Лицето му беше отблъскващо в предутринния здрач. Тя не помръдна, нито едно мускулче по лицето й не трепна, за да издаде изведнъж обхваналото я отвращение към него. Но Кемпиън беше достатъчно чувствителен, за да го долови, и бързо промени темата на разговора.
— Ейб Норт е някъде тук.
— Но нали е у Дайвърови?
— Да, но го повикаха — не знаете ли какво се случи? — Щорите на един от прозорците на втория етаж изскърцаха и един английски глас каза сърдито и отчетливо:
— Ще бъдете ли така добри да престанете! Розмари и Луис Кемпиън слязоха по стъпалата и отидоха да седнат на една пейка край пътя.
— Тогава вие не знаете какво стана? Това е най-невероятното нещо, което… — Той се оживи, съзнавайки, че възбужда любопитството й. — Всичко стана тъй неочаквано — винаги съм се държал настрана от сприхавите хора, понякога те ме разстройват така, че трябва да лежа няколко дена.
Той я погледна тържествуващо. Тя нямаше понятие за какво й говорят.
— Мила моя! — С неочаквано движение той се наклони към нея и дори сложи ръка на бедрото й, за да й покаже, че това не е случаен жест — до такава степен беше сигурен, че е привлякъл вниманието й. — Ще има дуел.
— Какво!
— Дуел със — още не знаем с какво ще се дуелират.
— Кой ще се дуелира?
— Ще ви разправя всичко отначало. — Той пое дълбоко дъх и каза с такъв тон, като че ли тя се е провинила в нещо, но той й прощава: — Вие, разбира се, бяхте в другата кола. Може да се каже, че в известен смисъл така е било дори по-добре за вас — скъсих си живота най-малко с две години, тъй неочаквано стана всичко.
— Какво е станало? — запита го тя.
— Не знам какъв беше поводът. Най-напред тя започна да говори…
— Коя?
— Вайолет Макиско. — Той сниши глас, сякаш някой под пейката ги подслушваше. — Но не казвайте нищо за Дайвърови, защото той се закани на всеки, който спомене нещо.
— Кой се закани?
— Томи Барбан, затова не казвайте, че съм споменал за тях. Така или иначе, никой от пас не разбра какво искаше да каже Вайолет, защото той непрестанно я прекъсваше, после се намеси мъжът й и сега ще има дуел. Тази сутрин — в пет часа — след един час. — Тон въздъхна и отново потъна в собствените си грижи. — Почти ми се иска да съм на тяхно място. Все едно ми е дали ще ме убият, след като нямам за какво повече да живея. — Гласът му секна и той печално поклати глава.
Железните щори отгоре отново се открехнаха и същият английски глас каза:
— Наистина, това трябва да спре незабавно.
В този момент Ейб Норт излезе от хотела с разсеян вид и забеляза силуетите им на фона на небето, което бе побеляло над морския хоризонт. Розмари му напрани знак да не говори и тримата тръгнаха към една по-далечна пейка. Розмари забеляза, че Ейб не е напълно трезвен.
— Защо не спите? — запита той.
— Току-що станах. — Тя почти се засмя, но се сети за гласа зад щорите и се сдържа.
— Някой славей не ви е давал мира — предположи Ейб и повтори: — Някой славей не ви е давал мира. А тази женичка от кръжеца по плетиво каза ли ви какво се случи?
Кемпиън отговори с достойнство:
— Знам само това, което съм чул със собствените си уши.
Той стана и бързо се отдалечи, а Ейб седна до Розмари.
— Защо се отнесохте тъй грубо с него?
— Грубо ли? — изненада се Ейб. — Той цяла нощ хленчи наоколо.
— Може да му е мъчно за нещо.
— Може.
— А какъв е този дуел? Кой ще се дуелира? Стори ми се, че в колата става нещо нередно. Вярно ли е?
— Наистина, изглежда налудничаво, но е вярно.
Единадесета глава
— Скандалът започнал, когато колата на Ърл Брейди отминала спрялата на пътя кола на Дайвърови. — Ейб разказваше безпристрастно и думите му се стопяваха в неспокойната нощ. — Вайолет Макиско започнала да разказва на мисис Ейбрамс нещо, което тя открила за Дайвърови — изкачила се на горния етаж на къщата им и се натъкнала на нещо, което я изумило. Но Томи бди като предано куче над Дайвърови. Тя наистина внушава необикновено силни чувства… но тези чувства са взаимни и мнозина от приятелите им държат на Дик и Никол, взети като едно цяло, повече, отколкото сами биха признали. Разбира се, това налага известна самопожертвувателност — понякога те приличат на две обаятелни балетни фигури, на които човек не трябва да обръща повече внимание, отколкото обръща на една балетна сцена, но всъщност нещата са по-дълбоки — би трябвало да знаете цялата история. Във всеки случай Томи е един от мъжете, които Дик допуска по-близо до Никол, и когато мисис Макиско продължила да намеква за онова, което имала да разкаже, той се намесил:
— Мисис Макиско, моля, престанете да говорите за мисис Дайвър.
— Не говоря за вас — възразила тя.
— Смятам, че е по-добре да не се занимавате с тях.
— Да не би да са някаква светиня?
— Не се занимавайте с тях. Говорете за нещо друго. Той седял на едната от двете малки седалки до Кемпиън. Кемпиън ми разказа как станало всичко.
— Изглежда, че много обичате да заповядвате — не му останала длъжна Вайолет.
Нали знаете какви разговори се водят в колите късно нощем, някои си шепнат нещо, други са уморени, отегчени или полузаспали и не слушат какво се говори. Така че нито един от спътниците им не може да каже какво точно е станало до момента, когато колата спряла и Барбан извикал с глас на кавалерийски офицер, така че всички подскочили:
— Слизайте! Ако не, ще ви изхвърля — до хотела има само една миля и можете да стигнете пеша. Трябваше да млъкнете и да накарате и жена си да млъкне!
— Вие сте грубиян — казал Макиско. — Знаете, че физически сте по-силен от мен. Но аз не се боя от вас — би трябвало да има кодекс за дуели…
И точно тук сбъркал, защото Томи, който е французин, се пресегнал към задната седалка, ударил му плесница, след това шофьорът отново подкарал колата. В този момент вие сте ги отминали. Тогава жените започнали на свой ред. В това положение стигнали в хотела.
Томи телефонирал на някакъв човек в Кан да му бъде секундант, а Макиско казал, че не иска Кемпиън, който и без това не изпитвал особено желание да става секундант, така че ме повика по телефона, помоли ме да не казвам нищо и направо да идвам. Вайолет Макиско припаднала, мисис Ейбрамс я отвела в стаята й, дали й бром и тя заспала спокойно. Когато пристигнах, се опитах да разубедя Томи, но той бе упорит и каза, че ще се откаже само ако Макиско се извини, но Макиско малко раздразнено ми отговори, че не желае.
Когато Ейб свърши, Розмари запита замислено:
— Знаят ли Дайвърови, че скандалът е заради тях?
— Не, те изобщо няма да разберат, че са замесени.
Този глупак Кемпиън нямаше защо да ви говори за това, но щом като ви е казал… Аз предупредих шофьора: казах му, че ако си отвори устата и каже нещо за станалото, ще изкарам музикалния трион. Цялата разправия си е само между тях двамата — впрочем Томи се нуждае от една хубава война.
— Надявам се, че Дайвърови няма да разберат — каза Розмари.
Ейб погледна часовника си.
