Лучия се върна и започна да се изкачва отново по стълбите. Естествено, изкачването сега беше по- трудно, защото се бе поуморила от предишното изкачване и слизане, но все пак тя стигна благополучно третата галерия. Момичето се отправи към балкона да подиша чист въздух и да отпочине за минута. Но едва стъпи на балкона и трепна. Високо над главата й се чу продължителен вик за помощ. Лучия беше решително момиче. Тя не се уплаши и не избяга, а остана на мястото си. Мисълта, че горе е станало нещастие или някакво престъпление, й даде сила и смелост. Впусна се във вътрешността на кулата като тичаше все по- бързо нагоре по стълбите. Момичето нямаше никакво оръжие, но в този момент не се и замисляше за това. Завладя я само мисълта, че горе, в пустата височина Пикар се намира в опасност. Каква беше тя, от кого е породена и какви последствия е имала за полковника — не знаеше.
— Какво се е случило? Всемогъщи Боже! Какво е станало? — питаше се тя запъхтяна, като се изкачваше все по-нагоре.
33.
След като Лучия се отдалечи от платформата на кулата, Пикар изпадна в особено настроение. Срещата с това момиче му се стори рядко преживяване. Младият полковник бе имал съвсем малко работа с жени, макар и те да го харесваха. Изпълнен от благородно честолюбие, Пикар се беше отдал изключително на военната си кариера. Той завърши отлично практическата служба, както се отличи и в теоретичните занятия. Няколкото му съчинения по стратегия привлякоха вниманието на неговите началници и за късо време той бе командирован в Генералния щаб, където направи бърза и блестяща кариера. И понеже нямаше време за любовни игри, сърцето му беше добро и непокътнато. Но след срещата му в Айфеловата кула вече не беше така. Твърдата, благородна и смела Лучия направи силно впечатление на Пикар и като се разхождаше със скръстени ръце и леко наведена глава по площадката на кулата, той разбра, че сърцето му принадлежи на това момиче, което Естерхази беше отблъснал безмилостно.
— Благодаря на Бога, че го е направил — каза Пикар. — Съдбата на Лучия щеше да бъде страшна с този подлец. Но не, Лучия сама щеше да разбере черния майор и да го отблъсне от себе си с отвращение. Сега тя е свободна и нищо не ми пречи да спечеля сърцето й… Нищо ли? Този въпрос премина като изгарящ дъх през устните му. Странна сянка помрачи неговото лице и устните му трепнаха. Може ли наистина да направи своя жена това момиче, бащата на което хората сочат с пръст, наричат го лихвар, подъл адвокат и забогатял по мръсен начин изнудвач?
Страшна борба се разрази в гърдите на благородния човек. Пикар беше научен да отмъщава смело на всеки неприятел, но най-безпощадно на този, който носеше в собствената си душа. В този миг той се възправи срещу предразсъдъците и неправдите, които произлизаха от тях.
— Кой би се одързостил да припише на това дете бащината му вина? — извика той. — Кой би обвинил Лучия, че е дъщеря на човек, който е безчестен? Тя сама не споделя това, тя е честно и добро момиче, а човекът, на когото протяга ръка, е достоен за любовта й. Аз не искам, както Естерхази, парите на нейния баща, искам само нея…
Думата замръзна на устните на Пикар. Очите му се втренчиха към входа на платформата. Три фигури се изкачваха по стълбата, огрени от светлината на луната. Едната от тях, която вървеше в средата, беше преоблечена жена. Мъжкото облекло, което носеше, не можеше да прикрие пола й. През лявата страна, по лицето на тази жена, се простираше като бразда белег, който минаваше през устните и завършваше до брадичката й.
— Обезобразената, Помпадура, госпожа Дьо Буланси!
Тези три имена минаха като мълния през главата на Пикар. Споменът за това, което му съобщи преди малко Лучия за любовницата на Естерхази, беше още съвсем пресен в паметта му, когато позна преоблечената жена.
Но кои бяха придружителите й?
Единият от тях, който вървеше от дясната й страна, бе старец с бяла козя брада, голям орлов нос и мършава фигура, а другият беше още млад мъж, чието грозно жълтеникаво лице ясно показваше, че е от еврейски произход. Ако Пикар беше живял разточително както много от неговите другари и беше принуден поради това да прави заеми, щеше да познае лихваря Соломон Дулсети. А в младия мъж щеше да разпознае пристигналия от Галиция негов племенник господин Лайб.
