за билета си по влака и за файтона до тук, но се надяваше да разполага с останалото, след като напусне дома, за да издържа себе си и детето, докато си намери работа. Естествено разбираше, че би било егоистично да задържи всичко за себе си и да се надява на грижите на чужди хора. Не можеше да излъже с колко пари разполага.
Тя беше готова да даде всичките си пари, но преди да отговори чувството й за практичност надделя над щедростта и тя предложи сто долара от ревниво спестяваните средства.
— Вие сте изключително щедра — каза госпожата, изправи се и отиде до Кати. — Моля, донесете ми ги тук след вечеря. А между другото, получих медицинското ви свидетелство и се радвам да ви съобщя, че сте абсолютно здрава. Ще родите чудесно бебе.
— Благодаря, госпожо — отговори момичето щастливо и стана да си върви. — Има ли още нещо?
— Само едно — отговори пълната жена. — Имате ли намерение да задържите детето?
— Не зная — каза Кати срамежливо. — Още не съм мислила за това. Трябва ли да взема незабавно решение?
— Разбира се, че не — отговори й Бети. — Но понеже някои момичета решават още преди да постъпят тук и от опит знам, че никога не променят намеренията си. Просто сметнах за необходимо да ви попитам, за да съм подготвена, когато ни напуснете.
— Много искам да го задържа, но все още не знам дали ще мога. Зависи от обстоятелствата — каза Кати.
Сервираха храната в обща трапезария. На Кати бе посочено място на една маса с още пет други момичета. Всички бяха групирани приблизително по датата на раждането, щяха да ползват заедно услугите на дома и тя се надяваше с течение на времето да се сприятелят.
Повечето от тях бяха тук от няколко седмици и вече бъбреха оживено. Говореха открито за връзките си с бащите, като че ли необичайното им положение нямаше особено значение за тях и не бе предизвикано от безнравствена връзка. Като че ли самата мисъл никога не им бе хрумвала.
Кати се запита дали собственото й отношение щеше да се промени след време. В момента все още се чувстваше много виновна и объркана.
Когато се прибра в стаята си, тя премисли всичко, което се бе случило през този ден. Нещата се подреждаха добре и тя бе доволна. В крайна сметка положението не се оказа толкова ужасно. Сама бе решила как да постъпи и затова се помоли Бог да я подкрепя.
Времето течеше бързо. С всеки изминат месец тя все повече се успокояваше и набираше увереност. Очевидно Джон не бе успял да я открие. Скоро щеше да си има дете и да започне нов живот.
Кати заплати придобитата свобода със самотност. Не можеше да прогони от мислите си хубавите часове, споделени с Джон. Мислено проследяваше постепенната промяна в отношението му към нея.
В отговор на нейната любвеобилност и дружелюбие Джон я допусна до познанието, което той самият бе придобил. Разполагала бе с безценно време за четене и жадно бе изчела много от книгите в библиотеката. Припомни си нощта, когато двамата седяха край камината и той отговаряше търпеливо на въпросите й. На него, като че и му доставяше удоволствие да я учи, както и на нея да бъде обучавана. Тя възприемаше всичко с невероятна бързина, обожаваше всяка минута от съвместните им занимания.
Джон беше направил опит да я учи на френски и двамата се бяха смели като деца на начина, по който произнася и най-елементарните фрази. Когато най-сетне успя да поведе някакъв разговор на този език, гордостта й бе засенчена от тази на учителя й.
През деня Кати беше ангажирана с леки задачи, които възлагаха на всички млади дами. Тя ги вършеше с достойнство и в добро настроение. Двете девойки, които бе забелязала да плачат в дъното на вагона по пътя за Ню Йорк, също бяха тук. Бяха сестри и се говореше, че баща на децата, които очакваха, е един и същи мъж.
Кати им съчувстваше. Те като че ли изобщо не можеха да се приспособят към обстановката, нито пък към напредващата им бременност. И тъй като избягваше неприятните мисли, тя деликатно странеше от тях. Тяхното присъствие на практика потискаше всички.
