стигнат при нас. Всеки по улиците, който не е от нашите, ще бъде стъпкан, това е заповедта.
Арута бързо си облече табард и хвърли по един на Джими и на Лаури. След като всички облякоха черното и пурпура, цветовете на принца, Арута каза:
— Време е.
Следотърсачите поведоха първите две групи към мазето под странноприемницата. След тях и Джими поведе групата на принца. Отведе ги до скрития зад една празна каца таен изход и слязоха по тясното стълбище до канала. Вонята накара неколцина войници да запушат носове и се чуха тихи ругатни, но Гардан набързо възстанови реда. Запалиха няколко фенера. Джими даде знак да се подредят в колона по един и поведе щурмоваците на принца към Търговския квартал.
След половин час вървене покрай каналите, отнасящи бавно мръсотията на града към залива, наближиха широката площадка и Арута нареди да загасят фенерите. Джими тръгна напред и бездънният мрак го погълна. Арута се напрегна да чуе стъпките му, но Джими се движеше съвсем безшумно. За останалите на място войници най-странното тук до каналите беше пълната тишина, нарушавана само от тихия плясък на мудно течащата вода. Всеки войник се бе погрижил да заглуши дрънченето на броня и оръжие, тъй че ако Козодоите бяха оставили пост, да не ги чуе.
След няколко минути Джими се върна и даде знак, че има един на пост при стълбището към сградата. Прошепна на ухото на Арута:
— Никой от хората ви няма да може да го доближи, преди да вдигне тревога. Аз съм единственият, който има шанс. Само елате на бегом като чуете, че е почнала свадата.
Джими измъкна камата от ботуша си и се скри в чернилката. След малко се чу пъшкане и Арута и хората му наскачаха. Принцът пръв се добра до момчето, което се беше счепкало с пазача. Младокът се беше промъкнал зад гърба му, беше скочил и го бе стиснал за гърлото, но беше успял само да го пореже с камата, която се търкаляше на къмъните. Мъжът беше посинял от душенето, но се опитваше да блъсне Джими в стената и да го премаже. Арута приключи схватката с едно забиване на рапирата и мъжът се просна безмълвно върху камъните. Джими го пусна и се усмихна изтощено. Арута му прошепна: „Стой тук!“ и даде знак на хората си да го последват.
Зарязал обещанието си пред Волней да остане отзад и Гардан да поведе щурма, Арута безшумно се изкачи по стъпалата. Спря пред една дървена врата, прилепи ухо и се вслуша. Приглушените гласове от другата страна го накараха да вдигне предупредително ръка. Гардан и останалите запристъпваха бавно.
Арута предпазливо бутна вратата, надникна и видя пред себе си голямо, добре осветено мазе. Около три маси седяха десетина въоръжени мъже и оправяха снаряжението и оръжието си. Приличаше повече на казармено помещение, отколкото на мазе. Но най-невероятното според Арута беше, че мазето се намираше под най-луксозния и преуспяващ бардак в града, „Дома на върбите“, често посещаван от богати търговци и дребни благородници. Стана му ясно как Козодоите се добираха до толкова информация за двореца, кой и кога влиза и излиза от него. Мнозина придворни сигурно се хвалеха пред любимките си, че знаят една или друга тайна, за да ги впечатлят. Нищо чудно някой от палата да беше споменал, че Гардан се кани да отиде до източната порта, за да посрещне принца, и така убиецът да бе разбрал откъде ще мине Арута преди няколко нощи.
Изведнъж един силует попадна в полезрението му и принцът затаи дъх. Моредел във воински доспехи се приближи до един от мъжете, който смазваше широкия си меч, и му заговори тихо. Мъжът закима. После Тъмният брат внезапно се извърна към вратата и отвори уста да извика. Арута не се поколеба. Изрева: „Напред!“ и се втурна в помещението.
Закипя битка. Мъжете, които допреди малко седяха небрежно, сграбчиха оръжията си и отвърнаха на атаката. Други нахлуха през вратите, отвеждащи нагоре към бардака или надолу към градските канали. Отгоре се разнесоха викове и крясъци на знатни гости и скъпи курви, изплашени от бягащите по стълбите убийци. Онези, които се опитаха да избягат през подземните проходи, бяха отблъснати бързо от другите щурмуващи отряди на Арута обратно по стълбите към мазето.
