живота на майка й, които и тя самата не знаеше. Тя обаче не позволи на мислите й да я отклонят от целта й и след указанията на книжаря, тя и кръстницата й се насочиха към етажа, на който Натаниел Трент бе обещал да ги чака, за да й предложи една книга за баща й.
Той ги посрещна, както бе обещал в горния край на стълбището.
— Добро утро, дами. Успях да осигури едно копие на Prolegomena ad Homerum11. Искате ли да поогледаме наоколо?
Сара се съгласи, но мислите й се люшкаха между онова, което Силвестър сигурно бе написал за глупостта на майка й, и собствената й глупост, която бе проявила, когато предишната вечер се бе съгласила да танцува с настойника на младежа. Нейт изобщо не забелязваше нейната замисленост. Той щастливо я поведе из лабиринтите в книжарницата, а Лидия бавно ги следваше.
Спомените на Сара от предишната нощ бяха толкова ярки и наситени, че когато долови познатия свеж аромат на горски цветя, тя си помисли, че въображението й я е отвело твърде далеч. След това обаче Нейт каза:
— Здравей, Хоукс, виж само кой е излязъл да си купи книга днес.
Хоукс погледна и едва в този момент осъзна, че госпожица Линдъл е причината за изчервяването и неудобството на племенника му. Нищо не можеше да прикрие жаркия пламък, който гореше в очите на Нейт. Изглежда, че всички мъже в голямото им семейство боготворяха една единствена богиня.
Нищо чудно. Сара Линдъл беше забележително творение. Натрапчивите му спомени се оказаха бледа сянка на реалността. Лицето й излъчваше доброта, интелигентност и спокойна самоувереност, която го изненада и възхити едновременно. Една млада жена с недъга на Сара имаше всички причини да не бъде чак толкова уверена в себе си… имаше причини да не изглежда доволна от срещата им толкова скоро след снощното неприятно недоразумение на терасата. Възможно ли беше да му е простила?
Хоукс отново съжали за обещанието, което бе дал на Стюарт сутринта. Би искал да опознае госпожица Линдъл по-добре. Би искал да изтрие всички следи от злобните думи, които така необмислено бе хвърлил в лицето й.
Откъсна погледа си от лицето й, припомнил си, че бе заявил пред Стюарт, че няма никакви по- специални намерения, свързани с нея, и се изненада от внезапната сухота, която усети в устата си в момента, в който й каза Добро утро, мила моя.
После изцяло насочи вниманието си към лекарската съпруга. Нямаше откъде да го знае, но времето, което посвети на разговора с нея, не бе напълно загубено, защото след това Лидия започна да се пита дали не го съдеше прекалено строго.
— Надявам се, че сте останала доволна от соарето на майка ми, госпожо Тървей — учтиво рече той, когато четиримата излязоха от книжарницата. — Аз не съм голям специалист в тази област, но ми се струва, че всичко мина добре. — Позволи си да погледне отражението на Сара във витрините на магазините, покрай които минаваха.
В първия момент напрегнатият му поглед озадачи госпожа Тървей, която просто не можеше да си обясни интереса му към стоките в един шапкарски магазин. Но когато той прояви същия интерес към обущарницата, а после и към хлебарницата на ъгъла, тя най-сетне проумя, че не стоките, а отражението на Сара привличаше погледа му.
— Тя е рядко момиче, нали? — тихичко промълви тя.
— Да — съгласи се той. Натъжен, престана да се вглежда във витрините и бе изненадан, когато видя промяната в изражението на Лидия Тървей, предизвикана от самоконтрола, който си бе наложил. Жената изглеждаше така, сякаш бе видяла у него нещо неочаквано и достойно за уважение. — Госпожо Тървей, бих искал да ви помоля за една много деликатна услуга. Бихте ли забавила малко крачка, така че да не ни чуват нашите спътници?
Озадачена, но твърде любопитна, за да му откаже, госпожа Тървей се позабави и изостана малко. Хоукс й подаде опакованата книга, която току-що бе купил в книжарницата на Хатчърд.
