Така в четвъртък той закрачи умислен по хлъзгавите, разринати с лопати тротоари и къщата иа Майра изникна пред погледа му някъде към пет и половина — закъснение, което, както си въобрази, майка му щеше да одобри. Повъртя се пред прага, полупритворил равнодушно очи, и предвиди много точно влизането си. Щеше да прекоси стаята, без да бърза, щеше да се приближи към мисис Сейнт Клеър и да произнесе с най- подходящия тон:
„Скъпа мисис Сейнт Клеър, ужасно съжалявам, че закъснях, но прислужницата ми — тук се сепна, защото осъзна, че думите не са негови, — но ние с чичо ми трябваше се срещнем с един човек… Да, запознах се с вашата очарователна дъщеря в класа по танци.“
След това щеше да подава ръка, пускайки в употреба пред всички колосани женички лекия си получужбински поклон и бегло щеше да кимне на момчетата, вцепенени на сковани групички наоколо, в които намират взаимна закрила.
Икономът (един от тримата и Минеаполис) рязко разтвори вратата. Еймъри пристъпи вътре и свали шапката и палтото си. Изненада се леко, като не чу пронизителни врякащи разговори от съседната стая, и реши, че тук сигурно е много изискано. Одобри това, както одобри и иконома.
— Мис Майра — каза той.
За негово изумление икономът противно се ухили.
— Ъхъ — произнесе, — тука си е.
Той не съзнаваше, че неговото неумение да постигна лондонския диалект разваляше класата му. Еймъри го изгледа студено.
— Обаче — продължи икономът, ненужно повишавайки глас — само тя си остана тука. Компанията тръгна.
Еймъри изгуби дъх от ужаса, който внезапно го връхлетя.
— Какво?
— Чака Еймъри Блейн. Май сте вий, нъл тъй? Майка й заръча, ако додете до пет и половина, двамата да стигнете останалите с пакарда.
Отчаянието на Еймъри кристализира напълно с появата на самата Майра, опакована до ушите в палто с висока яка, лицето й — неприкрито нацупено, гласът — любезен, но принуден.
— Здрасти, Еймъри.
— Здрасти, Майра. — Той издаде напрежението си.
— Е, все пак дойде.
— Ъъ… ще ти обясня. Предполагам, че не си чула за произшествието с колата — измисли той.
Очите на Майра се разшириха.
— С кого?
— Ами — продължи той безразсъдно — с чичо, леля и мен.
— Загина ли някой?
Еймъри замълча, после кимна.
— Чичо ти? — тревожно.
— А, не, само един кон, един такъв сив.
При тези думи икономът ирландец се изкикоти.
— И сигурно е изкарал от строя мотора — подхвърли той. Еймьри беше готов да го разкъса без капка угризение.
— Да тръгваме — каза хладно Майра. — Вероятно разбираш, Еймъри, че след като шейните бяха поръчани за пет часа и всички бяха навреме, нямаше как да те чакаме…
— Е, не съм виновен аз!
— Затова мама каза да поостана до пет и половина. Ще настигнем шейните, преди да се появят в клуба „Минехаха“.
Раздраната самоувереност на Еймъри се свлече от него. Представи си как щастливата компания лети със звън през снежните улици, как лимузината приближава и собствения си ужас, когато пред очите на всички двамата с Майра излязат от нея, шейсетте укорителни погледа, своето извинение — този път истинско. И шумно въздъхна.
— Какво? — попита Майра.
— А нищо. Прозинах се. Ти сигурна ли си, че ще ги настигнем, преди да отидат там?
Започна да храни слаба надежда, че ще успеят да се вмъкнат в клуба „Минехаха“ и ще посрещнат останалите там, че компанията ще ги завари в претръпнало усамотение пред камината, и почти си възвърна изгубения фасон.
— Разбира се, ирландецо, ще ги настигнем, няма да ги изтървем, но трябва да побързаме.
Той усети как стомахът му се сви. Докато влизаха в колата, замаза надве-натри с боята на дипломатичността доста грубичкия план, който вече бе скалъпил. Планът се градеше някои сведения, че Майра го смята за „ужасно красив с нещо много английско в него“, които лукаво бе събирал па уроците по танци, ласкаейки останалите.
— Майра — промълви той, като сниши глас и внимателно подбираше думите си, — моля те за хиляди извинения. Можеш ли изобщо да ми простиш?
Тя се вгледа изпитателно в него, в нетрепкащите му зелени очи, и устата, която беше квинтесенция на романтичността за нейния тринайсетгодишен колежански вкус. Да, Майра много лесно можеше да му прости.
— Ами… да… разбира се.
Той отново впи очи в нейните, после сведе поглед. Миглите му бяха дълги.
— Ужасен съм — каза тъжно. — Не съм като другите. Не знам защо вечно правя не това, което трябва. Предполагам, защото всичко ми е безразлично. — А след това предизвикателно: — Препуших. Получих сърцебиене от пафкане.
Майра си представи целонощен тютюнев разгул и Еймъри бледен и сгърчен от последствията на никотинизираните дробове, и възкликна:
— О, Еймъри, не трябва да пушиш. Ще навредиш на растежа си!
— Все едно ми е — продължи мрачно той. — Няма как. Вече ми е навик. И без това съм извършил маса работи, за които, ако научат наш’те… — замълча колебливо, за да даде възможност на нейното въображение да обрисува черни ужаси — миналата седмица бях на стриптийз.
Майра беше победена. Той отново насочи зеления си поглед към нея.
— Ти си единственото момиче в града, което много ми харесва — възкликна в изблик на чувство. — Ти си simpatico.
Майра не остана много сигурна в значението на последното, но й прозвуча стилно, макар и смътно неприлично.
Гъст здрач се бе разстлал навън и при един остър завой лимузината я люшна към него; ръцете им се докоснаха.
— Не трябва да пушиш, Еймъри — прошепна тя. — Сам знаеш, че не трябва.
Той поклати глава.
— Никой не го интересува това.
Майра се поколеба.
— Мен ме интересува.
Нещо трепна в Еймъри.
— Ами, интересува те! Та ти си хлътнала по Фроги Паркър. Няма човек, който да не знае.
— Не, не съм… — много бавно.
Мълчание, в което Еймъри потръпна от вълнение. Както седеше в колата, уютно закътана от смрачения леден въздух навън, у Майра имаше нещо пленително. Майра — вързопче от дрехи с кичури руси къдрици, провиращи се изпод плетената й шапка.
— Аз пък съм хлътнал… — Замълча, понеже чу младежки смях да ехти в далечината, и като надникна през замръзналото стъкло нататък по осветената от стълбовете улица, различи тъмните силуети на пързалящата се компания. Трябваше да действа бързо. С отсечено поривисто движение той сграбчи ръката на Майра — палеца й, да бъдем по-точни.
— Нареди му да кара право в клуба — прошепна й той. — Искам да ти кажа нещо. Трябва да ти го
