намериха удавен в залива. Има едни местенца, където контрабандистите си прекарват стоката. Едно от тях е миризливо и не е толкоз важно за Шегаджиите, затова сме го зарязали. Тия птици, изглежда, се крият там. Е, това е всичко. — Без повече приказки, Алвърни Бързака, Дневният майстор на Шегаджиите и бивш крадец, се шмугна в тълпата и се изгуби.
Джими не се поколеба. Изтича натам, където бе оставил Арута, и след като не го намери, закрачи към голямата зала. Множеството пред палата и в коридорите му пречеше да бърза. Стотиците непознати лица наоколо изведнъж го накараха да изпита безпокойство. През месеците, откакто Арута се бе върнал от Морелайн със сребротръна и бяха изцерили поразената със смъртоносна отрова Анита, спокойното дворцово ежедневие беше приспало бдителността им. Сега на момчето изведнъж започна да му се привижда кама на убиец във всяка ръка, отрова във всяка чаша вино и стрелец с лък, стаен във всяка сянка. И той се забърза, пробивайки си с лакти път през тълпата.
Джими се запровира през гъмжилото благородници и други по-малко изтъкнати гости. Улисаната в разговор група, до която се мъчеше да се добере, се намираше чак в другия край, до тронния подиум. Лаури и Карлайн разговаряха с посланика на Кеш, а Арута се изкачваше по стъпалата към трона. В средата на залата се премятаха няколко акробати и Джими се принуди да заобиколи разчистеното за представлението пространство, обкръжено от няколко дузини въодушевени зяпачи. Докато се придвижваше през гъстата навалица, юношата мяташе угрижени погледи към големите сводести прозорци и тъмните сенки зад тях му навяваха лош спомен. Ядоса се най-вече на себе си. Той повече от всеки друг не биваше да забравя заплахата, която можеше да се таи по такива места.
Профуча покрай Лаури и се добра до Арута, който тъкмо сядаше. Анита я нямаше. Джими погледна празния й трон и кимна питащо с глава, а Арута каза:
— Отиде да види бебетата. Защо? Джими се наведе до ухото му.
— Бившият ми господар изпраща вест. Козодоите са се върнали в Крондор.
Лицето на Арута помръкна.
— Това предположение ли е, или е сигурно?
— Първо, Праведника нямаше да прати този, когото е пратил, ако не смята, че въпросът е критичен и че трябва да се реши бързо, Второ, има един… имаше един млад комарджия на име Тибърн Риймс, който често се навърташе из града. Радваше се на особено благоволение от страна на Шегаджиите. Позволяваха му неща, които обикновено не са разрешени на хора извън гилдията. Сега разбирам защо. Бил е личен агент на бившия ми господар. Сега Риймс е мъртъв. Предполагам, че Праведника се е обезпокоил, че Козодоите може да са се върнали, и е изпратил Риймс да открие бърлогата им. Отново са се скрили някъде из града. Къде — Праведника не знае, но подозира, че е някъде край стария „зайчарник“ на контрабандистите.
Докато говореше на принца, Джими продължаваше да оглежда залата. Когато извърна очи към Арута, думите секнаха в гърлото му. Лицето на принца се беше сгърчило в едва сдържан гняв. Неколцина от гостите го зяпнаха и Арута прошепна хрипливо:
— Значи пак се започва?
— Така изглежда.
Арута се изправи.
— Няма да ставам затворник в собствения си палат със стражи на всеки прозорец.
Погледът на Джими пробяга през залата покрай херцогиня Карлайн, омайваща с чара си посланика на Кеш.
— Много добре, но днес палатът гъмжи от непознати. Здравият разум диктува да се приберете рано в покоите си, защото ако изобщо има златна възможност някой да се доближи до вас, то тя е точно сега. — Погледът му обхождаше гостите човек по човек да улови някакъв признак за опасност. — Ако в Крондор има Козодои, то те са в тази зала или идват насам. Възможно е да се натъкнете на тях, щом тръгнете оттук към покоите си.
