— Предай на господаря си, че съм доволен от бързия отговор. Предай му също, че още тази нощ ще приключим с този въпрос. Той ще разбере.
Арута махна с ръка на един от стражите да изведе Алвърни от залата и се обърна към Гардан.
— Подбери отряд от най-верни хора. Новаци в службата да няма. Да им се предаде устно всички да се съберат при задната порта преди изгрев слънце. По един и по двама да бъдат разпратени из града, по различни маршрути, и да си отварят очите на четири да не ги следят. Да обикалят и да вечерят, все едно че са извън дежурство, но само да се правят, че пият. В полунощ всички да се съберат в „Пъстрия папагал“.
Гардан отдаде чест и напусна.
След като остана насаме с момчето, принцът каза:
— Сигурно си мислиш, че съм се отнесъл жестоко с теб.
Джими се изненада.
— Не, ваше височество. Стори ми се малко странно, нищо повече. Все пак дължа ви живота си.
— Боях се, че ще негодуваш, че сме те отделили от единствените ти близки хора. — Джими сви рамене. — А колкото до това, че ми дължиш живота си… — Принцът се усмихна. — Мисля, че сме квит, скуайър Джеймс, защото ако не бе реагирал бързо онази нощ, щях да съм по-къс с една глава.
И двамата се засмяха. Момчето попита:
— След като сме квит, защо ми дадохте титла?
Арута си спомни за обещанието си към Праведника.
— Приеми го като средство да те държа под око. Свободен си да влизаш и излизаш от двореца, след като си изпълнил задълженията на скуайър, но ако разбера, че от килера липсва някоя златна чаша, лично ще те хвана за ухото и ще те завлека в тъмницата. — Джими отново се разсмя, но тонът на Арута стана по- сериозен. — Така и не разбрах обаче какво си търсил на покрива на тепавичаря, за да се счепкаш с убиеца преди няколко нощи, и защо реши да дойдеш първо при мен с новината за Козодоите, вместо да докладваш, както си бил задължен.
Лицето на Джими стана сериозно като на възрастен. Той погледна Арута в очите и каза:
— Онази нощ, когато избягахте от Крондор с принцесата, щеше да ме спипа цял отряд конници от хората на Черния Ги. Вие ми хвърлихте меча си, без да сте сигурен, че ще успеете да се измъкнете на свобода. А докато се криехме, ме учихте на фехтовка. И винаги сте били откровен с мен, както с всеки друг. — Джими помълча. — Вие се държахте с мен като с приятел. Аз… не съм имал много приятели, ваше височество.
Арута кимна разбиращо.
— Аз също броя малцина за истински приятели — близките ми, магьосниците Пъг и Кълган, отец Тъли и Гардан. — Усмихна се иронично. — Лаури също се показа нещо повече от обикновен придворен и мисля, че и от него ще излезе добър приятел. Мога да отида чак дотам, че да нарека и пирата Амос Траск мой верен приятел. Е, след като такъв като Амос може да бъде приятел на принца на Крондор, защо не и Джими Ръчицата?
Джими се ухили и очите му малко се овлажниха.
— Наистина, защо не? — Преглътна от вълнение и хитрата маска отново се върна на лицето му. — А какво стана с Амос Траск?
Арута се отпусна в стола си.
— Последния път, когато го видях, крадеше кралския кораб. Джими хлъцна. — Оттогава нямам вести за него. Какво ли не бих дал, за да е до мен тази нощ, главорезът му с главорез.
Джими се намръщи.
— Никак не ми се ще да повдигам въпроса, но ако пак се натъкнем на едно от онези проклети неща, които не щат да умират?
— Натан смята, че едва ли е възможно. Според него се е получило само защото жрицата го е призовала да се върне от смъртта. Освен това не мога да чакам благоволението на храмовете, за да започна да действам. Само оня жрец на смъртта, Джулиан, досега ми е предложил помощ.
— А вече видяхме колко могат да ни помогнат слугите на Лимс-Крагма — добави сухо Джими. — Да се надяваме, че отец Натан знае какво говори.