— Моля ви, дайте това на съпруга си.
Госпожа Тървей взе пакета, искрено изненадана.
— Разбира се — рече тя. — Какво е това?
Преди да отговори, Хоукс си позволи да погледне за миг към Сара, която се отдалечаваше от него.
— Това е една много рядка и чудесна книга, която бе спомената в сутрешното издание на Таймс. Бих предпочел госпожица Линдъл да не знае откъде идва книгата.
Сара разбра за мистериозната книга късно чак вечерта. Доктор Тървей се прибра у дома след тежка операция и след като утоли глада си, се извини на дамите и се оттегли в кабинета си, за да изпуши една пура. Тя забеляза, че Лидия проявява странно нетърпение, докато се занимаваше с плетивото си, а когато лекарят се върна в салона, тя въздъхна с облекчение.
— Имам нещо за теб, Сара — рече той и тя долови странно вълнение в гласа му.
Сара остави плетката настрана.
— Не бива да ме обсипвате с подаръци, докторе. Ще се върна у дома ужасно разглезена.
Лекарят се разсмя.
— Този подарък не е от мен.
— От кого тогава?
Лидия шумно се изкашля.
— От един приятел, който иска да остане анонимен — рече тя.
Сара се опита да не се паникьосва. Веднага се сети за книгата, с отпечатването на която я бе заплашил Силвестър Нотли. Не бе възможно обаче да става дума точно за нея!
— Това е съвършено нов тип книга, написана от един французин на име Валентин Оюй. Сигурен съм, ще се съгласиш, че това е възхитителна книга, защото е предназначена за слепи.
Сара остана като замръзнала на стола си, разкъсвана от надежди и недоверие. Книга, която и тя би могла да прочете?
— Не разбирам.
Лекарят седна до масичката за карти, която заемаше единия ъгъл на уютната стая.
— Ела тук и ще разбереш. Тези страници са релефни. Буквите са изпъкнали. Трябва само да прекараш пръсти по думите, които, за съжаление са на френски, и ще можеш да ги разчетеш.
Сара се засмя несигурно, а когато се изправи, очите й плуваха в сълзи. Каква глупачка е била да се притеснява от Силвестър Нотли и глупавите му дневници.
— Скъпа моя Сара, какво има? — умолително попита Лидия и скочи от стола си.
Сара извади носната си кърпичка.
— Н-нищо. Ужасно съжалявам за това безпокойство.
— Сара, скъпа… — Загрижеността на Лидия само накара сълзите да потекат още по-бързо. — Щом няма нищо, защо плачеш?
Сара подсмръкна. Не можеше да сподели страховете, причинени й от Силвестър, с тези добри хора. Не знаеше колко от това, което майка й бе вършила, може да се използва срещу нея самата. Не й се искаше да ги мами, но въпреки това реши да им каже само половината истина.
— Тази сутрин, докато ме водехте от стая в стая, всяка препълнена до тавана с най-различни материали за четене, аз се измъчвах от самосъжаление заради слепотата си. Знаете ли, мислех си, че макар да знам както френските, така и английските букви, които научих с помощта на блокчета с изписани върху тях релефни букви, аз никога няма да имам щастието да се задълбоча в чудесата на някоя книга. Освен ако, разбира се, някой не ми я прочете на глас.
Лидия въздъхна дълбоко.
— О, скъпа, не знаех…
Сара бързо се овладя, избърса сълзите си и заговори с весел, макар и леко разтреперан глас.
— Тази книга е просто изумителна. Вие ще благодарите на грижовния човек, който е имал любезността да помисли за мен, нали?
— Разбира се.
Гласът на кръстницата й звучеше така, сякаш и тя всеки момент щеше да се разплаче.
Преди още благодарственото писъмце на Лидия да стигне до получателя си, Хоукс получи възможността сам да види радостта, с която бе посрещнат подаръкът му.
