всичко във въздуха. А ако това не станеше, водата щеше да нахлуе и да ги издави. Ха!
Спусна се във водата, изпусна въздуха от костюма на Ферамо, за да го потопи, после се хвана за приспания плаващ терорист и заплува вън от пиедесталоподобната скала, като го теглеше зад себе си със здравата ръка в приятно разменени роли.
За нещастие, не беше й хрумнало, че ще бъде тъмно. Гмуркането през нощта, особено без осветление и с доста тъничка кама вместо харпун, не беше добра идея. Не искаше да изплува над водата прекалено близо до брега в случай, че Ал Кайда имаше часови. Не искаше да използва въздуха си на повърхността в случай, че се наложеше да се гмурне отново.
Плува в посока обратна на брега на дълбочина три метра в продължение на половин час, после изплува и изпусна въздуха от жилетката на Ферамо, за да се носи като шамандура на шейсет сантиметра под повърхността. После сви крака и седна върху него. Ако акулите дойдеха да се хранят, щяха да хапнат първо него. Единственото, което виждаше, беше тъмнина: никакви светлини, никакви кораби. Ако акулите останеха на разстояние, можеше да плува спокойно до зори, но после? Запита се дали да пусне Ферамо на свобода и да заплува обратно към брега, или да продължи навътре в морето. Беше ужасно уморена. Усети, че започна да се унася в дрямка, когато внезапно силата на голям, жив предмет накара повърхността на водата пред нея да изригне.
54.
— Там долу има нещо.
Скот Рич седеше на навигаторското място в хеликоптера „Блакхок“ и се взираше в монитора за наблюдение на океана. Електронното пращене, изпълващо кабината, беше влудяващо, но Рич бе напълно спокоен, приведен напред, съсредоточен, заслушан в едновременно постъпващата информация от източниците на земята, четирите въздушни патрула и морските тюлени на Хакфорд Литвак.
— Сър, наземният патрул е открил дрехите на агент Джаулс в края на тунела. Никаква следа от самата нея.
— Нещо друго? — запита Скот. — Признаци за борба?
— Дрехите са разкъсани и с петна от кръв, сър.
Скот Рич примижа.
— Позицията ви в момента?
— На брега, сър, на триметрова отвесна скала над Червено море.
— Виждате ли нещо друго оттам?
— Не. Само водолазен костюм, сър.
— Водолазен костюм ли казахте?
— Да, сър.
— Тогава, по дяволите, облечете го и влезте във водата. — Изключи микрофона си и се обърна към пилота, сочейки екрана пред тях. — Там, виждаш ли? Да слезем там. Веднага.
Оливия изпищя, когато Ферамо изскочи от водата, измъкна с едната си ръка кинжала от ръката й, а с другата я сграбчи за гърлото. Тя вдигна единия си крак и силно заби коляно в топките му, като се изскубна в секундата, в която той освободи гърлото й, и заплува надалеч, като мислеше бързо. Той бе престоял под водата по-дълго от нея. Би трябвало въздухът му да е на привършване, тя имаше за над десет минути в сравнение с него. Можеше да се гмурне на десет метра и да му избяга.
Започна да се потапя, като си сложи маската, и изчисти регулатора, докато се спускаше, но Ферамо се пресегна и я улови за китката. Тя изпищя от болка, когато той изви ставата й. Усети, че губи съзнание и потъва в благодатна забрава. Въздухът излизаше от жилетката й, тежестите я дърпаха надолу, регулаторът беше изтръгнат от устата й. После изведнъж над нея се чу могъщо гракане и бучене, над водата светнаха ярки прожектори. Една фигура се гмурна към нея, тъмен силует в призрачно зелената вода. Хвана я, разкопча колана с тежестите и я издърпа към светлината.
— Сокол, друг път — прошепна в ухото й Скот Рич, когато излязоха над водата, прихванал я със силни ръце около талията. — По-скоро попова лъжичка.
Но в този миг Ферамо отново изригна над водата като кит в документален филм на ВВС и посегна към тях с кинжала.
— Плувай сама за секунда, малката — рече Скот, грабна китката на Ферамо и го лиши от съзнание с един-единствен удар.
Оливия нервно надзърна надолу от хеликоптера. Скот Рич беше още във водата, опитваше се да върже уловения в коша Ферамо, но завихрянето на мотора го отпращаше встрани.
— Остави го — извика му Оливия по радиото. — Качи се горе. Той е в безсъзнание.
— Ти мислеше така и последния път — долетя отговорът на Скот.
Оливия се вкопчи в ръба на отворената врата и се загледа за хищници в светлия кръг върху водата.
— Дръжте, госпожо — изкрещя пилотът Дан и й подаде пистолет. — Ако видите акула, застреляйте я, но се опитайте да не улучите специален агент Рич.
— Благодаря, че ми казахте.
Изведнъж зад гърба им откъм брега се чу глух гърмеж и почти веднага на таблото се включи сирена.
— Божичко! Да го вземем, да го вземем веднага! — развика се Дан, когато една ракета освети небето около него.
— Скот! — изкрещя Оливия, когато морето пред тях сякаш се превърна в огромно огнено кълбо и изхвърли въздушен мехур, който накара хеликоптера да се завърти.
Оливия едва дишаше, но секунди по-късно намръщеното лице на Скот се появи над ръба на вратата и хеликоптерът се стрелна нагоре и извън обхвата на пламналото море.
Потеглиха обратно към самолетоносача. Беше горещо като в сауна. И Скот, и Оливия бяха вир-вода мокри. Никой от двамата не поглеждаше към другия. Оливия беше само по бельо и тениска на Военноморските сили на САЩ, която й бе подхвърлил пилотът. Знаеше, че ако опре буза в топлата кожа на врата на Скот или почувстваше грубата му силна ръка да погали кожата на бедрото й, щеше да изгуби контрол над себе си.
Избухване и поредица от силни удари разтърсиха хеликоптера.
— Дръж се, скъпа — рече Скот, — удариха ни. Дръж се здраво.
Удареният хеликоптер се затресе и сякаш спря на място. После ужасяващо се втурна напред и запада право надолу, като ги запрати на пода. Чу се силно звънтене на метал и внезапно подскочиха. Скот запълзя към нея, хвана я, когато двигателят заскърца, а пилотът се бореше да овладее машината. Под краката им Оливия видя как тъмна вода се носи към тях, после по-светлия цвят на небето, после пак водата. Пилотът ругаеше:
— Трябва да катапултираме, трябва да катапултираме!
Скот я прегърна силно, притисна главата й към гърдите си, опита да се върнат на седалката, като викаше в микрофона над нея:
— Така, Дан, задръж го. Ние сме добре, вдигни го малко нагоре, ще се справим. — После се обърна към Оливия над рева и тракането. — Дръж се за мен. Каквото и да стане, просто се дръж колкото можеш по- здраво.
Когато се озоваха на метри над водата, Дан внезапно, като по чудо, възвърна контрола си над машината. Няколко мига се крепиха едва-едва, стабилизираха се и отново се издигнаха.
— Пфу, извинявай, народе — рече Дан.
В прилив на облекчение и адреналин Оливия вдигна глава и се взря в сивите очи на Скот Рич. За една изумителна секунда й се стори, че видя сълза, после той страстно я притегни към себе си, устните му търсеха нейните, нежни ръце се пъхнаха под тениската на Военноморските сили на САЩ.
