изтървете забавлението. Доколкото разбрах, този следобед предстои много интересна игра с буре и топка — или както се нарича напоследък — буребол.
Джими се направи на ударен, но лицето на Локлир светна.
— И аз така разбрах — отвърна равнодушно Джими. Свитата на принца започна да се прибира и Арута махна с ръка на момчетата да го последват.
— Ами тогава май ще трябва да прескочим и да погледаме как върви, а?
Джими намигна на Локлир, а Арута каза:
— А освен това, ако вие двамата загубите този облог, докато ви се изредят всичките скуайъри, кожите ви изобщо няма да стават за щавене.
Джими си замълча, а после, след като минаха по широкия коридор и влязоха в приемната за благородниците преди простолюдието да бъде допуснато за пиршеството в двора, прошепна на Локлир:
— Този човек има дразнещия навик да знае всичко, което става.
Празненството бе в разгара си, благородниците и хората от простолюдието се бяха смесили. Дългите маси се огъваха под тежестта на блюдата и бокалите — за мнозина от присъстващите това щеше да си остане най-богатото ядене тази година. Макар всякакви формалности да бяха изоставени, простите хорица се държаха почтително към Арута и свитата му, покланяха се и се обръщаха към тях с официалните им титли. Джими и Локлир се мотаеха около масите, да не би да потрябват за нещо.
Карлайн и Лаури вървяха ръка за ръка след Арута и Анита. След венчавката си новите херцог и херцогиня на Саладор някак като че ли се бяха поукротили след всеизвестната им буйна връзка в кралския двор. Анита се извърна към Карлайн и каза:
— Радвам се, че ще останете за по-дълго. Тук в Крондор дворцовата среда е почти изцяло мъжка. А сега и с двете момчета…
— Ще стане още по-лошо — довърши Карлайн. — Знам какво имаш предвид, нали съм отраснала с баща и двама братя.
Арута погледна Лаури и подхвърли:
— Ще рече, че сме я разглезили безобразно.
Лаури се засмя, но предпочете да не се обажда, щом сините очи на жена му се присвиха. Анита заяви:
— Следващият път ще е момиче.
— За да я разглезят безобразно — каза Лаури.
— А вие кога ще си имате деца? — попита Анита.
— Арута няма ейл за себе си и за Лаури. — Един слуга притича да поднесе чаши вино за дамите. Карлайн отвърна на Анита:
— Ще си имаме, когато си имаме. Повярвай, не че не се опитваме. Анита прикри смеха си в шепа, а Арута и Лаури се спогледаха стъписано. Карлайн ги изгледа един по един и каза:
— Само не ми казвайте, че се изчервявате. — И подхвърли на Анита: — Мъже!
— В последното си писмо Луам ни извести, че кралица Магда по всяка вероятност носи дете. Надявам се да го разберем със сигурност, когато получим следващата поща.
— Бедничкият Луам — каза Карлайн. — Винаги е имал такъв богат избор, а да сключи накрая политически брак. Все пак тя е свястна жена, макар да е малко скучна, и той, изглежда, е щастлив.
— Кралицата не е скучна — намеси се Арута. — Просто в сравнение с теб цяла флота квегански пирати ще е пълна скука. — Лаури не каза нищо, но сините му очи не скриха, че споделя мнението на принца. — Дано само да имат син.
Анита се усмихна.
— Арута няма търпение някой друг да стане принц на Крондор. Карлайн изгледа брат си с разбиране.
— Само не си въобразявай, че ще се измъкнеш от държавните дела. След смъртта на Калдрик Луам ще разчита тук на теб и Мартин повече от всякога. — Калдрик Риланонски бе починал наскоро след брака на краля с принцеса Магда Ролдемска, оставяйки свободна длъжността херцог на Риланон, кралски канцлер и пръв съветник на Негово величество.
Арута сви рамене и опита от храната в блюдото си.
