Писмо на Еймъри, изпратено от Брест на 11 март 1919 г. до лейтенант Т. П. Д’Инвилиърс, лагера Гордън, Джорджия.
Скъпи Бодлер,
Среща в Манхатън на 30-и т.м., след което наемаме някой шик апартамент, ти, аз и Алек, който е до рамото ми в този момент. Още не зная с какво ще се захвана, но неопределено мечтая да се отдам на политиката. Защо става така, че в Англия каймакът на младежта от Оксфорд и Кеймбридж навлиза в полицията, а ние в САЩ я оставяме в ръцете на мошеници? Хора, израсли сред местно интригантство, получили образование в политиканството и изпратени в Конгреса, тлъстогуши развратни обирджии, „без идеи и идеали“, както казвахме по време на нашите разпалени спорове. Само преди четирийсет години сред политиците ни все още имаше и свестни мъже, но ние, ние сме възпитавани в едно — да натрупваме милиони, за да покажем „от какво тесто сме замесени“. Има моменти, когато ми се иска да съм англичанин; американският живот е тъй отчайващо скучен, безсмислен и здравословен.
Тъй като бедната Биатрис почина, вероятно ще наследя малко пари, но дявол да го вземе, съвсем малко. Мога да простя на майка си почти всичко освен това, че във внезапен порив на религиозност към края на живота си е завещала половината от онова, което й е оставало, за черковни стъклописи и дарения на духовни семинарии. Адвокатът ми мистър Бартън ми писа, че моите хилядарки били вложени предимно в трамвайни акции, а въпросните трамвайни компании непрестанно губели от петцентовите билетни тарифи. Представяш ли си да плащаш месечна заплата от 350 долара на един неграмотен човек! И все пак му вярвам, макар да видях със собствените си очи как едно съвсем прилично някога състояние се стопи от спекулации, прахосничество, либерално управление и данъци — съвременен човек от главата до петите, това съм аз, малкият ми.
Както и да е, нашият апартамент ще бъде смайващ — ти ще можеш да си намериш работа в някой моден журнал, а Алек да си се занимава с цинкодобивната компания или какво беше предприятието на родителите му — в момента той чете през рамото ми и ме поправя, че компанията била медодобивна, но аз мисля, че е все едно, а ти? Дали парите са натрупани от цинк или от мед, сигурно еднакво са нечестни. Що се отнася до изтъкнатия Еймъри, той ще издава безсмъртна литература, само че е дотам несигурен в себе си, та не смее да рискува и да го огласи пред всички. Няма по-опасен дар за потомството от няколко умно скалъпени баналности.
Том, защо не станеш католик? Разбира се, за да станеш добър католик, ще трябва да се откажеш от всички ония внезапни маневри, за които ми говореше едно време, а определено ще пишеш по-хубави стихове, ако духовно си свързан с високи златни свещници и с дълги спокойни песнопения и дори американското духовенство да е съвсем обуржоазено, както казваше Биатрис, достатъчно е само да посещаваш внушителните катедрали, а пък аз ще те запозная с монсеньор Дарси, който е истинско чудо.
Смъртта на Кери бе страшен удар, смъртта на Джеси също, но недотам. И съм страшно любопитен да науча в каква съмнителна дупка на тоя свят е пропаднал Бърн. Предполагаш ли, че може да се е нахакал в затвор под измислено име? Изповядвам ти, че войната, вместо да ме направи правоверен, което би било закономерната реакция, ме накара да стана встрастен агностик. Напоследък на католическата църква тъй често й подрязваха крилата, че ролята й във войната бе свенливо незначителна, а и не й остана ни един добър писател. От Честъртън ми се повдига вече.
Досега съм попаднал само на един войник, който е преживял гръмко разтръбявания духовен прелом, подобно на оня приятел Доналд Ханки, тоя, с когото се запознах, и бездруго се готвеше за свещенически сан, така че си беше съзрял за прелома. Честно казано, на мен това ми се струва голям боклук, но то, изглежда, носи сантиментална утеха на ония, които си останаха у дома; и може да накара родителите да оценят по достойнство децата си. Този фанатичен захлас по духовния прелом е напълно без стойност и в най-добрия случай ще е краткотраен. Мисля, че на четирима войници, открили за себе си Париж, само един е открил бог.
Но ние — ти, аз и Алек, — о, ние ще си вземем японец за слуга и ще се обличаме официално за вечеря и на масата ни винаги ще има вино, и ще водим съзерцателен безстрастен живот до момента, в който вземем решение или да затракаме картечници с едрите собственици, или да хвърляме бомби с болшевиките. Господи! Том, така се надявам да се случи нещо. Не си намирам място от неспокойствие и ме тресе ужас, че може да натлъстея, да се влюбя и да се оеснафя.
Имението в Лейк Джинива е обявено за даване под наем, та като се върна, ще отпътувам право на Запад да се срещна с мистър Бартън и ще науча от него подробности. Пиши ми до „Блакстоун“ Чикаго.
Винаги твой, скъпи Бозуъл,
Втора книга
ВЪЗПИТАНИЕ НА ХАРАКТЕРА
1. ПЪРВИЯТ Й БАЛ
Време на действието — февруари. Място на действието — просторна, изискана спалня в къщата на семейство Конидж на Шейсет и осма улица, Ню Йорк. Очевидно това е стая на младо момиче: розови стени и пердета, розово покривало върху бяло-кремово легло. Цялата стая е издържана в розово и бяло-кремаво, но от мебелировката изпъква ясно в подробности само разкошната тоалетка със стъклена повърхност и с трикрило огледало. По стените — скъпа гравюра, няколко изящни кучета от Ландсиър и „Кралят на Черните острови“ от Максфийлд Париш29.
Огромен безпорядък, дължащ се на следното: 1) седем-осем празни картонени кутии, от които, същински изплезени лъхтящи езици, висят опаковъчни хартии; 2) купчина дневни рокли, размесени с вечерни свои посестрими — всички до една нахвърляни върху масата, всички до една очебийно нови; 3) един топ тюл, изгубил цялото си достойнство, раболепно се е усукал около всеки видим предмет и 4) върху две табуретки — богата сбирка от фино бельо, което не се поддава на никакво описание. Човек изпитва любопитство да хвърли поглед на сметката, платена за това великолепие, а още по-силно го обзема желанието да види принцесата, за която… Внимание! Някой приближава! Какво разочарование! Само камериерката, която търси нещо — вдига купчинката от единия стол: не е там; друга купчинка, оглежда тоалетката, претърсва чекмеджетата на скрина. Изважда няколко ефирни копринени нощници, и една изумителна пижама, но не е това, което й трябва — излиза.
