Дейзи и гласът й му прозвуча точно такъв, както някога.
Стопли го вълна на надежда. Може би в крайна сметка не всичко бе свършило за него. Може би не бе искала да каже онова, което му рече преди два дни, и нямаше да се налага да я качва на самолета за Ню Йорк този следобед.
Захвърли гаечния ключ и се обърна към нея, ала надеждите му се изпариха като видя изражението й.
— Синджун го няма! Разтовариха животните, но него го няма. И Трей липсва.
Брейди излезе иззад двигателя, помагаше на Алекс с ремонта.
— Зад това стои Шеба. Обзалагам се на каквото щете.
Лицето на Дейзи бе пребледняло от вълнение.
— Каза ли ти нещо?
— Не, но през последните два дни е направо непоносима.
Дейзи погледна Алекс и за пръв път, откакто я бе открил в зоологическата градина, той изпита чувството, че наистина го вижда.
— Знаеш ли нещо за това?
— Не. Не ми е казвала нищо.
— Тя знае какво изпитваш към тигъра — рече Брейди. — Предполагам, че го е продала зад гърба ти.
— Но тя не може да направи това. Той е мой!
Прехапа устни, сякаш разбрала, че казаното не бе вярно.
— Опитах се да намеря Шеба преди време — рече Брейди, — но още не се е появила. Шорти докара фургона й, но колата й я няма.
Дейзи сви юмруци.
— Тя е направила нещо ужасно с него. Знам го.
Алекс искаше да я окуражи, но подозираше, че бе права.
— Ще позвъня тук-там да понауча нещо. Вие двамата защо не поговорите с работниците, да разберете дали не знаят нещо?
Никой обаче не знаеше. В следващите два часа говориха с всички от цирка, само за да узнаят, че никой не бе виждал Шеба от предишната вечер.
Дейзи беше като обезумяла. Къде бе Синджун? Какво бе сторила Шеба с него? Бе понаучила доста неща за пазара на застаряващи циркови животни, за да е сигурна, че шансовете му да попадне в сносна зоологическа градина бяха минимални. Какво щеше да стане с тигъра й!
Дойде и отмина часът, в който трябваше да бъде на летището. Алекс бе настоял да отседне у баща си, докато не реши какво ще прави, но сега изобщо не можеше да става въпрос за тръгване. Пренебрегна перленосивия спортен лексус с регистрационни номера от Кънектикът — още един от щедрите подаръци на Алекс, и седна на задния капак на стария черен пикап, който я бе возил по време на цялото й душевно пътуване през лятото до тази мрачна октомврийска вечер. Оттам наблюдаваше площадката.
Свърши първото представление, свърши и второто. Последните зрители напуснаха цирка. Това бяха последните две вечери, преди циркът да се прибере окончателно в Тампа. И отново работниците потеглиха към града, взеха и някои от момичетата от миманса и площадката изглеждаше като изоставена. Беше й студено, но изчака Алекс да се преоблече и да иде да нагледа Миша; чак тогава отиде във фургона.
Чантата й лежеше на леглото. Мина покрай нея и взе стария му сив пуловер от стенната закачалка. Навлече го и понечи да излезе, но се поколеба пред вехтия вграден гардероб, в който Алекс държеше дрехите си.
Клекна, отвори най-долното чекмедже и махна дънките, за да види онова, което знаеше, че бе скрил там: евтина пластмасова дрънкалка, жълто пате, кутия детски бисквити, биберон с картинка на заек и издание с меки корици на книгата на доктор Спок.
Открила бе тези неща преди няколко дни, когато прибираше някои дрехи, но Алекс изобщо не бе споменал за тях. Докосна с пръст дрънкалката и се опита да разгадае защо ги бе взел. Ако само можеше да повярва, че…
Не! Не биваше да си позволява такива мисли. Залогът й бе твърде голям.
Затвори чекмеджето и тръгна отново към пикапа, когато видя кадилака на Шеба, паркиран до фургона й, и чу ядни гласове, които се носеха от шапитото. Алекс също ги бе чул и двамата затичаха в същата посока. Срещнаха се при задната врата.
— Може би ще е по-добре да останеш тук — рече той.
Тя пренебрегна думите му и се втурна вътре.
Шапитото бе слабо осветено от единствена лампа, която хвърляше светлини и сенки върху аксесоарите на арената, докато краищата на голямата палатка тънеха в мрак. Обгърна я познатият мирис на стърготини, на животни, на стари пуканки. Помисли си колко много щеше да й липсва тази миризма.
Брейди и Шеба стояха току до арената. Брейди я държеше за ръката и бе видимо побеснял.
— Дейзи никога не ти е сторила нищо, но ти продължаваш да я преследваш, нали?
Шеба се дръпна от него.
— Правя онова, което искам, и никакъв касапски син не може да ми нарежда.
— Не ти ли писна да бъдеш кучка?
Отговорът на Шеба, какъвто и да бе той, застина на устните й.
— Я виж, я виж, кой се присъедини към партито. Дейзи се втурна към нея.
— Какво си направила със Синджун?
Тя забави отговора си — да спечели време за мисловните си комбинации, да установи властта си над тях.
— Синджун се подготвя да отпътува за новия си дом. Сибирските тигри са много ценни животни, нали знаете? Дори и старите. — Седна на първия ред седалки и кръстоса твърде нехайно крака. — Дори и аз се изненадах колко много хора са готови да платят за тях, определени хора.
— Какви хора? — попита Алекс, застанал до Дейзи. — У кого е?
— Още не е у никого. Господинът ще го вземе утре заран.
— Тогава къде го държиш?
— На сигурно място. Трей е с него.
Алекс изгуби търпение.
— Стига шикалкави! На кого го продаде?
— Няколко души проявиха интерес, но Рекс Уебли предложи най-добра цена.
— Господи!
Изражението на Алекс предизвика студени тръпки у Дейзи.
— Кой е Рекс Уебли? — попита тя.
Преди Шеба да успее да отговори, се намеси Алекс.
— Не казвай и думица, Шеба. Да си остане между нас.
Преди да се обърне към Дейзи Шеба го изгледа снизходително.
— Уебли държи ловен парк в Тексас.
Дейзи не схвана.
— Ловен парк ли?
— Хората плащат на Уебли да ловуват животните, които той купува — рече с отвращение Брейди.
Дейзи отмести поглед от Шеба към Брейди.
— Да ловуват ли? Но никой не може да ловува тигри. Те са застрашен от изчезване вид.
Шеба стана и отиде към средата на арената.
— И тъкмо за това са още по-ценени от богаташите, на които им е омръзнало да ловуват обикновен дивеч и които не се безпокоят от формалностите.
След като Дейзи най-сетне осъзна чутото, гласът й прозвуча панически:
— Значи си продала Синджун, да бъде издебнат и убит?
В съзнанието й се заредиха ужасяващи картини. Синджун не изпитваше обичайния за тигрите страх от хората. Няма да осъзнае, че приближаващите го с пушки мъже искат да го наранят. Представи си как тялото му потреперва, когато куршумите се забиват в него. Видя го проснат на земята, козината му на оранжево-