Арута се сниши да избегне замаха на моредела, скочи встрани и покрай него нахълтаха войниците и се озоваха между принца и Тъмния брат. Убийците се нахвърлиха срещу бойците на Арута, без изобщо да жалят живота си, и ги принудиха да ги избият. Изключение направи само моределът, който яростно се опитваше да се добере до Арута.
— Хванете го жив! — изрева принцът.
Моределът скоро се оказа единственият жив Козодой в помещението, притиснаха го до стената и го задържаха. Арута пристъпи пред него и тъмният елф прикова пълния си с омраза поглед в очите му. Остави се да го обезоръжат, след като и Арута прибра сабята си. Принцът никога досега не беше виждал жив моредел. Несъмнено бяха сродни с елфите, въпреки че елфите бяха по-светлокоси и светлооки. Както неведнъж бе отбелязвал Мартин, моределите бяха красива раса, макар и с тъмни души. Но когато един от войниците се наведе да опипа ботушите му за оръжие, съществото го изрита с коляно в лицето и скочи към Арута. Принцът едва успя да се сниши и да отбегне протегналите се към него дълги ръце. В следващия миг моределът рухна, пронизан в гърдите от сабята на Лаури, но в последен гърч посегна да се докопа до принца и пръстите му задращиха към крака му. Лаури изрита ръката му и я затисна с пета.
— Погледни ноктите му! Видя ли как лъснаха, когато хвърли оръжието?
Арута вдигна отпуснатата ръка и я огледа.
— Внимавай как я държиш — предупреди го Лаури. Арута забеляза игличките, набити под ноктите на Тъмния брат, всяка с черно петънце на върха. — Стар курвенски номер — поясни Лаури, — макар че трябва да разполагаш с доста злато и с добър приятел знахар, за да се сдобиеш с тях. Ако човек се опита да си иде, без да плати, или има навик да бие момичетата — едно леко одраскване и е свършен.
Арута изгледа трубадура.
— Длъжник съм ти.
— Банат да ни опази дано!
Арута и Гардан се обърнаха и видяха Джими, застанал пред един от убитите — русокос и добре облечен. Хлапакът се взираше невярващо в лицето му.
— Златистия — промълви той тихо.
— Познаваш ли го? — попита Арута.
— Беше Шегаджия — отвърна Джими. — Никога не бих го заподозрял.
— Никой ли не остана жив? — попита Арута ядосано. Беше заповядал да пленят колкото може повече живи.
Гардан, вече изслушал донесенията на хората си, отвърна:
— Ваше височество, в това мазе и стаите отгоре е имало всичко тридесет и пет наемници. Всички или са се сражавали така, че нашите войници не са имали друг избор, освен да ги убият, или са се самоубили. — Чернокожият подаде нещо на Арута. — Всички носеха ето това, ваше височество. — В шепата му лежеше абаносов козодой на златна верижка.
Изведнъж настъпи внезапна тишина. Не че хората престанаха да се движат, но все едно че нещо им се причу и за миг се бяха спрели, за да се вслушат, макар да нямаше никакъв звук. После отекна някакъв странен гробовен тътен и сякаш нечие вселяващо безнадеждност присъствие изпълни подземието, и душата на Арута и на всички останали се изпълни със суеверен ужас. Мраз прониза притихналото мазе. Арута усети как космите по врата му настръхнаха и го изпълни древен, първичен страх. Нещо чуждо, не от този свят беше нахлуло в мазето, някакво невидимо, но осезаемо зло. Един от войниците извика:
— Ваше височество, този май е жив. Мърда! — Прозвуча почти доволно, че може да зарадва принца. После се чу и от друго място: — И този, ваше височество!
Двамата войници се наведоха над сразените убийци.
Всички в подземието зяпнаха в ужас, когато единият труп се размърда, ръката му се изпъна нагоре и стисна коленичилия над него войник за гърлото. Чу се смразяващият пукот на скършено гърло. Другият труп скочи на крака, впи зъби в шията на втория войник и разкъса гърлото му. Арута и всички останали стояха вкочанени и онемели. Първият мъртвец отхвърли убития войник, обърна се, прикова принца с млечнобелите си очи и се усмихна. Като от някакво огромно разстояние от затворената му паст прокънтя глас:
— Отново се срещаме, господарю на Запада. Сега слугите ми ще те хванат, защото досадните ти жреци ги няма. Вдигнете се! Станете, чеда мои! Станете и посейте гибел!
