Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— По суша през Хондурас, а после с кораби по Тихия океан.

— Да, и сами бяхме стигнали до този извод — рече Скот. — Въпросът е как го вкарват в Щатите, без да ги хванат.

— Прехвърлят го с луксозни яхти и го запечатват в дъски за сърф на яхтите или в имението на Ферамо на Каталина.

Скот Рич и Уиджет млъкнаха и я загледаха.

— После закарват дъските с яхтите близо до калифорнийския бряг. Потапят ги и ги пускат под водата на дъното или на въжена линия. После сърфистите им се гмуркат под водата с водолазни костюми, вземат дъските, хвърлят резервоарите си и сърфират до брега на Маями, където натоварват пълните с експлозиви дъски в микробусите си и изчезват в страната.

Настъпи гробна тишина.

— Хмм, прекрасен образец на паралелно мислене — отбеляза Уиджет. — Основано на…

— Видях ги да се упражняват в Хондурас. Заобиколих с плуване носа в Попаян и ги видях да потапят дъските, а после да ги вадят и да сърфират.

— Не трябваше ли ти да откриеш това, Рич? — попита Уиджет. — Или си бил прекалено зает да чистиш бръмбара в саксията от бургундското й вино? „Пулини-Монтраше“, нали така?

— Сър, моля ви.

— Значи ти си сложил бръмбара в саксията със смокинята на Ферамо? — попита Оливия.

— И в кактуса му. И в твоя кактус, като стана дума за това.

— А ти хвърли пуловер върху единия, чаша шампанско в другия и бяло бургундско в третия. „Луи Жадо“ реколта деветдесет и девета.

— Деветдесет и пета — поправи го Оливия.

— Трябва сърцето ти да се е късало, като си изливала такова вино — рече Уиджет.

— Така беше — потвърди Оливия.

— Карл, здравей. — Скот говореше по телефона. — Накарай сектор Н да провери сърфистите на брега на Южна Калифорния, чу ли? Съсредоточете се върху лагуната на Малибу. Проверявайте вътре в дъските за сърф за С4. И прати на Каталина няколко души под прикритие да проверят корабните докове. Къде беше онова място, Оливия? Оливия? Имението на Ферамо на Каталина?

— О, ъъъ, вдясно от Авалон.

— Вдясно?

— На изток. А може и да беше на север. Вдясно, като гледаш Каталина от Л.А. Зад ъгъла откъм подветрената страна, към Хавай.

Скот Рич въздъхна.

— Просто провери всички пристани — каза той в слушалката.

— Много добре. Е, в такъв случай проблемът е решен — отсече Уиджет. — А сега за мишената? Някакви идеи?

Разказа им теориите си за крема за лице с рицина, за ацетиленовите бутилки в охладителите на атомните електроцентрали, за нападенията на филмовите студиа.

— Всичко това е твърде неопределено — призна тя. — Трябва да прекарам още малко време с Ферамо, за да го конкретизирам.

— Идеалният случай ще е, ако приемеш предложението му да отидеш в Судан — рече Уиджет. — От всяка гледна точка ще е страхотно.

— Трябва да е луд да те заведе там — вметна Скот.

— Той е луд — обяви Оливия.

— Луд е, че те пусна да си тръгнеш — отбеляза Скот.

— Благодаря — каза Оливия и реши, че Скот Рич в края на краищата не е чак толкова лош.

— Все пак беше очевидно, че ще го предадеш. Както и направи.

— Той ми вярва. Смята ме за свой сокол.

Скот издаде особен звук.

— Случило ли се е нещо, Скот, Рич, Мортън, или както там се казваш?

— Да, Рейчъл, Оливия, Пикси, или както там се казваш днес…

— Велики Боже — изръмжа Уиджет, извади кърпичка и попи челото си. — Нормално е агентите да приемат различни идентичности. Някои от нас прекараха два пълни сезона като кралица на килимите в хотел „Асуански праг на Нил“.

— Агентите, да — каза Скот Рич.

— Точно това прави госпожица Джаулс толкова интересна — заговори Уиджет. — Тя е родена шпионка. Но сега въпросът е, ако Пиер Ферамо — произнесе името с преувеличен френски акцент — ти се обади, както е обещал, и предложи да те вкара в бедуинската си бърлога край Червено море, ще приемеш ли?

— Да — сериозно произнесе Оливия.

— Нима? — намеси се Скот Рич и внимателно я загледа със сериозните си сиви очи. — Дори ако единственият му мотив е да те убие?

— Ако искаше да ме убие, вече да го е сторил в Хондурас.

— Точно така — отсече Уиджет. — Човек може да има множество разумни причини да заведе агент Джаулс в пустинята. Рич, не може да не си чел „Хиляда и една нощ“. Крайно еротична книга. Обзалагам се, че едно момиче, отвлечено от бедуин, може да разчита на някои доста интересни нощи в шатрата му.

— А след това? — попита Скот Рич и забърза напред.

44.

Изминаха пет дни, откакто Оливия се раздели с Ферамо на островите Бей, а той не се обаждаше. Екипът, който за нещастие сега включваше и Кучката под прикритие Сурая, се беше сврял в мазето още от сутринта. Чрез няколко сложни електронни маневри Скот Рич беше прехвърлил грешния телефонен номер, даден от Оливия на Ферамо, към залата за технически операции, така че ако Ферамо се обадеше, телефонът щеше да зазвъни директно при тях.

Часовникът в залата беше от обикновените пластмасови, които Оливия помнеше още от училище: бял циферблат, черни цифри и червен секундарник. В училище имаше навика да наблюдава часовника и да се мъчи с мисълта си да подкара стрелките му към четири часа. Червеният секундарник кликна на мястото. Беше четири часът следобед, девет часът сутринта в Хондурас на петата сутрин, след като със силно изсмукан пръст се беше сбогувала с Ферамо.

Скот Рич, професор Уиджет, Оливия, техникът Дод и Сурая без изключение непрекъснато поглеждаха часовника — кой крадешком, кой демонстративно, като според Оливия си мислеха едно и също нещо: Измислила си е всичко. Той изобщо не се интересува от нея. Няма да се обади.

— Рич, приятелю. Напълно ли сте сигурен, че сте свързали правилно телефона? — запита Уиджет и хапна от сандвича с пастет от гъши дроб върху препечен хляб. — Стори ми се, че натискахте страшно много бутони.

— Да — отвърна Скот Рич, без да вдига очи от компютъра.

— Той няма да се обади, нали? — изказа се Сурая.

— Тогава да му се обади Оливия — предложи Скот Рич.

— Това ще го отблъсне — настоя Оливия. — Той трябва да преследва.

— А аз мислех, че си неговият сокол. Или май беше кученце?

Скот се извърна и заприказва техника, двамата внимателно се вглеждаха в екрана. На едната му половина бяха снимките, които Оливия тайно беше направила на Ферамо. На другата се сменяха снимки на известни терористи на Ал Кайда. От време на време спираха и снимките се наслагваха, за да покажат Ферамо с тюрбан и Калашников, Ферамо с карирана риза в бар в Хамбург, Ферамо с различен нос, Ферамо по нощница с щръкнала коса.

— Съгласна съм със Скот — заговори Сурая и качи дългите си, обути в джинси крака на бюрото.

— Ако той не се обади, няма смисъл да му се обаждам аз, защото това ще значи, че е изгубил интерес.