— Марсел, виж този човек — каза Нинон, — във вътрешния си таен джоб има четири документа, всеки от които струва по сто хиляди франка.
— Следователно четиристотин хиляди франка — възкликна младият мъж.
Певицата тихо се изсмя, после облегна глава на гърдите му и с игрива ирония изрече:
— Виждам, Марсел Бернард, че не си забравил да смяташ, откакто престана да продаваш диаманти. Тази нощ, Марсел, ще имаме четиристотинте хиляди, тъй като не този господин, а ние ще продадем документите на враговете на Франция.
.— Нинон, какво искаш да правиш?
— Ще взема документите от черния майор и ще поставя на мястото им други.
Казвайки това, певицата се хвърли върху черния майор, разкопча палтото и жилетката му, след което пъхна ръка под ризата му.
Естерхази изстена, сякаш и в омаята си чувстваше, че му открадват ценните документи.
— Бъди предпазлива — предупреди Марсел любовницата си, — сякаш се събуди.
— Не се безпокой, той ще спи до довечера. Прахът, който сложих във виното, действа сигурно.
В този миг певицата извади ръката си, в която имаше свитък книжа. Нинон дьо Клер ги разтвори и ги сложи на масата.
— Черният майор не е излъгал — каза след няколко минути тя. — Това са плановете на четирите най- важни крепости на Франция, които всеки може да превземе без големи трудности, ако притежава тези планове. Действително, четиристотин хиляди са нищо за тези документи.
— Лицето, за което са определени книжата, ще пристигне ли днес в Брюксел?
— Да, то ще бъде навреме на определеното място и ти, драги Марсел, преоблечен като монах, ще сключиш с него сделката.
— Двама монаси, значи, ще продават плановете си на този мъж?
— Да, на тебе, обаче, ще заплати, понеже у тебе са истинските.
Размениха си още няколко думи с Марсел и тя се оттегли в стаята си, близо до помещенията, отредени за Естерхази.
Марсел чертаеше и рисуваше плановете и всеки по-опитен човек веднага можеше да разбере, че са фалшиви. Но той ги занесе на певицата, която, гледайки ги, резюмира:
— Изработени са доста добре, за да може Естерхази да познае, ако ги прегледа набързо. Но познавачът веднага ще разбере, че са фалшиви.
После сви книжата така, както бяха свити старите, завърза ги и ги сложи пак в пазвата на майора.
— Нека спи, докато сам се събуди — каза Нинон на любовника си като отидоха в будоара й. — Наистина, той ще се събуди едва когато разбере, че документите му нищо не струват — дори толкова, колкото е дал за пътя от Париж до Брюксел. Да, да, целуни ме, драги Марсел, и нека пийнем малко токайско вино, ала без праха и приспивателно.
Чашите звъннаха.
— Да живее измаменият лъжец!
2.
Трябва да обясним на читателя как стана така, че намерихме Марсел Бернард в ролята на любовник на певицата Нинон дьо Клер.
Знаем, че Марсел Бернард беше съдружник на бижутерската къща „Бернард и синове“ и че с разточителният разсипнически живот я бе докарал до банкрут.
Знаем също, че през последните дни на пребиваването си в Париж, Марсел бе извършил позорно похищение върху честта на Павловна Мирович, като я бе примамил в дома на мадам Легуве, за да я принуди със заплахи и обещания да му стане любовница.
Идването на Матийо Драйфус и Алиса Тери попречи на намерението му. Матийо заплаши подлеца, че ще го предаде на прокурора. Тогава Марсел избяга в Лондон, с намерение оттам да замине за Америка. Ала за нещастие в хотела се срещна с почтения си брат Леон, който заради Жоржина искаше да напусне Европа. Пълната кесия на благородния Леон възбуди лакомията на Марсел, той нападна брат си в една тясна улица, преби го, взе му парите, документите и билета за парахода и ги обсеби.
