Алис вече бе чула достатъчно, за да се увери в самоличността на момчето, но едно спешно съобщение от Хари, който бе на смъртно легло, я накара веднага да отиде в Уайвърн, за да се срещне с него, както искаше той. Тя повери момчето на грижите на „мама“ и скоро се запъти към имението на род Феърфийлд.
Ако Хари не знаеше, че умира, никаква сила на света не би могла да го накара да й признае всичко.
Най-много настояваше за две неща.
Първото бе, че воден от убеждението си, че брат му наистина е бил женен за Берта Велдеркауст, той справедливо е вярвал, че племенникът му няма законни права на наследник.
Второто бе, че е решил, макар после да бе отстъпил малко, никога да не се жени и да даде на момчето по-добро образование, отколкото имаше самият той и най-накрая да го направи наследник на Уайвърн, представяйки го като свой незаконен син.
Старшината не остави място за предположения дали знаеше повече, отколкото му бе разпоредено или отколкото си бе поставил за цел да знае. Той разказа точно какво се бе случило между него и Хари Феърфийлд. От него бе научил, че момчето, което трябваше да предаде на грижите на Марджъри Тревелиън, бе собственият му непризнат син.
Вечерта, когато и Милдред Тарнли бе в къщата в Туайфорд, от приют в друга част на Англия бе откраднато едно дете, което вече проявяваше симптоми на смъртоносна болест, и бе оставено в къщата като син на Чарлс Феърфийлд и на Алис. Въпреки всички уверения обаче, състоянието на детето като че ли се подобри за няколко дни и последиците от отглеждането му като наследник на Уайвърн, както всички смятали, дотолкова бяха притеснили Хари, че обзет от паника, той отишъл в Грейндж и започнал да подготвя почвата, че детето в Туайфорд е било подменено и не е синът на брат му.
Когато обаче детето започнало да линее и вече нямало съмнение, че ще умре Хари отново съвсем ясно заявил, както видяхме, че става дума за същото дете, което е било отведено от Каруел Грейндж.
Тъй като доктор Уилет често посещавал детето в Туайфорд, той помогнал да се избегнат всякакви подозрения, макар че това било доста нелогично, защото, ако се бяха замислили, щяха да си спомнят, че лекарят бе виждал бебето след раждането му само два пъти в Грейндж и че и той като всички останали е приел самоличността му за съвсем сигурна, когато го е видял в Туайфорд.
Алис се върна силно развълнувана по-късно през нощта. Вече нямаше никакви пречки и момчето, което разполагаше с предостатъчно доказателства в подкрепа на претенцията си, бе прието като несъмнен наследник на Уайвърн и като представител на стария род Феърфийлд.
Оттам насетне Хенри Феърфийлд бе толкова щастлив, колкото може да бъде един смъртен. Малката му другарка в игрите, красивото момиченце, което Алис бе осиновила и което я наричаше „мамо“, бе дъщеря на далечен братовчед, порасна и като девойка стана още по-красива, отколкото като дете. След няколко месеца Хенри ще навърши пълнолетие и двамата ще се оженят. Сега живеят в Уайвърн. Имението, което от много време изплащаше дългове, сега е на чисто и освен това е натрупало известни средства.
Всичко обещава едно щастливо и благодатно управление от страна на младия Феърфийлд.
На Милдред Тарнли, вече много стара, е осигурено удобно съществуване в Каруел Грейндж.
Добрата стара Дулчибела все още е жива, много щастлива и много мила, но е станала прекалено чувствителна, може би, защото доста я глезят. Във всички останали отношения и като признаем въздействието на годините, тя е, каквато винаги е била.
След като получи доста солидна сума от хората, на които бе служил вярно, Том Ориндж предпочете Австралия пред старата си родина.
По присъщия си разпален начин в последните си часове, докато лежеше в Уайвърн, Хари Феърфийлд настояваше и се кълнеше, че човекът със закрито с носна кърпа лице, който бе стрелял по него, е някогашният му приятел Том Ориндж.
Том се кълнеше, че ако Хари беше оживял, щял да го съди за клевета. В момента този ексцентричен гений преуспява като собственик на огромна странноприемница в Мелбърн, където се пеят комични и сантиментални песни, клоуни изпълняват номера и се поднасят превъзходни бъбречета и бренди.
Марджъри Тревелиън живее заедно със семейството в Уайвърн и си мисля, че ако старата лейди Уиндейл бе все още жива, утехата на Алис щеше да е почти пълна.
Информация за текста
© 2007 Надежда Розова, превод от английски
Sheridan Le Fanu
The Wyvern Mystery, 1869
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007
Публикация:
Художник: Валентин Киров
Издателство: „Весела Люцканова“, 2007
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4751]
Последна редакция: 2008-01-06 23:50:03
1
Жизнена сила (лат.). — Б. пр.
2
Вид бръмбар, чиито ларви живеят в дървото и издават подобен на тиктакане на часовник звук. — Б. пр.
3
Уилям Хогарт (1697–1764), британски художник. — Б. пр.
