мъртъв, е жив? Защо се съмнявам още? Не видях ли чудеса пред последните четири седмици? Не се ли научих да вярвам в непонятното и нечутото? Нали виждам ясно чертите ти, че ти си потомъкът на същия род, който е царувал вече два пъти във Франция?
— Стани, капитан Драйфус — каза потомъкът на наполеоновците развълнувано, — не е далеч денят, когато ще се възкача на бащиния си трон и тогава ще си спомня за теб. Причината, за да отстранят и затворят в тъмница последния и законния наследник на френския престол е предателството, злобата, подлостта и властолюбието на тогавашните и сегашни управници. Предателите на френското кралство ме влачеха от тъмница в тъмница, докато най-после ме тласнаха в тази ужасна подземна гробница, която се намира под краката ти. Гледай, аз не съм изгубил ума си, не съм изгубил надежда още. Крепеше ме мисълта, че трябва да живея за Франция и аз предчувствам, че ще се изкача през мрака към виделината и че короната на велики Наполеон ще украси и моята глава!
Драйфус не отвърна нищо, той не искаше да прекърши надеждите на клетника.
Гробният жител сложи ръцете си върху раменете на капитана:
— И ти също, капитан Драйфус, не трябва да се отчайваш — каза той кротко. — Ти имаш неприятели, те ще направят всичко, за да те погубят, обаче невинността ти ще излезе на бял свят и правдата ще разпръсне дяволските планове на предателските души. Търпи и постоянствай и за тебе ще изгрее слънцето на свободата и щастието! Трябва вече да се върна в гробницата си. Ще те посетя пак и тогава ще ти разкажа как живеех и колко страдах през тези години в ужасната тъмница. В моята гробница се намират чудни неща, аз създадох там нов свят, тъй като ми отнеха големия и красив Божи свят. За днес прощавай, капитан Драйфус, не се предавай! Сбогом!
Гробният жител се поклони полека пред капитана и се изгуби под леглото.
Драйфус чуваше само шума от слизането му. Дупката се затвори и всичко утихна.
Капитанът отиде до леглото си и се хвърли изнемощял върху него. Уморените му очи се затвориха и той заспа.
Когато нещастникът се събуди, слънцето бе високо на небето. Капитанът потри челото си и се огледа из килията, за да види дали престолонаследникът на наполеоновците не бе оставил следа след себе си. Нямаше нищо!
Дали Драйфус не бе бълнувал в треската си?
13.
На 15 ноември вечерта Матийо Драйфус кривна1тю известната улица „Мадона“. Той мина покрай дома на Мъртвешката глава и Помпадура и се приближи към една стара къща. Тя беше само на един етаж и имаше няколко магазина. По външността й личеше, че в нея не живеят хора. Явно беше построена за търговски цели.
На прашния, покрит с паяжини прозорец на големия магазин се намираха различни стари вещи: дрехи, оръжия, златни гривни, брошки, обици, пръстени, часовници, картини, обувки, ръкавици — с една дума всичко каквото можеше да има един парижки вехтошар. Над вратата се забелязваше надпис с големи черни букви:
„Дават се пари в неограничен размер срещу полици и скъпоценности.
Купуват се къщи, ценни книжа, брилянти и други златни и сребърни вещи.
Дават се съвети по всички парични и търговски сделки.
Матийо Драйфус влезе в магазина. Дребен стар човек с изкривен нос го посрещна. Този нос показваше, че благочестивият му притежател произхожда от Авраамо-во потекло. Мършавото тяло на стария евреин беше облечено в широки развлечени дрехи, сбръчканото му лице — обрамчено от дълга, бяла, остра брада. Две малки, черни, живи очи се намираха под изпъкналото му чело. Приличаха на мастилени петна върху стар пожълтял пергамент. На върха на носа му висяха старомодни очила.
— Вие ли сте Соломон Дулсети? — запита Матийо.
— Да, милостиви господине, Шала се казвам. С какво мога да ви услужа?
— По една парична работа идвам при вас!
— По някоя банкова операция ли? Тогава моля, заповядайте в кантората ми.
Матийо тръгна след евреина и влязоха в едно помещение, което беше отделено от магазина с дъсчена стена.
В тъй наречената кантора на господин Дулсети имаше старо, изкривено писалище, претрупано с разни тефтери и писма, едно окъсано канапе, два стола и висок шкаф.
— Моята работа ще отнеме само няколко минути — започна Матийо Драйфус. — Въпросът е за един чек от сто хиляди франка, който случайно е попаднал в ръцете ми. Той е издаден от тукашната банкерска къща „Пелие и Сие“ и понеже научих от същия банкер, че вие сте внесли тази сума, затова дойдох при вас, за да ми кажете името на госпожата, за която бяха отделени парите. Ако ми отговорите, аз ще ви възнаградя със сто франка.
Читателите ще си припомнят, че Матийо Драйфус беше получил този чек от старата рибарка в град Хастингс. Ще си спомнят също, че Клаудина Лорет беше получила тази сума като награда, задето беше предала капитан Драйфус на неприятелите му.
Матийо искаше да открие името на притежателката на този чек и да й го върне. Евреинът обаче поклати със съмнение глава.
— Вярно е, че внесох парите на банкера Пелие — каза той, — но те не бяха мои. Откъде мога аз да взема сто хиляди! Соломон Дулсети е беден човек, който работи само с чужди пари. Той не познава никаква дама, която да е получила такава голяма сума!
— Кажете поне името на човека, който ви е дал парите!
— Да ме пази Йехова — извика Дулсети и вдигна раменете. — Щом някой довери нещо на Соломон Дулсети, той мълчи като гроб. Сто франка е добра награда, но аз не мога, аз не смея да говоря, защото нещастие ще ме сполети, аз се заклех, че ще мълча.
— Помислете, дали не ще успокоите съвестта си с триста франка — каза Матийо засмян. Евреинът махна с ръка във въздуха.
— Защо изкушавате един стар човек? — извика той. — Боже, триста франка това са петнадесет наполеона, обаче не смея да престъпя клетвата си дори за четири, нито за шест хиляди!
— Значи преговорите ни приключиха — каза Матийо и стана от канапето, за да си върви, но Соломон Дулсети го хвана за палтото и го спря. Малките, му подли очи светнаха от лакомия.
— Милостиви господине, ако искате, ще ви дам един добър съвет. Сто хиляди са голям капитал. Кълна се в брадата на Авраама, Исака и Якова, че ще направите добра сделка, ако ме послушате. Човек няма всеки ден случай да спечели сто хиляди. Чекът се намира в ръцете ви, предайте го на английската банка и тя ще ви брои сумата. Ако тогава дадете десет, какво казвам, петнадесет, не, двадесет хиляди в ръцете на покорния ви слуга Соломон Дулсети, той ще мълчи като риба.
— Стари подлецо — извика Матийо Драйфус сърдито и бутна евреина толкова силно, че той се намери на стола пред писалището си. — Как смееш да ми предлагаш такава нечестна сделка? Парите на тази дама се намират в честни ръце и аз няма да спра да я търся, докато не я намеря и не върна чека й. Махни се, подлецо! Жалко, че дишах няколко минути нечистия въздух на жилището ти.
Матийо излезе бързо и тръгна към входната врата на магазина. Не беше дошъл още до прага на вратата, когато висок мъж с черна брада, увит добре в шинел влезе вътре. Матийо остана като прикован на мястото си. Това бе граф Естерхази.
Черният майор се сепна, като видя Матийо Драйфус. Двамата мъже се погледнаха враждебно. Омраза и
