ще си починете и след това ще можете да продължите бягството си.
— Как се казва човекът в Кьолн и с какво се занимава.
— Казва се Бандрини и притежава музей от восъчни фигури, с които пътува от град на град. Неговият музей се намира в Кьолн и ще означим на сандъците: „Восъчни фигури! Да не се обръщат! Внимание!“
Марсел и Нинон започнаха да се смеят на комичното положение, в което щяха да изпаднат. Уговориха всичко необходимо и решиха да поръчат на познат дърводелец да приготви през нощта сандъците, с които ще тръгнат следната заран като неодушевени предмети за Кьолн.
Вечерта всички заедно седнаха в стаята. Казота беше приготвила вкусни закуски и беше донесла десетина бутилки с вино от съседния ресторант. Четиримата изпразниха до дъно десетата за успеха на плана им. Към полунощ Марсел и Нинон си легнаха. На сутринта тихо похлопване на вратата ги събуди. Помпадура им поръча да се облекат, тъй като всичко вече е готово. Казота им донесе богата закуска и ги покани да хапнат добре преди да тръгнат. Нинон дьо Клер беше много развълнувана, но Марсел я успокояваше:
— Това е крайно средство, което сме избрали за бягството си от Париж, но е и единственото, което може да има добър край.
Нинон го целуна и отговори:
— Ако бяхме заедно, не бих ни най-малко се страхувала от това страшно пътешествие, но мисълта, че трябва да пътуваме разделени, ме обезсърчава и извиква лоши предчувствия у мене.
Не бяха още привършили закуската, когато Казота влезе при тях и поиска възнаграждението си. Нинон дьо Клер сложи на масата двадесет и пет хиляди франка. Алчната стара жена с изкривени пръсти сграбчи банкнотите.
— На дъщеря ми ще кажете, че сте ми дали само пет хиляди франка — помоли ги Казота, като си повдигна безсрамно роклята и скри парите в чорапите си. Това беше нейната най-добра каса за пари, когато искаше да скрие нещо от ненаситната си дъщеря.
Не след дълго влезе и Помпадура.
— Свършвайте — нареди тя тихо, — нямаме много време за бавене. Нинон, елате с мен!
Певицата стана и понечи да дръпне Марсел със себе си.
— Оставете любовника си — спря я Помпадура, — той ще дойде по-късно. В къщата ни има и други гости, а те не бива да чуват много стъпки по стълбите. Планът ни може да се провали и ще попаднете в ръцете на полицията.
— Оставете ме поне да се сбогувам с Марсел — помоли певицата и се хвърли с плач върху гърдите му.
Те останаха прегърнати няколко минути, през които Нинон обсипваше с горещи целувки лицето на Марсел. Най-после той се изтръгна от прегръдките й.
— Пак ще се видим в Кьолн, в къщата на господин Бандрини — каза й той.
— Може би не ще мога да изтърпя това страшно пътуване в затвор! — хълцаше красивата жена.
— Глупости — измърмори Казота, — аз мисля, че затвор от двадесет и четири часа е за предпочитане пред затвор от десет години.
— Или пък ножа на гилотината! — добави Помпадура.
Тя хвана Нинон за ръката и със сила я извлече от стаята. Казота вървеше след тях. Марсел запуши цигара и започна да се разхожда неспокойно. В това време жените стигнаха на двора, намиращ се зад Казотината къща.
— Къде са сандъците? — попита Нинон с разтреперан глас.
— Ето там, в онази конюшня! — отвърна Помпадура и показа с ръка към същата конюшня, където по нейно желание преди време бе ослепен Мъртвешката глава.
Тази ужасна жена сега водеше и Нинон дьо Клер в това място за престъпления. Помпадура застана на прага на конюшнята и се обърна към старата:
— Мамо — рече тя, — чудя се, че каруцарят още не е дошъл да вземе сандъците. Разпореди се да дойде по-бързо.
— Ти сама не можеш да заковеш сандъците.
— Не бери грижа, мамо, всичко ще сторя. Казота тръгна, а Помпадура я изпрати с радостен поглед.
