Явете се в Техническата оперативна зала веднага щом закусите.
43.
Охранявана къща на МИ6, Котсуолд
Оливия мигаше срещу екрана на компютъра. Седеше в кабина, намираща се в зала, пълна с компютри и оператори. Един техник обработваше снимките, които беше направила с дигиталния си фотоапарат.
— Какво точно има на тази? — попита той.
— Ъъъ… — отвърна тя.
Снимката беше на мускулесто тъмнокожо мъжко тяло и бедра, изникващи от чифт крайно впити червени плувки.
— Да продължим нататък — весело предложи тя.
— Добра опаковка — обади се мъжки глас.
Тя се обърна. Професор Уиджет се взираше в издутите червени плувки.
— Снимах от ханша си — тромаво обясни тя.
— Очевидно. Той има ли си име, или просто е с код? — попита Уиджет.
— Уинстън.
— А! Уинстън.
— Няма ли да минем към следващата?
— Не. Значи всички тези са кандидат-актьорите около басейна на Ферамо? Какво правят там? Обслужват ли го?
— Не знам.
— Така е. — Той въздъхна, сякаш се отегчаваше, и я изгледа с наклонена глава. — Така е, рядко знаем. Но какво мислиш? Какво надушваш? — Погледна я, отвори широко очи и за секунда стана страшен. — Какво ти нашепва интуицията?
— Мисля, че ги вербуваше. Мисля, че иска да ги използва за нещо.
— Те знаеха ли това? Знаеха ли за какво ще ги използва?
Тя се замисли за момент.
— Не.
— А ти?
— Мисля, че е свързано с Холивуд. — Погледна отново издутите плувки. — Ферамо мрази Холивуд, а те всички се навъртат там. Няма ли да минем на следващата снимка?
— Много добре. Щом трябва, трябва. Следващата, Дод. О, Боже, какво е това?
На Оливия й се дощя да заудря глава в бюрото пред нея. Какво си беше мислила? Следващата снимка беше близък план на черен гумен водолазен костюм с ципове от двете страни. От гумата надничаше бронзов плосък твърд като камък корем.
— Божичко, объркала съм ги — смотолеви Оливия, като се взираше в близкия план на чатала на Мортън Си.
— Не бих казал, миличка — промърмори Уиджет.
— Опитайте следващата.
Техникът тежко въздъхна и мина на следващата снимка. Отново беше Мортън Си, този път в гръб, а съблеченият до кръста костюм разкриваше безупречния му торс. Мортън Си гледаше през рамо, с което странно напомняше за снимка на хубавец от петдесетте години.
— Крайно съблазнителен — отбеляза Уиджет.
— Не е съблазнителен — ядоса се тя и замига сърдито от унижение. — Това е човекът, за когото ви казах, че ме заплаши с пистолет. Той е мръсник.
Устните на Уиджет се изкривиха развеселено.
— Мръсник? Значи мислим, че той работи за мосю Ферамо? Като какъв? Сводник? Момче за всичко?
— Ами Ферамо явно го е взел сравнително неотдавна да плува под вода с кандидат-актьорите. Честно казано, стори ми се, че той играеше с всички срещу всички. Беше първа дружка на компанията в бара и на корабчето. Просто използваше всички.
Уиджет се наклони напред, вдигна злобно вежди и попита:
— Ти изчука ли го?
— Не — изсъска Оливия и бясна се втренчи в екрана. Истински неприятното беше, че Мортън Си бе крайно привлекателен. Имаше онова опасно съсредоточено изражение, което още първия път привлече вниманието й в Хондурас.
— Жалко. Младеж с интересна външност.
— Той е повърхностен, предател и гадняр. С нищо не е по-добър от проститутка.
В дъното на залата някой се изкашля. Професор Уиджет започна внимателно да изучава ноктите си, докато от една от компютърните кабини изникна фигура, доста позната фигура с непознати дрехи: елегантен тъмен костюм, вратовръзка и риза с разкопчана яка. Късо подстриганата коса вече не беше изрусена. Уиджет се огледа.
— Тя каза: „С нищо не е по-добър от проститутка.“
— Да, сър — отвърна Мортън Си.
— Та с какво те намушка? — попита Уиджет.
— С игла за шапки, сър — отговори сухо Мортън Си и излезе от кабината.
Уиджет се изпъна и стана.
— Госпожице Джаулс, разрешете да ви представя Скот Рич от ЦРУ бивш служител на Тайните военноморски служби, една от най-ярките звезди на Масачузетския технологичен институт. — Уиджет прекалено наблягаше на буквите „ц“ и „с“, като че ли беше Лорънс Оливие на сцената на „Олд Вик“. — Той ще бъде в центъра на текущата ни операция. Въпреки че
— Добре дошла в операцията — каза Скот Рич и притеснено кимна на Оливия.
— Добре дошла в операцията ли? — викна тя. — Как смееш?
— Моля?
— Чу ме прекрасно.
— Съжалявам — обърна се Уиджет към компютърния техник. — Наближава леко бурен момент.
— Какво правеше там?
— Наблюдавах — отвърна Мортън Си-тире-Скот-Рич от ЦРУ.
— Знам това. Искам да кажа, какво правеше? Щом работиш за ЦРУ, защо не ми каза?
— Някой би си помислил, че сама си се досетила.
— Мислех, че работиш за Ферамо.
— Аз също — отвърна Скот Рич.
— Какво искаш… Да не намекваш… Как смееш!
— Боже опази… — промърмори Уиджет на компютърния техник, сякаш бяха две клюкарки на сбирка по бродерия. — Тя не го ли нарече току-що долна проститутка?
— Ако ти бях казал, ти можеше да му го изпееш.
— Ако ми беше казал, можехме да разнищим работата до дъно. Можех да остана.
— Съгласен съм с нея — рече Уиджет на техника все още с клюкарския глас. — Не мога да проумея защо му е трябвало да я изгони толкова бързо оттам. Вероятно някакво неуместно рицарско чувство.
— Рицарско чувство ли? Рицарско чувство? — попита Оливия. — Ти ме използва от момента, в който спря очи на мен.
— Ако наистина исках да те използвам, щях да се погрижа да останеш.
— Щеше да ме използваш преди това, стига да ти бях позволила, и много добре знаеш за какво говоря.
— Добре, добре — намеси се Уиджет и Оливия чу заповедническата нотка в гласа му. Блясъкът на хладно отчуждение в очите му й подсказа, че навремето е давал заповеди за извършването на ужасни неща. — Разберете се и ще ви чакам и двамата на стъпалата към предната морава. В стаята за обувки ще намерите ботуши и мушами.
