острова, скоро ще пристигне в Звезден пристан. Съветвам те да премълчиш за него пред Кълган и Хочопепа, преди да си ги проучил добре. Някои от нещата в тези книги са непостижими за никого на този свят, освен за теб и за онзи, който навярно ще наследи необичайното ти призвание. Обучавай добре следовниците си, Пъг. Направи ги могъщи, но също така ги направи и обичливи, достойни мъже и жени. — Замълча развълнуван и загледа някогашните момчета, станали мъже, онези хлапета от Крудий, от които преди дванадесет години бе започнал да извайва като от меки късчета глина бъдещите спасители на света. Накрая им рече: — Използвах ви и двамата, понякога сурово. Но ето, че накрая се оказа нужно. Каквато и болка да сте преживели във всичко това, радвам се да мисля, че е заплатена. Постигнахте неща, надхвърлящи и най-дръзките момчешки мечти. Сега Мидкемия разчита на вас да я опазите. Имате моята благословия. — С очи, изпълнени, с влага и грейнали, той каза тихо: — Довиждане и ви благодаря.
Отдръпна се и бавно се обърна. Нито Пъг, нито Томас не можаха да се насилят да му кажат „сбогом“. Макрос тръгна полека на запад, към залеза. И не само се отдалечаваше от тях, но още с първата стъпка сякаш стана по-безплътен. С всяка нова ставаше все по-безтелесен, прозрачен, после се стопи в облаче мъгла, после и мъглата се разсея. И вече го нямаше.
Дълго време не си казаха нищо. После Томас се зачуди на глас:
— Дали ще си намери някога място, как мислиш?
— Не знам. Може би някой ден все пак ще намери своя Остров на блаженството — отвърна Пъг.
Отново помълчаха, след което се върнаха в кралския павилион.
Празненството беше в разгара си. Мартин и Бриана бяха обявили намерението си за венчавка и то бе посрещнато с искрено одобрение от всички. И докато другите се радваха, че са живи, и просто се наслаждаваха на радостта от живота, Арута, Луам, Томас и Пъг се промъкваха през руините на доскорошния Сетанон. Населението бе приютено в по-малко пострадалия западен район, който бе далеко, но все пак четиримата се движеха предпазливо, за да не ги забележат.
Томас ги преведе през широка цепнатина в земята към някакво подобие на вход към пещера под руините на цитаделата.
— Ето тук — рече той — се е отворил процеп, водещ към подземната зала в центъра на древния град. Стъпвайте внимателно.
Слязоха бавно, улеснени от смътната светлина, сътворена от магията на Пъг, и скоро се озоваха в древната зала. Пъг махна с ръка и от дланта му изникна кълбо по-ярка светлина. Томас даде знак на краля да продължат. От сенките изскочиха няколко облечени в роби фигури и Арута бързо извади сабята си. От тъмното се чу женски глас:
— Прибери оръжието си, принце на Крондор.
Томас кимна и Арута прибра сабята си в ножницата. От тъмнината изникна и пристъпи срещу тях огромна фигура, отрупана със скъпоценни камъни и засияла от светлината. Беше дракон, но много по- различен от всички, които бяха виждали, защото на мястото на някогашните златни люспи светеха хиляди рубини, смарагди и изумруди. С всяко движение многоцветна дъга с ослепителна красота обливаше чудовищното тяло.
— Коя си ти? — попита кротко кралят.
— Аз съм оракулът на Аил — чу се мек женски глас от устата на дракона.
— Имахме споразумение — каза Пъг. — Трябваше да й намерим подходящо тяло.
Томас поясни:
— Риатх бе лишена от съзнание, душата й бе изтръгната от ръцете на Властелина на ужаса. Но тялото й все още беше живо, макар и ужасно пострадало и в предсмъртна агония. Макрос я изцери и замени увредените люспи с нови, изсечени от намереното тук съкровище с помощта на едно уникално свойство на Камъка на живота. С възвърнатото си чародейство след това той пренесе оракула и нейните слуги тук. Сега оракулът обитава това тяло.
— И то е повече от задоволително — каза оракулът. — Ще живее още много векове. И притежава много полезни качества и сили.
