Хоукс рязко изпусна насъбралия се в гърдите му въздух. Изглеждаше така, сякаш изведнъж бе получил силен удар в корема.
— О, братовчеде — обади се Стюарт. — По сянката, забулила лицето ти, съдя, че си смутен.
— Просто нямам търпение час по-скоро да видя как става това. — Сара бе сигурна, че думите му са адресирани колкото към братовчед му, толкова и към нея самата.
Стюарт потупа празния стол до себе си.
— Ето едно удобно местенце, госпожице Линдъл. Може би ще бъдете така добра да покажете тайнството си пред всички нас?
Сара бавно се отпусна на стола.
Хоукс се настани до госпожа Тървей, точно срещу Сара, за да може по-добре да вижда лицето й. Струваше му се по-хубава и по-недостижима от всякога. Лицето й бе леко напрегнато, но в изражението й имаше нещо необикновено вълнуващо и прекрасно. Сякаш мислите й, дори и в моменти на изпитания, придаваха допълнителни измерения на красотата й. Хоукс бе преизпълнен с разкаяние. Беше проявил изключителна глупост и недалновидност, когато бе приел за чиста монета думите на един влюбен, недорасъл младок и, обидил я с намека си за зрялото й отношение, бе ограничил възможностите й за общуване. Само че той никога не бе желал това. Слепотата, сама по себе си, й налагаше достатъчно ограничения, и неговата намеса бе повече от излишна. Седеше на мястото си, измъчван от угризения и самообвинения, и му бе необходимо известно време, преди да осъзнае, че съпругата на лекаря го бе попитала нещо.
Изтълкувала правилно озадаченото му изражение, Лидия бе достатъчно добра да повтори ненавременния си въпрос.
— Играл ли сте някога на сляпа баба, милорд?
Хоукс, объркан, премигна насреща й.
— Преди много години.
Майка му, която седеше в другия край на стаята, плесна с ръце.
— Какво прекрасно обяснение за начина, по който Сара ни вижда. Много прилича на сляпа баба.
Лейди Гарви, която до този момент бе седяла до съпруга си, потънала в мълчание, изведнъж заговори с искрено развълнуван от спомените глас.
— Сара и Джефри прекарваха часове в подобни игри когато бяха деца. — А после, сякаш бе казала нещо неуместно, тя притеснено погледна към сина си. — Нали така, Джеф?
Джефри, който превеждаше на съпругата си, отклони вниманието си от нея и, сякаш припомнил си нещо приятно, се усмихна едва-едва.
— Ние наистина много се забавлявахме, нали, Сара?
Думите му прозвучаха като неуверен опит за извинение и Хоукс забеляза, че стаеният в тях неизречен въпрос не убягна от острия слух на Сара. На устните й се появи ласкава и всепрощаваща усмивка и тя протегна ръка към Джефри, сякаш го молеше за нещо.
— Ти винаги беше безкрайно търпелив с непохватното си другарче в игрите, Джеф.
Докато наблюдаваше разговора им, Хоукс осъзна, че никоя млада дама не бе успявала да го развълнува така, както Сара с трогателно протегнатата си ръка.
— Ще играем ли? — Въпросът на майка му изненада всички. За момент настъпи пълна тишина. Изтънените вежди на лейди Кесълфорд отскочиха нагоре и напомниха за така характерния за сина й сардоничен жест. — На сляпа баба. Ще играем ли?
Предложението бе твърде дръзко, но доктор Тървей побърза да я подкрепи.
— Прекрасна идея! Така всички, макар и само за миг, ще разберем какво изпитват хората, които виждат като Сара.
Две розови петна обагриха бледите бузи на Сара. Хоукс я гледаше с ням възторг. Майка му свали копринения шал от врата си и го завърза пред очите си, така че да не може да вижда.
— Така добре ли е? — долетя до тях приглушеният й въпрос.
Останалите гости, приковали погледи в овдовялата графиня, която седеше пред тях като малоумен разбойник с маска на лицето си, просто не можеха да й откажат. Особено пък след първоначалната тишина, с която бяха посрещнати думите й. Те само понаместиха столовете си и играта започна.
Стюарт, на свой ред, изпита огромно задоволство от възможността да разпознае Сара и той го направи преди още да я е докоснал с ръка.
