срещу общественото неодобрение. За по-малко от година аз успях да скъсам връзките си и с двете си семейства. За едното сам бях решил, считайки че нямам право, а другото бях избрал прекалено бързо, за да очаквам лоялност. Елизабет изискваше от мен да не се развеждаме и аз не възразих. Можех да я принудя да се върне при мен, но вече не я желаех.
Не бях подготвен за драматичните промени. Когато в крайна сметка предприятието ми се провали, почувствах се почти облекчен. Сега нямах нищо, което да ме свързва с тях. Исках да бъда оставен на мира.
Оказа се, че отново съм ерген, но вече без свободата да с оженя. Изненада ме факта, че и нейните, и моите родители приеха новината за раздялата ни, без дори да проявят любопитство за причините. Семейство Баристър оставиха дъщеря си да отиде където си пожелае. Бяха доволни, че тя вече не е тяхна, а моя грижа. А Шон и Джойс, макар и да пишеха загрижени писма, даже не намекваха, че имат желание да се върна при тях.
Джон вдигна глава и Кати забеляза блясъка в очите му. Това бяха отдавна минали събития, но болката и огорчението не бяха го напуснали и досега. Кати седеше неподвижно, не искаше да го прекъсва. Надяваше се поделените чувства да облекчат поне малко страданието му. Промяната в гласа му показа, че се е поуспокоил.
— Три месеца изпращах пари на Елизабет и на четвъртия ми върнаха чека. От тогава не съм чувал нищо за нея. По това време войната в Америка беше започнала и Ричард ме натовари да снабдявам корабите му с така необходимите хранителни припаси и амуниции за съюзническата армия. Самият той не можеше да ръководи операциите, защото воюваше. Печалбата беше голяма и аз не можех да откажа на моя полубрат. Реших да приема предложението.
През двете години, докато Ричард беше във войската, аз допринесох не малко за успеха на армията и едновременно реализирах огромни печалби. Върнах се у дома, едва когато практически повече беше невъзможно за корабите да прекосяват океана. Скоро след това Ричард загина и аз трябваше да поема отговорността за предприятията „Камерън“. Нямаше кой друг. Не можех да ги изоставя. Преглътнах гордостта си и се завърнах в имението, за да заживея живота, който никога не се бе променял в действителност, освен в собственото ми въображение и то единствено поради криво разбраното ми чувство за достойнство.
Шон беше единственият баща, когото познавах и аз го обичам истински. Обстоятелството, че не съм заченат с неговото семе, изведнъж ми се стори съвсем незначително. Той ме беше отгледал като собствен син и вярваше, че съм такъв. Аз узрях до голяма степен след завръщането си от Англия. Напуснах дома си като разглезено, самодоволно момче, а се върнах зрял и полезен мъж. Или поне се надявам, че е така.
Джон вдигна глава. Кати видя с облекчение избистрените му очи. Беше го слушала напрегнато и не бе пропуснала нито една промяна в интонацията му, която следваше хода на чувствата. Той беше силен човек, но беше преминал през много голямо изпитание.
Джон я беше обладал против волята й, беше я принудил да живее с него по начин, от който тя се отвращаваше в началото. Но с течение на времето се научи да го разбира. Все още не беше сигурна, че това, което изпитва към него, действително е любов, но при сложилите се обстоятелства това вече нямаше значение.
— Хубаво е, че ми разказа за Елизабет — каза тихо Кати и докосна косите му. — Щеше ли да се ожениш за мен, ако беше свободен?
Джон не отговори. Вместо това той я притегли към себе си и започна да я целува неистово, с някаква дива страст, която го доведе до непоносима възбуда. „Обича ли ме? — питаше се Кати, докато го прегръщаше. — Или е само това?“
Мислите й бяха погълнати от желанието. Джон имаше нужда от нея и тя искаше да му достави удоволствие, без да се интересува от причините.
