от членовете на личната гвардия на Арута. Появата на Гардан, рицар-маршала на Крондор, както и на граф Волней, временния канцлер, подсказа, че церемонията ще започне всеки момент.
Сивокосият воин с веселото тъмно лице кимна на канцлера и той даде знак на Деласи да започва. Церемониалмайсторът удари с жезъла и тръбачите засвириха тържествено, а барабанчиците задумкаха. Тълпата зашушна, а церемониалмайсторът отново удари с жезъла и един от херолдите извика:
— Чуйте! Чуйте! Негово височество Арута Кондуин, принцът на Крондор, господарят на Западните владения, наследникът на трона на Риланон.
Тълпата нададе възглас, макар че този път беше повече формалност, отколкото израз на искрен ентусиазъм. Арута беше човек, който будеше дълбока почит и възхита, но не и чак обич сред населението.
На горната площадка се появи длъгнест тъмнокос мъж, облечен в убито кафяво облекло от фина тъкан и с официална червена мантия на раменете. Спря се и кафявите му очи се присвиха, докато херолдът възвестяваше появата на принцесата. Когато стройната огненокоса принцеса на Крондор застана до мъжа си, веселият блясък в зелените й очи го накара да се усмихне и тогава тълпата избухна в искрен възторг. Пред тях стоеше любимата на всички Анита, щерката на предшественика на Арута, Ерланд.
Въпреки че същинската церемония щеше да мине бързо, много време отне представянето на благородниците. Пред публиката предстоеше да изредят титли и санове на предълъг списък знатни особи и гости на двореца. Обявиха първата двойка:
— Техни светлости херцогът и херцогинята на Саладор. Красив русокос мъж изведе под ръка тъмнокоса жена. Лаури, бившият скитащ трубадур, вече херцог на Саладор и съпруг на принцеса Карлайн, придружи красивата си жена до нейния брат. Бяха пристигнали в Крондор преди седмица, за да видят племенниците си, и щяха да се задържат още една.
Херолдът продължаваше да изрежда монотонно знатните особи на Кралството и след тях — почетните гости, сред които бе и посланикът на Кеш. Бей Хазара-хан се появи само с четирима телохранители, зарязал обичайната кешийска помпозност. Посланикът се бе облякъл в носията на пустинниците на Джалпур: увита около главата кърпа така, че само очите му оставаха открити, дълъг тъмносин халат с бяла риза отдолу и широки панталони, затъкнати във високите до коленете черни ботуши. Телохранителите бяха облечени в черно от глава до пети.
След това Деласи пристъпи напред и извика:
— Нека поданството се приближи!
Няколкостотин мъже и жени от всякакъв ранг, от най-бедния просяк до най-богатия търговец, се струпаха под парадното стълбище.
Арута изрече ритуалните слова на Представянето.
— Днес е триста и десетият ден от втората година от възцаряването на нашия властелин крал Луам Първи. Днес представяме синовете си.
Деласи удари с жезъла и херолдът възвести високо:
— Техни кралски височества принцове Боррик и Ерланд. Тълпата избухна в луди овации, когато двамата близнаци на Арута и Анита, родени преди месец, бяха представени за първи път публично. Дойката пристъпи напред и връчи подопечните си на майка им и татко им. Арута пое Боррик, наречен на името на баща му, а Анита — съименника на баща си. Двете бебенца изтърпяха буйната радост на множеството с благородно достойнство, макар че Ерланд малко се поразшава. Тълпата продължи с възторжените възгласи дори след като Арута и Анита върнаха синовете си на грижите на дойката. Арута удостои струпалите се в подножието на стълбите хора с нова усмивка, така рядка за него.
— Синовете ми са здрави и силни, и са родени без недъг. От тях ще израснат добри владетели. Приемате ли ги за синове на кралския дом? — Тълпата завика одобрително. Анита се усмихна. Арута махна на тълпата. — Приемете нашата благодарност, добри хора. До часа на пиршеството ви желая добър ден.
