от изумление и двамата с Лаури се спогледаха. Лаури се окашля.
— Скъпи ми графе, зарежете най-после тези заобикалки. Хайде, кажете на принца какво ви е на ума. Кажете го направо!
Волней усети гафа си и се изчерви.
— Моля ви за извинение, аз… — Този път изглеждаше наистина смутен.
Арута го удостои с кривата си полуусмивка.
— Извинен сте, Волней, но само за грубостта. — Изгледа го мълчаливо и добави: — Впрочем, искреността ви е доста освежаваща. Продължете.
— Ваше височество — заговори твърдо Волней, — доколкото на мен ми се струва, това хлапе е само част от някаква заплетена игра, целяща да ви хванат, да ви унищожат може би, като той твърди, че други го искали.
— И какво трябва да направя според вас?
Волней поклати глава.
— Не знам, ваше височество, но да изпратите това момче на разузнаване е просто… не знам.
Арута каза:
— Лаури, кажи моля те на нашия приятел и съветник графа, че всичко е наред.
Лаури удари здрава глътка вино и каза:
— Всичко е наред, графе. — Арута изгледа мрачно трубадура и Лаури добави: — Всъщност, ваше благородие, направено е всичко възможно. Едва ли някой познава този град по-добре от него. Джими е Шегаджия. Може да намери дирята към Козодоите по-добре от дузина шпиони.
— Спомнете си — намеси се Арута, — че се бях натъкнал на началника на тайната полиция на Ги, самия Джоко Радбърн, изключително безскрупулен човек, който беше готов на всичко, само и само да намери Анита и да я върне в двореца. Шегаджиите го надвиха.
Волней като че ли се отпусна малко и даде знак, че чака позволение от принца да седне. Арута махна с ръка към свободния стол, дебелакът седна и изпъшка:
— Може и да си прав, певецо. Просто не мога да измисля средства за защита срещу заплахата.