Така той отплава с парахода „Кампания“ за Ню Йорк. Но още в първия ден на пътуването, докато се разхождаше на палубата, някой произнесе името му и сложи ръка на рамото му. Изненадан, братоубиецът се обърна и ужасът му се превърна в радост, когато видя пред себе си хубавата певица Нинон дьо Клер. От нея нямаше защо да се бои. Преди няколко години тя беше негова любовница и едва се примири с раздялата, понеже го обичаше до полуда. Като видя обаче че Марсел се ожени за друга, тя напусна Париж и се установи в Брюксел, твърдо решена да не се връща повече в отечеството си.
Сега неочаквано го-срещна на борда на парахода „Кампания“. Този път той не я отблъсна и се опита в прегръдките й да забрави ужасната картина на братоубийството.
Когато параходът пристигна в Ню Йорк, двамата бяха решили вече да не се разделят. Певицата продължаваше да обича Марсел, а той си мислеше, че при нея ще бъде в безопасност. Разказа й само откъслечно за стореното престъпление, което беше извършил, макар че можеше всичко да й каже, защото тя самата беше престъпна натура и спокойно би забила камата в сърцето на жертвата си, ако това би било в нейна полза.
Красивата двойка остана няколко седмици в Америка, забавляваше се отлично и после се върна в Брюксел, където Нинон дьо Клер се ангажира в операта. Марсел живееше в нейната разкошна вила и се представяше за неин учител по пеене, с когото тя трябваше да се упражнява по няколко часа на ден.
Черният майор се събуди от дълбокия си сън, когато вече се беше стъмнило. Дявол да го вземе! Но как е станало така, че е заспал на разкошната трапеза, която още стоеше пред него? Как неочаквано се е почувствал толкова слаб, че сънят го е надвил? А и нали седеше до красивата Нинон дьо Клер и държеше ръката й!
Ужасна мисъл се появи в главата му. Дали този сън беше естествен и дали наистина… Естерхази побледня и се хвана за гърдите.
Слава Богу, той почувства, че документите са още на мястото, където ги беше сложил. Въздъхна радостно, понеже бе помислил, че са го приспали с тази цел. Явно, че само силното вино е било причината да заспи в присъствието на жена.
В този миг вратата се отвори и Нинон дьо Клер влезе в стаята със светилник в ръка.
— Наспахте ли се, приятелю? — изгледа го тя подигравателно.
Графът измърмори някакво извинение.
— Не говорете за това вече, виждам, че вчерашното пътуване ви е уморило много и направихте добре, че си поспахте. А сега вървете в стаята си, където ще намерите костюма. След два часа трябва да бъдем на бала.
— Вие сте прекрасна, Нинон дьо Клер — целуна ръката на певицата Естерхази.
После отиде в стаята и тихо оправи тоалета си.
Часът беше девет, когато две маски влязоха в един закрит екипаж, който чакаше пред дома на Нинон дьо Клер. Женската маска беше облечена като пъстра пеперуда, а мъжката бе в бяло расо на монах, черна наметка и широкопола шапка.
Близо до вратата на къщата зад едно дебело дърво се спотайваше мъж, който при светлината на фенера наблюдаваше певицата и спътника й.
Когато монахът беше на пет крачки от него, фенерите на екипажа осветиха брадатото му лице. Още не бе сложил маската и преследвачът, скрит зад дървото, трепна и без да иска промърмори:
— Това е той — черният майор!
Монахът, помагайки на приятелката си да се качи, не чу нищо. Мъжът, който, стоеше зад дървото, отиде предпазливо до отвъдната страна на улицата, взе един велосипед, който беше скрит в храстите, и тръгна след екипажа.
Какво ли би казал черният майор, ако видеше лицето на този велосипедист. Можеше ли да повярва, че зад екипажа му се движи Матийо Драйфус, човекът, когото мразеше повече от дявола!
И нещо друго също би изненадало черния майор, ако го знаеше. Десет минути след заминаването на