С това церемонията приключи и Джими побърза да застане до Арута, както беше задължен, а Локлир — до Анита. Локлир беше младши скуайър, но толкова често му възлагаха да придружава принцесата, че почти го смятаха за неин личен скуайър. Джими подозираше, че Деласи гледа да държи двамата заедно, за да му бъдат под око. Принцът хвърли разсеяна усмивка на Джими, загледан към жена си и сестра си, пърхащи около двете близначета. Кешийският посланик беше свалил кърпата от лицето си и се усмихваше на гледката. Четиримата му телохранители го следваха неотлъчно.
— Ваше височество — каза кешиецът, — вие сте трижди благословен. Здравите бебета са дар от боговете. Освен това са момчета. И на всичко отгоре — две.
Арута се къпеше в сиянието на жена си, която сякаш излъчваше обич и топлина, загледана в невръстните отрочета в ръцете на грижовната им дойка.
— Благодаря ви, милорд Хазара-хан. За нас е неочаквана чест, че сте тук тази година.
— Времето тази година в Дърбин е отвратително — отвърна разсеяно-беят, докато правеше муцунки на малкия Боррик. Изведнъж се усети за положението си и добави малко по-официално: — Освен това, ваше височество, имаме да обсъдим някои дреболии, свързани с новата ни граница тук на запад.
Арута се засмя.
— С вас, скъпи ми Абдур, дреболиите се превръщат в големи грижи. Никак не горя от желание да ви видя отново срещу себе си на масата за преговори. Все пак ще предам всички предложения, които имате, на Негово величество.
Кешиецът се поклони и отвърна:
— Ще изчакам благоволението на Негово височество. Арута като че ли чак сега забеляза телохранителите му.
— Не виждам да присъстват синовете ви, нито лорд Дауд-хан.
— Те се заеха с делата, които обикновено чакат надзора ми сред моя народ в Джал-Пур.
— А тези? — кимна Арута към четиримата телохранители. Бяха облечени изцяло в лъскаво черно, чак до ножниците на ятаганите, и макар облеклото им да приличаше на това на пустинниците, се отличаваше от всичко, което Арута бе виждал досега у кешийци.
— Това са измали, ваше височество. Служат ми за лична охрана, нищо повече.
Арута предпочете да премълчи, докато тълпата, струпала се около бебетата, започваше да се разрежда. Измалите бяха прочути като телохранители, най-добрата защита за знатните особи на Велики Кеш, но според мълвата те също така бяха професионално обучени шпиони и в отделни случаи играеха ролята на наемни убийци. Способностите им бяха почти легендарни. Носеше им се славата, че отстъпват едва ли не само на призраците в способността да се появяват и изчезват незабелязано. На принца никак не му харесваше наоколо да се въртят професионални убийци, но Абдур имаше право на лична свита и Арута прецени, че кешийският посланик едва ли би довел в Крондор някой, който може да е опасен за Кралството. Освен себе си, добави принцът наум.
— Ще трябва също да поговорим за последното искане на Квег за свободен достъп в пристанищата на Кралството — каза Хазара-хан.
Арута не можа да скрие изненадата си, след което на лицето му се изписа раздразнение.
— Предполагам някой случаен рибар или моряк ви го е подхвърлил между другото, докато сте слизали на кея?
— Ваше височество, Кеш има свои приятели на много места — отвърна посланикът с коварна усмивка.
— Какво пък, едва ли има смисъл да обсъждаме имперския разузнавателен корпус на Кеш, след като и двамата добре знаем… — Хазара-хан се включи и двамата довършиха хорово: — Че такъв не съществува.
Абдур Рахман Мемо Хазара-хан се поклони и рече:
— С милостивото позволение на Негово височество?
Арута кимна и кешиецът се сбогува, а принцът се обърна към Джими.
— Виж ти? Двамата млади мошеници са на служба?
Джими сви рамене да покаже, че идеята не е негова. Арута забеляза, че жена му дава указания на дойката да прибере близначетата в покоите им.
— Явно сте направили нещо, за да си навлечете яда на Деласи. Но все пак не можем да ви оставим да