— Елате да свършим по-бързо работата — каза тя на красивата певица и отвори вратата на конюшнята, която беше полуосветена от една лампа. Нинон дьо Клер видя два сандъка. Капаците им стояха отстрани и тя можеше да ги разгледа. Нинон трябваше да признае, че тези чудни сандъци са направени много грижливо. Перушина бе постлана по дъната им, а на капаците имаше отвори. Във всеки сандък беше поставена кошница с храна и тенекиен съд с вода, а също по един свредел, дълбач и чук. С тези инструменти можеха да бъдат отворени сандъците, в случай, че получателят им в Кьолн не ги получи навреме. — Влезте — смръщи се Помпадура на Нинон, докато тя се двоумеше. Певицата въздъхна.
— Нека бъде така — промълви тя.
Нинон стъпи на намиращото се близо до сандъка столче и понечи да влезе вътре. Но в същия миг Помпадура я стисна за шията. Певицата искаше да извика, но не успя. Очите й бяха изпъкнали от ужас. Тя мислеше, че ще я убият. Ала Обезобразената имаше друго намерение. Тя искаше само да я ограби. Помпадура стискаше силно жертвата си с лявата ръка, а с дясната извади шишенце от джоба си. Изля съдържанието му върху челото и лицето на Нинон. Беше силно упоително средство. Очите на певицата започнаха бавно да се затварят. Помпадура я взе на ръце. Занесе хубавата жена в един кът на конюшнята и я положи на земята. След това изтича към вратата и хвърли бегъл поглед към двора. Не се виждаше никой и тя спокойно можеше да извърши кражбата. Обезобразената коленичи над Нинон и бързо разкопча дрехите й. След това пъхна ръка в пазвата й и взе банкнотите. Крадлата вдигна и горната й рокля и взе парите, намиращи се в скритите джобове на фустата. След това занесе ограбената жена до сандъка и предпазливо я сложи в него.
— Трябва да ми бъде благодарна, че я упоих — смееше се Обезобразената — и няма да види поне в какъв затвор се намира. Но ще закова бързо сандъка — старата не трябва да узнае за станалото.
Помпадура сложи капака и здраво го закова. Току-що беше свършила работата си, и Казота влезе.
— В ред ли е всичко? — попита старата.
— Всичко. Восъчната женска фигура вече е в сандъка.
Казота най-подло се изкикоти и почука на сандъка.
— Е, Нинон, гълъбче, как намираш затвора си? Отговор не последва и при неколкократното повтаряне на въпроса.
— По-дяволите, какво означава това? — смръщи се Казота. — Тя не отговаря, да не си й направила нещо?
— Стига глупости — отговори Обезобразената. — Чудя се, защо не отговаря. Трябва да е припаднала. И на мен би ми станало лошо, ако ме заковат в този сандък.
— Права си — каза Казота. — Както и да е. Нямаме време да разсъждаваме върху това. Колата всеки миг може да дойде. Трябва бързо да доведа мъжа.
Казота излезе и след малко се върна с Марсел.
В същия миг се чу и шумът на каруцата, която щеше да откара сандъците. Без да му даде възможност да запита нещо за Нинон, Помпадура накара мъжа да влезе в сандъка и бързо го затвори. Двете жени го заковаха и пратката беше готова. Подир малко каруцарят заедно с трима носачи пристигна в двора. Той повдигна сандъците и каза, че не са толкова тежки, колкото е предполагал.
После прочете надписите върху сандъците:
— Восъчни фигури, трябва да бъдем внимателни.
Нареди на носачите да вдигат предпазливо сандъците и да ги товарят на колата. Те наистина внимателно изнесоха първо сандъка на Нинон, а после и Марселовия и грижливо ги наместиха на колата. Помпадура връчи на каруцаря товарителницата, в която бе написано, че сандъците трябва да бъдат предадени на Бандрини в Кьолн.
Като видяха, че колата се отдалечи от тяхната къща, Казота и Помпадура се успокоиха.
— Ако имат щастие, утре сутринта ще бъдат в Кьолн и Бандрини, комуто вчера телеграфирахме, ще ги получи. И двамата трябва да благодарят Богу, че ги отървахме от парижката полиция.
Казота въздъхна и отправи поглед към небето:
— Боже милостиви, не е ли грешно, че за такава тежка работа ми бяха отредени само пет хиляди