Кати не се довери на никого, нито пък се шегуваше с останалите момичета. В резултат на това й бяха лепнали прякора „Госпожица Приличната“. Тя нямаше нищо против, но й тежеше, че не я викат за разговорите след вечеря. Доста дълго време след постъпването си, тя не бе успяла да се сприятели с нито едно от момичетата. И през по-голямата част от деня беше сама. Понякога нощем се чудеше какво ли прави Джон. Беше лято и плажът сигурно беше прекрасен. Дали той е все така ентусиазиран от лодката си, както преди, когато тя го подкрепяше?
Колкото преди не искаше да бъде открита, толкова сега страдаше при мисълта, че е изоставена. Явно Джон не бе положил големи усилия да я търси. След много сълзи и напрегнати разсъждения Кати прие, че той е доволен, защото се е отървал от нея и от товара на бременността й.
Но колкото и да се опитваше да забрави утехата на прегръдките и страстните целувки на Джон, нощем Кати се будеше с въздишки и се опитваше да задържи съня, в който той я галеше. Всеки път след подобни сънища тя се чувстваше самотна и нещастна.
Мислеше си, че го познава достатъчно добре и макар да бе проявил признаци на привързаност към нея, тя трябваше да си признае, че вероятно се е заблудила. Молбата му да премахне детето беше така неприсъща за нрава му, че Кати още не можеше да разбере как бе изрекъл онези думи за аборта. Може би причините му щяха да бъдат приемливи за някой, който не ценеше толкова живота, но за нея едно мозъчно разстройство не беше достатъчна причина за крайната мярка, която й бе предложил.
Джон беше признал категорично, че обича децата и че никога не се е надявал да има свои собствени. Защо тогава бе пожелал да унищожи бебето, което би могло да се роди нормално. Така й казаха тук и тя горещо го вярваше. В края на краищата реши, че просто си създава извинение за слабостта на характера му, която до момента бе отказвала да приеме. Не разбираше защо се стреми да го идеализира в мислите си.
С напредването на времето се покачваше и теглото й, и за Кати ставаше все по-трудно да изкачва стълбите повече от два пъти дневно. Намираше се толкова наедряла и отблъскваща, че се радваше на отсъствието на Джон. Не желаеше той да я вижда в това състояние. От друга страна, притеснението й за това, какво би си помислил той за вида й, я дразнеше.
Коледа беше само след две седмици. Всички бяха възбудени и радостни. Поставиха елхичка в големия салон, която украсиха с приготвени от всички момичета украшения. Моментът наближаваше и Кати започна да усеща как бебето се движи в корема й. „Движи се като акробат — мислеше си тя. — Само да се роди нормално… Толкова ще бъда щастлива!“
Тя знаеше, че скоро трябва да вземе важно решение, но все отлагаше с надеждата, че ще се появи някакво обстоятелство, което ще й позволи да задържи детето.
В навечерието на Коледа я повикаха в малкия офис, където бе приета в първия ден на пристигането си. Бети Хопкинс я поздрави сърдечно и я покани да седне.
— Госпожице Камерън — започна тя, — дойде моментът да ни съобщите дали смятате да задържите детето или не. От това, че не получавате никакви писма, съдя, че вие действително сте самотна, както ни информирахте. Бащата на вашето дете не се появи да предяви претенции, както често се случва тук. Мисля, че е мое задължение да ви обясня какви са възможностите преди да направите своя избор.
Тя стана от бюрото и се доближи до прозореца, който гледаше към опустялата градина.
— Преди всичко, ако решите да задържите детето, ние имаме възможността да ви предложим работа в едно много добро шивашко предприятие — каза тя.
Кати усети погледа й върху себе си и сърцето й заби силно в гърдите.
— Не ми е убягнало от погледа, че вие не само имате добро образование, което не е характерно за тукашните момичета, но и умеете прекрасно да шиете.
— Благодаря — промърмори Кати.
— „Форбис Ексклузив“ е предприятие за дамско облекло, в което се изработват най-изисканите рокли в Ню Йорк. Поради конкуренцията и стремежа да предложи най-доброто на разумни цени, господин Форбис наема наши момичета винаги, когато има свободни места. Ние имаме късмет да предлагаме това на пансионерките си. Условията са напълно приемливи. Той поема майката заедно с детето, осигурява жилище и храна, както и подходящи условия за бебето, докато майката е на работа. Джоел Форбис разполага с