— Мисля, че списъкът от кандидати за поста на Калдрик ще е дълъг.
— Точно това е проблемът — вметна Лаури. — Твърде много благородници се стремят към изгода за сметка на съседите си. На изток напоследък имахме три доста сериозни стълкновения между бароните. Не се наложи Луам чак да изпраща войски, но поизнервиха всички източно от Малаково средище. Затова Батира все още е без херцог. Херцогството е твърде могъщо, за да го връчи Луам ей така на когото му падне. Внимавай някой ден да не разбереш, че са те назначили херцог на Батира, ако Магда роди момче.
— Достатъчно — каза Карлайн. — Днес е празник. Тази вечер не искам повече да слушам за политика.
Анита хвана Арута под ръка.
— Хайде. Имаме си хубаво ядене, хората се веселят, бебчетата спят блажено. И освен това — добави тя със смях — от утре ще започнат грижите как да платим този празник и празника на Банапис другия месец. Днес да се порадваме на това, което имаме.
Джими успя да се промъкне до принца и каза:
— Ваше височество дали ще прояви интерес към състезанието? — Двамата с Локлир се спогледаха угрижено, защото времето за началото на играта вече бе изтекло.
Анита изгледа въпросително мъжа си и Арута поясни:
— Обещах на Джими да прескочим да погледаме играта на буребол, която е уредил за днес.
— Може да се окаже по-интересно от жонгльорите и артистите — подхвърли Лаури.
— Само защото повечето ти живот е минал сред жонгльори и артисти — каза Карлайн. — Аз като бях момиче, номерът беше да седиш и да гледаш как момчетата се пребиват до смърт в играта с топката и буретата всеки шестък, като се правиш, че уж не ги гледаш. Лично аз ще предпочета артистите и жонгльорите.
— Защо не отидете двамата с момчетата? — каза Анита. — Нали днес не сме официални. Ще дойдем при вас по-късно в празничната зала за вечерната забава.
Лаури и Арута се съгласиха и тръгнаха след момчетата сред гъстата тълпа. Излязоха от централния двор на палата и минаха през няколко коридора, свързващи централния комплекс с външните пристройки. Зад палата, недалече от конюшните, се простираше голям строеви плац, на който се упражняваха дворцовите гвардейци. Около него се беше струпала голяма тълпа, която викаше енергично. Четиримата си запробиваха път към първия ред на блъскащите се зрители. Неколцина се обърнаха да се скарат на бутащите се напред, но като видяха принца, си замълчаха.
Направиха им място зад скуайърите, които не играеха. Арута махна на Гардан, който гледаше от другата страна с рота свободни от дежурство войници. Лаури погледа малко играта и каза: — Това е доста по- организирано, отколкото го помня. Работа на Деласи — каза Арута. — Той написа правила за играта, след като ми се оплака колко много момчета остават пребити след един мач и после нищо не могат да свършат. — После посочи. — Виждаш ли го онзи с пясъчния часовник? Той отмерва времето на състезанието. Играта трае два часа. Във всеки момент трябва да има не повече от дузина момчета от всяка страна и трябва да играят между тебеширените черти на плаца. Джими, какви бяха другите правила?
Джими тъкмо си сваляше колана с камата.
— Не се пипа с ръце, както винаги. Когато едната страна вкара връща се зад средната черта и другата страна рита топката. Не е разрешено хапането, дърпането на противника и използването на оръжие.
— Без оръжие? — възкликна Лаури. — Че какво й е интересното тогава?
Локлир междувременно беше свалил куртката и колана си и потупа скуайъра пред себе си по рамото.
— Какъв е резултатът?
Скуайърът изобщо не отклони очи от играта. Едно конярче подкара топката пред себе си, един от другия отбор го спъна, но чиракът на пекаря я прихвана, изрита я ловко и я вкара в едно от двете бурета, поставени в двата края на игрището. Скуайърът изохка.