Той я галеше ласкаво, целувките му сякаш трябваше да я възмездят за тежката неправда, която бе извършил спрямо нея. Страстта му се беше смесила с болката и Кати усети как при мисълта, че това е последната им близост, сърцето й изтръпна. Никога повече нямаше да изпита това омагьосващо усещане. Отдаде му се жадно. Искаше едновременно да се отдръпне и завинаги да го задържи в обятията си. Лежеше на пода до него и тръпнеше от допира му. Телата им се сляха бързо, нямаше време за предварителни ласки. Състоянието и на двамата изискваше незабавно удовлетворение. Той я галеше с обич, от която сърдечната й болка се стопи. Всяка част от него излъчваше мъжественост. Независимо от това, че бе изпитвала върху себе си бързата му избухливост и грубостта му, Кати знаеше, че е много любвеобилен. Зад редките гневни избухвания се спотайваше добро и отзивчиво сърце. В потока на желанието Кати не можа да се въздържи и да не му прошепне:
— Обичам те!
Шестнадесета глава
Когато Кати се събуди на другата сутрин, Джон беше заминал. Беше я предупредил, че ще отсъства, а тя се запита колко ли време ще му отнеме уреждането на аборта. Не бе споменал на родителите си, че заминава, не се интересуваше какво могат да си помислят. Беше обещал да не се бави дълго, не повече от два-три дни. Кати реши, че ако изобщо някога избяга, това трябва да стане веднага, преди той да се завърне.
Почувства се по-самотна от всякога. Нямаше никакво семейство, на което да разчита. Идеята за бягството, дори преди да забременее и да се сблъска с толкова тежък проблем, всеки път я бе плашила. В момента обаче нямаше и най-малка представа как би могла да се справи.
„Защо си нямам някого, с когото да мога да поговоря, някой, който да знае какво може да се направи и който да ми помогне — мислеше си Кати. — Трябва да има някакво място, където неомъжените момичета да могат да раждат децата си. Едва ли аз съм единствената, която някога е забременявала, без да има съпруг.“
Беше чула слугите да си шушукат, но тя вече не принадлежеше към техния кръг и в никакъв случай не би поискала съвет от тях за каквото и да било. Никой не биваше да узнае.
Кати падна на колене. Изглежда единственият, към когото можеше да се обърне, не беше на този свят. Благодареше горещо на майка си за вярата, която й бе предала:
— Господи, помогни ми — молеше се тя. — Искам да запазя това дете.
Обикновено молитвите не дават мигновен резултат, но когато се надигна от пода, Кати неочаквано си припомни Джози. Едрата жена работеше в единствения публичен дом в града. Кати я беше срещала един- единствен път на брега и сега се чудеше дали Джози ще си спомни за нея. Трябваше да пробва шанса си. Би могла да й помогне. С оглед професията, която си бе избрала, тя сигурно разполагаше с информация, точно от каквато Кати се нуждаеше.
Облече се бързо и каза на госпожа Бейтс, че отива в града да си купи нещо Поръча малък екипаж, който да може да управлява сама, и се подкара към града.
Кати спря пред аптеката и измина пеша разстоянието до сградата, където знаеше, че Джози работи. Застана пред малката бяла постройка и погледна нагоре. Обзе я съмнение, дали постъпва правилно, като се кани да посвети един напълно непознат човек в тайната си. Голяма част от решителността й се бе изпарила по пътя.
Но нямаше друг освен Джози. Кати пое дълбоко въздух и почука на вратата. Веднага й отвориха и я поканиха да влезе в просторна дневна вдясно от преддверието. Стаята беше обзаведена твърде помпозно и тя се огледа с любопитство преди Джози да се появи, извикана от каква невзрачна, близо шестдесетгодишна, жена.
В първия миг Джози я изгледа учудено, но после позна Кати и приветливо й протегна ръка за поздрав.
— Здрасти — каза тя високо. — Да не би да си решила да сменяш работата си.
Кати отвърна с принудена усмивка на смеха й.
— Какво те води насам, миличка? — попита Джози, като се приближи.
— Дойдох да те попитам за нещо — каза Кати неуверено. — Необходим ми е твоят съвет.
Джози беше по нощница и Кати се надяваше, че не я е измъкнала от леглото, докато е била с някой
