До нея Стюарт седеше неестествено неподвижен.
— Не, баронът не беше добър и почтен съпруг. — Думите на лекаря се чуваха по-добре от тези на съпругата му. — Разгулен женкар и мошеник, макар че човек никога не би допуснал това, като го погледне. Чувал съм, че никого не обичал повече от себе си и никого по-малко от съпругата си. Умря от сифилис. Дейвид Билингз го лекуваше. Беше много озадачен. Казваше, че баронът бил така решен да се отърве от заболяването, че опитал всички видове неортодоксално лечение. — После й прошепна нещо неразбираемо.
— О, не! — Госпожа Тървей зяпна от изненада. — Като че ли опозоряването на девици би могло да го излекува. Колко ужасно!
— Наистина. Истинско чудо е, че жена му не е заразена, но слугите шушукат, че той посещавал чуждите фусти много по-често от собствената си спалня.
Стюарт преглътна мъчително, сякаш това просто действие му причиняваше нетърпима болка. Кръстницата на Сара зашушука отново.
— Знаеш ли, чувала съм, че сватбата им била само за пред хората. Говори се, че той отказал да има нещо общо с нея, щом разбрал, че и тя е измежду завоеванията на Звяра. Чуха се даже приказки, че бракът ще бъде анулиран. Една такава история ми се струва напълно безсмислена. Бедното момиче! Черното й прилича. Не си ли съгласен? — гласът на Лидия омекна от състрадание.
Лекарят кимна.
— Мисля, че тя е много щастлива, загдето е облечена в черно.
Звяра, противно на онова, което можеше да се очаква от човек с толкова грозен прякор, посети майка си още на следващия ден. Целта му беше да окуражи единствения си жив родител да придружи Стюарт или доктора при следващото им посещение в Арджил Румс и да прецени със собствените си очи доколко е сериозен пристъпът й на кихане.
За негова огромна изненада откри, че майка му не само не се притесняваше заради този признак на потенциално заболяване, ами напълно бе забравила за алергията си. Тя седеше в леглото си всред камари от брокат, атлаз и димитено платно, а камериерката й, Ан Дънок, послушно преравяше целия гардероб на господарката си, за да намери най-подходящата рокля за Алмак.
— Алмак? — повтори той, неодобрително свил устни. — Защо, от всички места на света, искаш да отидеш точно там, майко?
Амелия сърдито поклати глава.
— Разбира се, че трябва да е Алмак, Ашли. Зная колко презираш това място, но момичето трябва да бъде представено в обществото, а аз, за разлика от теб, добре познавам общоприетия начин да се направи това. Не, димитеното платно не става, Ан. В този нюанс на сивото приличам на човек, който страда от жлъчка. Не мога да си обясня как изобщо съм могла да купя това нещо. Кое предпочиташ, Ашли — раираното тобине или коприненото моаре?
Хоукс не обърна никакво внимание на роклите, като вместо това правеше отчаяни опити да проумее за какво става дума.
— Да не би Корнелия вече да е завършила училище?
— Корнелия? Какво те кара да се сетиш за нея? — Амелия напълно забрави гардероба си, а зелените очи се изпълниха с надежда. — Обичаш ли Корнелия, Ашли?
— Да я обичам? — Най-после започна да разбира. Лениво спусна клепачи, за да прикрие недоволството си от поредната забележка на майка му относно нежеланието му да се ожени. — Не повече от обикновено, майко.
Надеждата в очите на Амелия отстъпи пред едва сдържано нетърпение.
— Защо тогава изобщо си направи труда да попиташ за нея?
— Ти спомена някакво представяне в Алмак — повтори Хоукс с безразлично търпение.
— Разбира се, че споменах. Защо иначе ще си избирам рокля?
— Нямам представа, майко. Както добре знаеш, никога не съм могъл да си обясня защо някой може да предпочете да отиде в Алмак.
Амелия премигна няколко пъти.
— О! Става дума за Сара Линдъл.
