кафяви ивици прошарена с кръв. Обърна се рязко към Шеба.
— Няма да ти позволя да го направиш! Ще се оплача на властите. Те ще го предотвратят.
— Не, няма — отвърна Шеба. — В това да продадеш тигър няма нищо незаконно. Уебли ми каза, че щял да изложи Синджун в ловното си ранчо. И това не е противозаконно.
— Само дето няма да го изложи, нали? Ще го пусне да го убият. — Дейзи изпита чувството, че се задушава. — Ще се оплача на властите. Ще го направя. Те ще предотвратят това.
— Съмнявам се — рече Шеба. — Уебли заобикаля законите от години. Някой ще трябва да свидетелства, че наистина е видял убийството, а това едва ли ще стане. Освен това, тогава ще бъде вече твърде късно, нали така?
Дейзи никога не бе изпитвала такава омраза към човешко същество.
— Как можеш да направиш такова нещо? Ако ме мразиш чак толкова, защо не си го изкара на мен? Защо трябва да пострада Синджун?
Алекс пристъпи с нея към средата на арената.
— Ще ти платя двойно повече от Уебли.
— Този път парите ти няма да помогнат, Алекс. Няма да купиш Синджун, както стори с Глена. В договора за продажба има определени условия.
Дейзи вдигна глава. Алекс не й бе казал, че е откупил Глена. Знаеше, че той бе уредил постъпването й в зоологическата градина Брукфийлд, но не се бе сетила, че е станало с парите му. Горилата бе получила просторния си дом, благодарение на него.
— Помислила си за всичко, нали? — рече той.
— Хората на Уебли ще вземат Синджун чак призори. — Изражението й стана лукаво. — Чак тогава ще подпиша окончателните документи, а мога и да променя решението си.
Тихият шепот на Алекс бе едва доловим.
— Значи стигнахме до същината на въпроса, така ли, Шеба?
Шеба хвърли поглед към Дейзи, която стоеше до Брейди извън арената.
— Това ще ти хареса, нали, Дейзи? Ако прекратя всичко. Мога да го направя, нали разбираш? Само с едно телефонно обаждане.
— Разбира се, че можеш — промърмори Алекс. — И какво ще трябва да направя аз, за да се обадиш по телефона?
Шеба се обърна към него и в този миг Брейди и Дейзи сякаш изчезнаха, оставяйки ги двамата един срещу друг на арената, за която бяха родени. Тя съкрати и без това късото разстояние помежду им, походката й бе сластна, почти любовна, само дето помежду им нямаше никаква любов.
— Знаеш какво трябва да направиш.
— Изречи го.
Шеба се обърна към Дейзи и Брейди.
— Вие двамата трябва да ни оставите насаме. Разговорът е между Алекс и мен.
Брейди избухна.
— Това са глупости, ето какво са! Само ако знаех какво си замислила, Бог ми е свидетел, щях да те пребия от бой!
Бесният му изблик не й подейства.
— Ако ти и Дейзи не излезете оттук, това ще означава край за тигъра.
— Хайде — рече Алекс, — направете така, както казва.
Брейди изглеждаше така, сякаш бе изгубил всичко, в което бе вярвал, тонът му, като се обърна към Алекс, бе изпълнен с горчивина.
— Не се оставяй да те улови за топките. Ще се опита, но само да си посмял да се оставиш!
— Нямам и намерение — рече тихо той.
Дейзи го изгледа озадачена, но той бе съсредоточил вниманието си върху Шеба и не забеляза.
— Хайде Дейзи. Да се махаме оттук.
Брейди я прегърна през рамо и я поведе към задната врата. През последните месеци се бе научила как да воюва и се опита да се възпротиви, но осъзна, че Алекс бе единственият за Синджун.
Вече навън, тя пое дълбоко хладен въздух и зъбите й затракаха. Брейди я прегърна и прошепна.
— Съжалявам много, Дейзи. Изобщо не предполагах, че тя ще стигне чак дотам.
Отвътре се носеше презрителният глас на Алекс, съвсем леко приглушен от брезента на шапитото.
— Ти си бизнесдама, Шеба. Ако продадеш Синджун на мен, ще спечелиш много повече. Достатъчно е само да кажеш цената.
И Дейзи, и Брейди стояха като вцепенени на място, знаеха, че трябва да си вървят, но не бяха в състояние да го сторят. Тогава Брейди я хвана за ръка и я отведе в сенките до задната врата, където не можеха да ги видят, но откъдето те самите виждаха отчасти арената.
Дейзи видя как Шеба го погали по ръката.
— Не парите ти искам. Би трябвало да го разбереш досега. Искам гордостта ти.
Той се дръпна, сякаш не можеше да понесе да го докосва.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Ако искаш да получиш тигъра обратно, ще трябва да ми се помолиш за това.
— Върви по дяволите!
— Великият Алекс Марков ще трябва да падне на колене и да моли.
— По-скоро бих умрял.
— Няма да го направиш, така ли?
— За нищо на света. — Той сложи ръце на хълбоците си. — Можеш да правиш каквото си щеш с проклетия тигър, но няма да падна на колене заради теб или заради когото и да било.
— Учудена съм. Предполагах, че си готов на всичко за онази малка простачка. Трябваше да се досетя, че всъщност не я обичаш. — Извърна за миг поглед към тавана, сетне вниманието й отново се насочи към него. — Подозирах го през цялото време и май трябваше да следвам инстинктите си. Как би могъл да обичаш? Ти си прекалено, дяволски коравосърдечен, за да обичаш когото и да е.
— Нямаш изобщо представа за чувствата, които изпитвам към Дейзи.
— Знам, че не я обичаш достатъчно, за да паднеш заради нея на колене пред мен и да се помолиш. — Изгледа го самодоволна. — И затова печеля. И в двата случая печеля.
— Ти си полудяла.
— А ти постъпи умно, като отказа. Аз веднъж паднах на колене да моля за любов и не го препоръчвам никому.
— Господи, Шеба, не го прави.
Тонът й вече бе лишен от подигравателните си нотки.
— Налага се. Никой не може да унизи Шеба Куест и да му се размине. Каквото и да направиш сега, ти ще си губещият. Сигурен ли си, че не искаш да размислиш?
— Сигурен съм.
В този момент Дейзи разбра, че бе изгубила Синджун. Алекс не бе скроен като другите мъже. Той бе изтъкан от стомана, издръжливост и гордост. Ако се унизеше, щеше да се саморазруши. Наведе глава и се опита да избяга, но Брейди бе затворил пътя й.
Алекс заговори с твърд, корав глас:
— Знаеш ли в какво се състои иронията на положението? Дейзи би го направила. Тя дори не би се замислила за това. — Изсмя се безрадостно. — Тя би паднала веднага на колене, защото притежава сърце, достатъчно голямо да побере целия свят. Не дава пет пари за чест и гордост или за каквото и да е, щом е поставено под въпрос благополучието на онези създания които обича.
— Е, и какво? — присмя му се Шеба. — Тук не става въпрос за Дейзи, а за теб. Какво избираш, Алекс? Гордостта си или тигъра? Ще заложиш ли всичко на любовта или ще се държиш за онова, което е най- важно за теб?
Последва дълго мълчание. Лицето на Дейзи се обля в сълзи, знаеше, че трябва да се махне. Дръпна се от Брейди, но сетне замръзна на място, като чу ядния му шепот.
— Копеле такова!
Обърна се и видя Алекс да стои пред Шеба все така изправен, с високо вдигната глава. Но коленете му