— И освен това — добави Пъг — тя ще остане завинаги да бди над Камъка на живота. Защото ако някой отново се опита да се забърка с него, тя ще загине заедно с всичко друго на планетата. Докато не намерим начин да се оправим с пантатийците, все още има риск валхеру да бъдат призовани отново.
Луам се загледа в приказния Камък. Бледозелената гема сияеше меко и сякаш пулсираше с топла, вътрешна светлина, а от средата й стърчеше златен меч.
— Не знаем дали това е унищожило Драконовите пълчища, или само ги държи в плен — рече Пъг. — Дори чародейството, което усвоих от Макрос, не може да проникне във всичките му загадки. Страхуваме се да извадим меча на Томас, защото това може да не причини никаква щета, но може и да пусне на свобода стихията, която е затворена вътре.
Луам потръпна. От всичко, което беше чул досега, Камъкът на живота го караше да се чувства съвсем безпомощен. Той пристъпи напред и бавно положи ръка върху него. Камъкът се оказа топъл на допир и контактът го изпълни със спокойствие и сладост. Кралят вдигна очи към могъщия, отрупан със скъпоценности дракон.
— Не възразяваме да бдите тук на поста си, лейди. — Помисли и се обърна към Арута. — Пуснете някакъв слух, че над този град вече тегне прокоба. Храбрият малък Хъмфри е загинал и наследник на титлата няма. Ще преместя останките от населението и ще ги овъзмездя. Градът без друго е наполовина унищожен, ако не и повече. Да се опразни и оракулът да бъде оставен на спокойствие. Хайде да си ходим, да не би някой да забележи, че ни няма на пиршеството, и да тръгне да ни търси. — Обърна се към дракона. — Лейди, желая ви всичко добро на поста ви. Ако нещо ви потрябва, съобщете ни със средства чародейни или светски и ще се постараем да ви удовлетворим. Само ние четиримата и моят брат Мартин оттук нататък ще знаем истината за вас, а от днес насетне — само нашите наследници.
— Много сте щедър, ваше величество — отвърна оракулът. Томас ги поведе към повърхността.
Арута се прибра в палатката си, видя спящия на леглото му Джими и го разтърси за рамото.
— Това пък какво е? Мислех, че са ви настанили? Джими погледна принца и се намуси, че са го събудили.
— Заради Локи. Целият проклет град се срина върху главите ни, а той си намерил ново момиче. Май ще му стане навик. Снощи спах на земята. Рекох само да дремна малко, ще си намеря друго място.
Арута се разсмя и бутна изправящият се вече младок обратно в леглото.
— Остани тук. Аз ще се преместя в кралския павилион. Луам тази вечер раздаваше награди наляво и надясно, докато ти дремеш, а Локи… е, правил е там каквото е правил. В цялата тази бъркотия забравих за вас двамата. Как да ви възнаградя, калпазани такива?
Джими се ухили.
— Направи Локи старши скуайър, за да мога да се върна към тихия и спокоен живот на крадец. — Момчето се прозя. — Точно сега не мога да измисля и едно скапано нещо, освен че искам да поспя поне една седмица.
Арута се усмихна.
— Е, добре. Лягай тогава и спи. Все ще измисля нещо за двама млади безобразници като вас. — Остави Джими и тръгна към палатката на Луам.
Тъкмо се приближи до входа и ето, че вик на херолд и звънък ек на тръби възвести приближаването на прашна каляска с кралски герб. От нея бързо излязоха Анита и Карлайн. Арута ги изгледа смаяно, а сестра му и жена му се втурнаха да го прегръщат и целуват.
— Откъде се взехте?
— Тръгнахме след Луам — отвърна през сълзи Анита. — Не можехме да останем в Риланон и да чакаме да разберем дали двамата с Лаури сте живи. Щом ни достигна вестта, че сте добре, оставихме лагера и побързахме да дойдем.
Арута я прегърна, а Карлайн се вслуша в някаква песен и каза:
— Това или е някой влюбен славей, или съпругът ми е забравил, че вече е херцог. — Тя отново целуна Арута по брадичката. — А ти ще ставаш и вуйчо.
Арута се засмя и прегърна сестра си.