— Никой не би могъл да сбърка този аромат на хелиотроп — промърмори той, твърде късно осъзнал грешката си.
— Носът ти те надхитри, племеннико — тъжно се обади Амелия докато смъкваше превръзката от очите му. Хоукс си помисли, че майка му изглежда безкрайно доволна от себе си. Без да мисли, тя подаде шала на Сара, която изобщо нямаше нужда от превръзка. Тя остави шала в скута си и изчака търпеливо докато другите със знаци посочиха за разпознаване първо сър Гарт Гарви, а после — с още по-голям ентусиазъм — се спряха на Хоукс.
Сара бе информирана, че са готови и Хоукс, заел стола срещу нейния, се опита да се стегне за предстоящото изпитание.
На устните на Сара се появи усмивка веднага щом Хоукс се настани срещу нея. Ноздрите й се разшириха едва-едва и тя сякаш още по аромата разпозна човека срещу себе си. После колебливо вдигна ръка и докосна раменете му. Остана за миг така, сякаш черпеше сили от тях.
Докосването й — когато премести ръка, за да проследи контурите на лицето му — бе сладка агония. Леденостудените й пръсти сякаш оставяха огнена диря по пътя си, изгаряха не само лицето, но и душата му. Като нежни крилца на пеперуда, те минаха по лицето му, погалиха челото, скулите, брадичката. Развълнуваното й дишане звучеше като обещание в ушите му, нежното й докосване събуждаше в душата му желания, които той дълго бе подтискал.
Сара с две ръце проследи буйните му вежди. Направи го два пъти, сякаш отведнъж не можеше да прецени ширината и големината им. После пръстите й се спуснаха от двете страни на чудовищния, според него, приличащ на клюн нос. На лицето й се появи такова доволно изражение, че той се почувства така, сякаш носът му бе придобил възхитителна форма под въздействието на магическото й докосване.
Подобно на заек, заслепен от ярка светлина, Хоукс седеше съвършено неподвижен. Движеха се единствено очите му, които бавно изучаваха всяка подробност от лицето на Сара, което бе толкова близо до неговото. Никой не забеляза напрегнатото му изражение. Единствено сър Гарви, който седеше точно срещу него, намери нещо в лицето на Хоукс, което му достави искрена радост, и на устните му разцъфна доволна, изпълнена с разбиране усмивка.
Ръцете на Сара, с длани, които пареха като горещи въглени, и необичайно студени пръсти, се спряха върху бузите на Хоукс и графът на Хенли си помисли със съжаление, че необикновено вълнуващото преживяване вероятно е към края си.
Само че той прибързваше със заключенията си. Сара възнамеряваше да разгледа цялото му лице, инч по инч. Тя не искаше просто повърхностен поглед. Беше й предоставена възможността да го огледа до насита. Хладните, ароматни ръце бавно се плъзнаха по гладко избръснатите му бузи, докоснаха ушите му, които се оказаха изключително чувствителни към ласките й, и най-накрая — очите му, които той затвори. В следващия миг обаче рязко ги отвори, шокиран от милувката на пръстите й, които се плъзнаха по устните му.
Хоукс целият потрепери, толкова напрегнат и емоционално зареден бе допирът помежду им. Сега вече разбираше защо Нейт бе изтълкувал погрешно жестовете й. По лицето на Сара се четеше неподправена радост. Устните й сякаш плачеха за целувка и в този момент Хоукс искаше единствено да задоволи копнежа й. Трябваше да впрегне цялото си самообладание, да се въздържи да не целуне меките върхове на пръстите й, да ги навлажни с език, да ги докосне със зъби, тук, в стаята, пълна със свидетели. Никой до този момент не го бе докосвал по начина, по който го правеше Сара. Тя сякаш проникваше под кожата му, достигаше до сърцето му. В душата на Хоукс се надигна мъчително чувство за предстояща, неописуема загуба, което за миг пролича в дълбините на очите му. Беше обещал да не се поддава на чувствата си към тази млада жена. Днес Стюарт възнамеряваше да помоли за ръката й. Имаше нещо дълбоко трагично в прищевките на съдбата.
Завършила с огледа, Сара въздъхна дълбоко, сякаш до този момент съзнателно бе сдържала дъха си.