Но Пикар никога не бе имал среща с подобни личности, затова двамата придружители на Помпадура му бяха непознати.
— Какво искате, кои сте вие? — извика Пикар. Същевременно ръката му се плъзна в джоба на пелерината, където се намираше револверът.
Но той не успя да го извади.
Соломон Дулсети, който държеше досега ръцете си отзад, се спусна и хвърли във въздуха странен предмет. Това беше примка, която евреинът стискаше за единия край и която хвърли изкусно върху главата на Пикар. В следната минута полковникът се почувства обгърнат от гъста, здрава тъкан. Опита се да се освободи, но силното дръпване на мрежата от племенника на евреина го повали на пода. В този миг от гърдите му се изтръгна отчаян вик — същият, който Лучия чу няколко етажа по-долу. Нападателите се наведоха над мрежата като рибари, които са хванали голяма риба и внимават да не би да я изтърват в морето.
Соломон Дулсети и племенникът му хванаха беззащитния Пикар. Полковникът не изгуби съзнание, но се чувстваше загубен. Той не виждаше как да се измъкне от ръцете на тези убийци. Мрежата му пречеше и сковаваше движенията му.
— Дайте наградата на шпионина! — заповяда преоблечената жена на своите помощници. — Заслужи си я. Сега вече не ще подслушва. — Тя се наведе над поваления и го погледна в очите. — Ето твоя край, полковник Пикар — продължи с демонска насмешка. — Ти преследваш граф Естерхази и искаш да унищожиш всички негови намерения, но една жена те надхитри. Утре ще намерят разпокъсаното ти и обезобразено тяло пред Айфеловата кула, а твоята вакантна длъжност в генералния щаб ще заеме майор Естерхази.
— Блуднице! Престъпнице! — изпъшка Пикар. — Ще дойде ден, когато ще висиш до черния майор на бесилката!
— Но преди това пък ще имам удоволствието да ти приготвя една разходка във въздуха. Жалко, че няма да чуя, когато се строшат костите ти там долу. Вдигнете го!
Двамата евреи вдигнаха полковника с удоволствие. Но това не стана без борба. Най-после Соломон Дулсети хвана жертвата за главата, а Лайб за краката и се приближиха до оградата. През време на борбата Пикар успя, обаче да извади револвера от джоба си. Когато двамата мъже се готвеха да го вдигнат вече над оградата, той хладнокръвно провря цевта на оръжието през дупка в мрежата.
Пикар се прицели и дръпна спусъка на револвера. Гърмежът се разнесе и полковникът разбра, че улучи. Лайб изпусна мрежата, хвана се с две ръце за главата и рухна на платформата. Соломон Дулсети изплашен извика, заряза мрежата и се спусна към племенника си.
— Соломон, дръж го! — извика Обезобразената. — Помогни ми да го задържим, той се освобождава от мрежата! Загубени сме. О, полковник Пикар, още не си спечелил играта!
Любовницата на черния майор се хвърли върху Пикар като се мъчеше да го увие в мрежата. Макар полковникът да се опитваше с всички сили да се освободи от здравата примка, той не успя. Дяволската жена го увиваше все повече и повече. В това време и Соломон Дулсети се вдигна от пода, където лежеше трупът на Лайб и се спусна със злоба към Пикар.
— Ти ми го уби! — извика евреинът. — Кръв за кръв! Живот за живот! Ще ти прережа гърлото.
В ръката на стария злодей блесна голям касапски нож. Още минута и щеше да се случи непоправимото. Но внезапно женски глас извика зад убийците с безстрашна твърдост:
— Полицаи, тук са тези, които търсим! Обезобразената отскочи с дива клетва от жертвата си и се отправи към стълбата. Същото направи и Соломон Дулсети. Страхът да не попаднат в ръцете на полицаите накара двамата престъпници да го ударят на бяг. В същия миг Пикар видя стройна женска фигура да се навежда над него, да развързва примката, за да го освободи.
След минута той се изправи на крака.
— Госпожице Натузиус — промълви той трогнато. — Лучия, вие ме избавихте. Значи на вас трябва да