Изведнъж очите на Арута се разшириха.
— Покоите ми! Анита и бебетата!
Принцът скочи от трона и тръгна към изхода, без да обръща внимание на стреснатите погледи. Джими забърза по петите му. Карлайн и Лаури забелязаха, че става нещо нередно, и ги последваха.
След няколко мига цяла дузина се изниза след принца, забързан по коридора. Гардан също бе забелязал внезапното напускане и настигна Джими.
— Какво става?
— Козодоите — отвърна Джими.
Рицар-маршалът на Крондор нямаше нужда от повече обяснения. Сграбчи за ръкава първия страж, когото срещна, и махна с ръка на още един да ги последва. На първия каза:
— Тичай за капитан Валдис и му кажи да дойде при мен.
— Къде ще бъдете, ваша милост? — попита войникът.
— Кажи му да ни намери.
Пътьом Гардан събра една дузина гвардейци. Когато стигна до вратата на покоите си, Арута се поколеба за миг, сякаш се боеше да я отвори.
После я дръпна рязко и завари вътре Анита, седнала до люлчиците със спящите бебета. Тя вдигна очи и на лицето й веднага се изписа тревога. Пристъпи към съпруга си и промълви:
— Какво става?
Арута махна на Карлайн и останалите да изчакат отвън и притвори вратата.
— Засега все още нищо. Искам да вземеш бебетата и да погостуваш при майка си.
— Тя само ще се зарадва — отвърна Анита, но гласът й издаде, че е разбрала какво се крие зад думите му. — Болестта й е минала, но още е твърде изтощена, за да пътува. Опасно е за нея. — Очите й се приковаха в лицето му. — А и в малкото имение там ще сме по-добре защитени, отколкото тук.
Арута не мислеше да крие нищо от нея.
— Да. Козодоите отново ни тревожат.
Анита пристъпи до съпруга си и опря глава на гърдите му. Предишният опит за покушение едва не й бе отнел живота.
— Не се боя за себе си, но бебенцата…
— Заминаваш още утре.
— Ще се приготвя.
Арута я целуна и тръгна към вратата. — Ще се върна скоро. Джими ме съветва да стоя в покоите, докато гостите не се разотидат. Добър съвет, но трябва да поостана още малко пред очите на обществото. Козодоите си въобразяват, че не знаем за завръщането им. Няма смисъл засега да ги караме да си помислят друго.
Въпреки безпокойството си Анита намери сили да се пошегува.
— Джими още ли държи да стане пръв съветник на принца?
Арута се усмихна.
— Почти от година не е споменавал за назначаването си за херцог на Крондор. Макар понякога да си мисля, че ще е по-подходящ за поста от всеки друг кандидат.
Отвори вратата и видя чакащите зад прага Гардан, Джими, Лаури и Карлайн. Другите бяха отведени по-надалече от кралската стража. До Гардан чакаше и капитан Валдис и Арута се обърна към него:
— Капитане, искам пълна рота пиконосци, готови да тръгнат утре заран. Принцесата с бебетата ще замине за имението на принцесата-майка. Пазете ги добре.
Капитан Валдис отдаде чест и тръгна да се разпореди. Арута рече на Гардан:
— Започваш да поставяш постове из целия палат и около него. Да се проучат всички скрити места. Ако някой вземе да пита, кажи, че на Нейно височество й е прилошало и съм се задържал малко при нея. Скоро ще се върна на пиршеството. — Гардан кимна и напусна, а Арута каза на Джими: — Имам една задача за теб.
— Тръгвам веднага — отвърна Джими.
— Какво според теб ще ти възложа?
— Да отида при кейовете — каза с мрачна усмивка момчето. Арута кимна, за пореден път възхитен и изненадан от схватливостта на хлапака.