Арута стана.
— Хайде да отдъхнем, колкото време ни остава, че тази нощ ни чака тежка работа.
През нощта групи войници, предрешени като наемници, скитосваха из улиците на Крондор и се разминаваха, без да издават с нищо, че се познават, а някъде към три след полунощ в „Пъстрия папагал“ се събраха над сто души.
Джими влезе, придружен от двама мъже, наглед прости горяни, а всъщност бойци от елитната разузнавателна рота на Арута, Кралските следотърсачи. Старшият съгледвач отдаде чест.
— Този младок има очи като на котарак, ваше височество. На три пъти насам забеляза, че следят нашите хора по пътя насам.
Арута ги изгледа въпросително и Джими обясни:
— Двама от тях бяха просяци, които познавам, и не беше трудно да ги подлъжем и да се измъкнем, но третият… Може просто да ни е проследил, за да разбере какво става. Все едно, тръгнахме срещу него в една пряка — кротко, бъдете спокоен — и той просто сви в друга посока. Може и нищо да не е било.
— А може и да е било — отвърна Арута. — Все едно, нищо повече не можем да направим. Дори Козодоите да са разбрали, че подготвяме нещо, няма да знаят какво. Виж тук — каза той на Джими и посочи някаква карта на масата. — Даде ми я кралският архитект. Стара е, но според него описва добре мрежата от канали.
Джими й хвърли бърз поглед.
— Сигурно е било така, но преди доста време. — Той посочи едно петно на картата, после друго. — Тук има срутена стена и макар каналът още да тече, проходът е твърде тесен, за да мине човек. А тук има нов тунел, прокопаха го за една табакчийница, за да изтича по-бързо боклукът. — Джими огледа картата по- внимателно и попита: — Мастило и перо да се намира, или въглен? — Подадоха му въглен и Джими задраска по картата. — Приятелят ни Лукас има в мазето отход към каналите.
Щом го чу, старият ханджия зад тезгяха зяпна.
— Какво? Ти пък откъде знаеш?
Джими се ухили.
— Покривите не са единственият Булевард на крадците. Оттук — той посочи на картата — могат да се придвижат отряди до тези две точки. Изходите от подземието на крепостта на Козодоите са разположени умно. Всеки излиза в тунел, непряко свързан с другите. Вратите са едва на няколко разкрача една от друга, но това са дебели стени от тухла и камък, каналите лъкатушат по няколко мили, докато се стигне от единия до другия. Ще мине цял час, докато намериш изхода от единия до другия. Проблемът е с този, третия канал. Той излиза на една широка площадка, с дузина проходи надолу, които трудно могат да се преградят.
Гардан, който надничаше зад рамото на момчето, каза:
— Което означава съгласувано нападение. Джими, ако си при едната врата и някой мине през другата, може ли да се чуе?
— Мисля, че да — отвърна Джими. — Особено ако оставиш някого горе на стълбището. И особено по това време. Нямате представа колко дребни шумове се чуват изпод улиците, и то през деня, а нощем…
Арута се обърна към двамата следотърсачи.
— Можете ли да намерите тези места на картата. — Двамата кимнаха. — Добре. Всеки от вас ще заведе по една трета от хората до тези два входа. Последната третина тръгва с мен и Гардан. Ще ни води Джими. Ще разположите хората си, но няма да влизате в мазето на тази сграда, освен ако не ви открият първи или не чуете, че нашата част атакува онези, които са вътре. Тогава всички нахлуват бързо. Гардан, хората на улицата трябва да са заели позиции. Нали знаят какво да правят?
— Всеки е получил указания — отвърна Гардан. — При най-малкия намек, че вътре е почнал бой, да не пускат никой да излиза от сградата, освен ако не носи вашия табард или не го познават по външност. Разположил съм тридесет стрелци по покривите от всички страни, за да спрат всеки, който се опита да се измъкне. Един херолд ще затръби тревога и от палата ще тръгнат две роти конници. За пет минути ще