— Сара Линдъл? — Хоукс се намръщи, припомнил си името. Принадлежеше да девойчето с ангелското лице, което го бе обидило.
— Да. Много мило, приятно момиче.
Хоукс сметна тая забележка за особено забавна. За пореден път се зачуди какъв цвят бяха очите на зашеметяващата хубавица. Дали щяха да се изпълнят с присмех, ако ги бе вдигнала, за да срещнат неговите? Какви ли несвързани слухове за репутацията му бяха стигнали до ушите й, какви ли представи се въртяха в главата й, които караха пръстите й да пламтят толкова силно в дланта му?
Майка му направи следващото си съобщение като нещо, което се подразбира от само себе си.
— Обещах лично да подкрепя влизането й в Алмак. И макар да е минала подходящата възраст, тя все пак трябва да бъде представена. Сигурна съм, че подобно усилие ще ме довърши, но тя е много мило, наивно създание и аз искрено се привързах към нея.
Лорд Кесълфорд се въздържа от коментар. Без значение колко малко ценеше госпожица Линдъл, той не можеше да не се радва на факта, че тя по някакъв начин бе убедила майка му да свали траура и да се покаже сред обществото.
Амелия разглеждаше двете рокли, които Ан Дънок търпеливо държеше пред себе си, и въздишаше.
— Ако Стюарт беше тук сега! Той е безценен помощник, когато трябва да избера най-подходящото за случая облекло.
Хоукс прогони от съзнанието си натрапчивия образ на госпожица Линдъл.
— Между другото, Стю отново я е закъсал. Ще ти бъда много благодарен, ако го изпратиш при мен, в случай че дойде да те моли за заем.
— Бедният Стюарт! Това момче постоянно има дългове и постоянно търси случай да ми измъкне малко пари, които винаги му давам с удоволствие. В края на краищата, той е много внимателен племенник. Знаеш ли, че вчера ми донесе едно прекрасно малко букетче, привързано със сребриста панделка?
— И аз така чух. Освен това ми бе казано, че вчера не си се чувствала особено добре.
— Глупости. Нищо сериозно. Просто алергична реакция към игликите. Стюарт трябва да е много притеснен, за да забрави за алергията ми. Наистина, Ашли, тази седмица се чувствам съвсем добре. Доктор Тървей ме похвали за състоянието ми при последното си посещение, макар че тази сутрин със сигурност предчувствах приближаващото се главоболие. — Тя махна с ръка, за да освободи Ан, ръцете на която вече започваха да треперят под тежестта на роклите.
Хоукс взе пухкавата ръка на майка си и леко целуна пръстите й.
— В такъв случай, ще ти кажа довиждане. Мисля, че райето е напълно подходящо за Алмак. Винаги съм смятал, че тази рокля ти придава много изискан вид.
Кимна едва забележимо на Ан, която му се усмихна с благодарност, нахлупи цилиндъра си и излезе от стаята. Чудеше се какво впечатление ще направи госпожица Сара Линдъл на висшето общество — дали ще я възприемат като самата невинност, или като дръзка прелъстителка с ангелско лице?
ГЛАВА ПЕТА
Сара изобщо не се почувства отегчена в Алмак. Нейната поява в компанията на отшелницата лейди Кесълфорд и племенника й Стюарт предизвика оживени коментари в главната зала в момента, в който те пристъпиха през вратата. Матроните от висшето общество и дъщерите им, които си търсеха подходящи съпрузи, се приближиха до тримата, разкъсвани от жадно любопитство, и в съседните зали за игра на карти скоро се разнесе новината, че в главния салон се е случило нещо странно.
Тълпата се увеличи. Графинята получи много комплименти за външния си вид, а Сара бе обявена за истинско копие на майка си. Споменаването на името й предизвика изненадани възклицания, намеци за случки, които бе по-добре да си останат неразказани, а тук-там се чуваше и възмутен шепот. Клюките обаче бяха стари и очевидно не бяха достатъчни, за да намалят броя на получените покани. Устните покани за
