Представата за развилнели се убийци не ми дава покой.
Арута се надвеси над масата.
— На мене още по-малко. Не забравяйте, Волней, че, изглежда, аз съм бил мишената им.
Лаури кимна.
— Едва ли са се целили по мен.
— Някой ценител на музиката, може би? — контрира сухо Арута.
Волней изпъшка.
— Съжалявам, че се държа толкова неуместно. По не един повод ми се е дощявало веднъж завинаги да се свърши с тази моя тегоба с администрирането на провинцията.
— Глупости, Волней — прекъсна го Арута. — Вие свършихте тук огромна работа. Когато Луам настоя да тръгна на източната обиколка с него, възразих с аргумента, че Западните владения ще страдат, ако не са под моята ръка, поради резултата от управлението на Батира, а не защото съм се съмнявал във вас. Но съм доволен, че не се оказа така. Съмнявам се, че някой щеше да ръководи ежедневните дела на владенията по-добре от вас, графе.
— Благодаря, ваше височество — отвърна Волней, не особено развълнуван от похвалата.
— Всъщност тъкмо се канех да ви помоля да останете на поста. След загадъчното изчезване на лорд Дуланик нямаме херцог на Крондор, който да действа от името на града. Луам не може да обяви поста за освободен — освен ако не опозори паметта на Дуланик, лишавайки го от титлата — още две години, но всички ние можем да приемем, че е загинал от ръцете на Ги или на Радбърн. Така че засега според мен трябва да се задоволим с вашата роля на временен канцлер.
Волней като че ли не остана много доволен от новината, но прие обявеното сдържано. Каза само:
— Благодаря на ваше височество за доверието.
Разговорът се прекъсна от появата на Гардан, отец Натан и Джими. Бичият врат на Натан се беше издул и той почти довлече момчето до един от столовете. Кръвта на лицето на хлапака се беше изцедила и беше плувнал в студена пот. Без никакви официалности Арута посочи стол на жреца и той помогна на момчето да седне.
— Какво става? — попита Арута.
Гардан се усмихна укорително.
— Този наш млад храбрец е обикалял цяла нощ с лоша рана на хълбока. Сам я е закърпил и се е превързал.
— Почнала е да бере — добави Натан, — така че се принудих да я изчистя и наложа. Настоях да я оправя преди момчето да дойде при вас, защото почна да го тресе. Не е необходима магия, за да се предпази една рана от загниване, но всеки уличен хлапак си въобразява, че е знахар. Затова се е възпалила. — Той погледна Джими. — Пребледнял е малко заради ножа, но ще се оправи след няколко часа… стига да не я отвори отново — добави старецът и погледна Джими.
Джими го изгледа засрамено.
— Съжалявам, че ви отворих работа, но при други обстоятелства щях да си я изцеря.
Арута се обърна към хлапака.
— Какво откри?
— Тая работа с ловенето на наемни убийци май ще се окаже по-трудна, отколкото си мислех, ваше височество. Има един начин да се доберем до тях, но е много оплетен и заобиколен. — Арута му кимна да продължи. — Наложи ми се да се поомеся повечко с разни образи по улицата, но се добрах до нещо. Ако човек иска да потърси услугите на Гилдията на смъртта, трябва да прескочи до храма на Лимс-Крагма. — Натан направи боязлив жест на защита при споменаването на Богинята на смъртта. — Изрича се молитва и се оставя жертва пред обозначена за това урна, но името ви трябва да е извезано със златна нишка на пергамента. В рамките на един ден ще ви потърсят те. Казвате им името на жертвата, те казват цената си. Плащате или не приемате. Ако решите да платите, казвате им къде и кога ще доставите златото. Ако не, те изчезват и повече няма да ги намерите.
— Ясно — каза Лаури. — Те диктуват къде и кога, за да е трудно да им сложиш капан.
— Невъзможно, според мен — вметна Гардан.
— Няма невъзможни неща — каза замислено Арута.
След дълга пауза Лаури скочи.
— Измислих!
Арута и останалите го погледнаха.
— Джими, ти каза, че те ще се свържат с всеки, който ще достави златото за един ден. — Джими кимна. — В такъв случай имаме нужда от човек, който ще остави златото и ще остане след това някъде. На място, което е под наш контрол.
— Много проста идея, стига да се сети човек, Лаури — каза Арута. — Но къде?
— Има няколко места, които можем да наемем временно, ваше височество, но собствениците им са доста неблагонадеждни — каза Джими.
— Знам едно място — обяви Лаури. — Стига нашият приятел Джими да е готов да изрече молитвите, така че Козодоите да не се усъмнят, че е клопка.
— Не знам — отвърна Джими. — Работите в Крондор много се заплетоха. Ако съм заподозрян, никога няма да получим друга възможност. — Напомни им за нападението на Джак и непознатия му спътник с арбалета. — Може просто да ми е имал зъб. Познавам хора, които побесняват от един прякор, но ако не е било така… Ако Джак по някакъв начин се е забъркал с този убиец…
— Тогава — каза Лаури — Козодоите са привлекли на своя страна висш служител на Шегаджиите. Може би дори Върлината?
Джими се смути и маската на храбрец се смъкна от лицето му.
— Тази възможност ме безпокои не по-малко от мисълта, че някой може да прониже Негово височество със стрела. Вече от доста време съм пренебрегвал клетвата си пред Шегаджиите. Трябваше да им го кажа още снощи, не мога повече да го отлагам. И освен това Върлината е прякор за пред външни хора. Ние му казваме Праведника.
Момчето понечи да стане.
Волней го натисна здраво за рамото.
— Нахален хлапак! Да не искаш да кажеш, че някакъв си съюз на главорези си заслужава вниманието пред опасността, надвисна над твоя принц и може би над краля ти?
Джими отвори уста да възрази, но Арута каза:
— Мисля, че момчето каза точно това, Волней. Той е дал клетва.
Лаури скочи от мястото си, отиде при момчето, отмести Волней, наведе се и погледна Джими в очите.
— Момко, знаем, че си имаш свои грижи, но нещата, изглежда, се развиват много бързо. Ако са проникнали сред Шегаджиите, проговориш ли преждевременно, само ще ги улесниш да си прикрият дирите. Ако можем да спипаме един от тези Козодои…
Джими кимна.
— Ако Праведника разсъждава като теб, може и да оцелея, певецо. Вече ми изтече времето, през което можех да си прикрия действията с някаква невинна историйка. Скоро ще ми се потърси сметка. Е, добре, ще занеса бележчицата на Дърпащата мрежите. И хич няма да се преструвам, като я помоля да ми намери добро местенце, стига да не е преждевременно.
— А пък аз — заяви Лаури — трябва да се видя с един приятел в една гостилница, за да оправим един заем.
— Добре — каза Арута. — Примката ще я стегнем утре. Лаури и Джими излязоха, залисани в кроежи кое как да стане.
Арута ги изгледа, докато излизаха, и черните му очи едва скриваха тихия гняв, който тлееше в гърдите му. След толкова години борба през Войната на разлома се беше върнал в Крондор с надеждата за дълъг и мирен живот с Анита. Сега някой бе дръзнал да застраши този мирен живот. И щеше да си плати скъпо.
В хана „Пъстрия папагал“ беше тихо. Дъсчените кепенци на прозорците бяха плътно затворени заради внезапно връхлетелия откъм Горчивото море шквал и гостилницата беше потънала в синкав дим от камината
