Лодка номер две

Клод ФарерЛодка номер две

На полковник Л. Жуино-Гамбета

— Стъкмете лодка номер две!

Свирката на боцмана подкрепя командата с острия си трилер и матросите хукват към кърмовата палуба:

— Аврал за екипажа на лодка номер две! Аврал!… Екипажът на лодка номер две! Екипажът по лодките!…

Двама доброволци вече тичат, понесли макарите. Защото лодката не е още в морето. Тя виси на балките си, вдигната над горната палуба, на дванайсетина-петнайсет метра над вълните. И трябва да се спусне, преди да се стъкми.

— Хайде, екипажът на лодка номер две… Хайде, синко, по-живо!

Номер 304 — Льо Керек, първокласен матрос, дипломиран маневрист, старши на втора лодка — тъкмо привършва излъскването на медния планшир. Удобно наместен — легнал по корем върху планшира, запънал краката си в една от пейките, целият издаден напред, — той се поклаща безгрижно и си тананика някаква песничка от Морлекс.

Пронизителната свирка го стряска, вдига го на крака, с парцала в едната ръка и лулата — в другата.

— К’во става тука?… Да стъкмявам? Сега?… И в туй време?

И наистина вълните са големи, а вятърът — повече от студен. Впрочем това е нещо обикновено край този проклет марокански бряг. Огромни разярени вълни вихрено се носят от единия хоризонт до другия. И крайцерът „Са ира“1 макар и на котва, се мята във всички посоки много по-силно, отколкото ако беше сред океана.

На две мили по десния борд плажът — жълт и зелен, изчезва под една огромна ивица пяна: прагът! Над бурните водни пръски едва се виждат високите минарета на моравия град — фина дантела от синкава вар…

— Те да не са пияни? Да пращат лодката ми в тоз праг… Мръсна работа, дявол да го вземе!

И номер 304, Льо Керек, гневно се изплюва встрани. Но за всеки случай се захваща да подготви лодката — слага пробката, освобождава руля, отвързва греблата. Палубният старшина номер 356, Корсюф, се присъединява към него, покатервайки се като котка на балката. Двамата мъже се вкопчват във фалините за управление и извикват: „Готово!“ Макарите заскърцват, двойните скрипци се задвижват и лодка номер две се спуска безпрепятствено във водата… Так! И балните се отварят… Лодката се полюшва. Една по- силна вълна тутакси я блъсва към крайцера. Но по-бърз от нея, Льо Керек поема удара с един як прът за отблъскване.

— Внимавай там, ей, Корсюф!… Внимавай да не се блъснем!

— Добре! — обажда се Корсюф.

Увиснали като грозд по спуснатия трап, останалите петима от екипажа тупват един след друг в разлюляната лодка. От борда се разнася заповед:

— Слагайте мачтата!…

— Е, хайде сега! — измърморва 304, Льо Керек. — На ветрило и при туй вълненийце само това ни липсваше!… Уф! Мръсна работа!… Къде ми е мушамата, дявол да го вземе!…

Той нахлузва дрехата. И в същия момент една вълна го-плисва в лицето, доказвайки навременността на предпазната мярка.

В това време лодката се изтегля назад и се приближава до батапорта. Един цивилен офицер — красиво и фино, много елегантно голобрадо момче — излиза на платформата.

— Я — зяпва 304, Льо Керек, — гс’ин Латок! Е, вече не се чудя… Колко му се ще на брега на горкото момче! Близо месец не е слизало!…

И той се усмихва широко. Лошото му настроение се изпарява. Първо, този гс’ин Латок е хубав човек. Не е груб с хората, знае какво е шкот… Пък и е енергично момче. Приказвайте каквото щете, ама с такъв мичман човек може да се гордее!

На платформата при батапорта момчето вече чурулика:

— Ей, 304!… Кога ще стане? Днес или утре?… Идвай, дявол да го вземе!…

304, Льо Керек, се ухилва още по-широко. Здравата ругае мичманът, а?… Хайде! Не трябва да го мъчим.

— Хей, Корсюф!… Къде ти е прътът? За какво са ти го дали!

Една огромна вълна повдига лодката почти на равнището на батапорта. Офицерът скача и пъргаво тупва в нея с прибрани крака. Сяда, поема руля и в същата секунда командува: „Отблъсни!“

— Младо, ама моряк! — измърморва възхитено под носа си 804, Льо Керек.

— Вдигни фока! — заповядва мичманът.

Платното изплющява като камшик. Лодката ляга на борд.

— Пусни шкота!

Матросът нещо не успява. Ала 304, Льо Керек, с юмрук деликатно му напомня за задължението му:

— Негодник! Мамино синче! Чуваш ли, като ти говорят!

След като шкотът бе отпуснат, лодката се изправя криво-ляво и с попътен вятър се насочва право към брега.

На сто метра от прага 304, Льо Керек, се осмелява дискретно да посъветва мичмана си:

— Пазете се, лейтенанте!… Тези вълни…

Момчето любезно протяга облечената си в ръкавица ръка и го потупва по рамото:

— Не се бой, стари ми 304!…

После, станал отведнъж сериозен, той се изправя, за да вижда и управлява по-добре. Защото опасният момент наближава.

Прагът е една разпенена стена, в която се врязва един паянтов прояден дървен мост, същинска отломка. Вълните го заливат непрестанно. Не е възможно да слязат от лодката при първите стълби. Трябва да продължат по-нататък. Трябва да преминат прага. С фок, издут като балон, номер две се понася натам като към пропаст.

— Внимавайте, момчета!

На три пъти лодката ужасно се накланя към носа. С грохот пропадат в една огромна синкавозелена дупка. Изкачват се по водната планина зад нея. Пак пропадат. Пак се изкачват… Край! Прагът е преминат. Сега вече плават в спокойни или почти спокойни води.

— Свалете фока! Дайте към стълбата!…

Мичман Латок, пъргав при пристигането, както и при тръгването, скача на третото стъпало. Обръща се.

— Сега се връщайте на кораба!… И… благодаря, момчета!… А! Разбира се, ще…

Той ще каже: „Ще се върнете на гребла…“, защото малко е рисковано да вдигаш ветрила в такова море. Знае той: често е участвувал в регати в Кан, в Трувил… Но на този смелчага 304 не му оставаше друго, освен да лавира неумело срещу вятъра…

И тъй, тъкмо мичман Латок да каже „Ще се върнете на гребла…“ и от стълбата горе се чува нечий глас:

— Жан!… Най-после!… Това сте вие!…

Дотичва една дама — една много млада дама, много розовичка и много руса… Мичман Латок тутакси забравя и Льо Керек, и лодката, и вятъра, и гърмящия праг, и още много други неща. Мичман Латок изкачва две по две стъпалата на проядената стълба и изчезва с русата и много розовичка дама подръка…

— Да свалям ли мачтата? — пита 356, Корсюф.

— Ако искам!… Кой те пита тебе?… Ти ли си старши сега или аз?…

Да свалим мачтата, да свалим мачтата… Ясно, че трябва да се свали мачтата… и 304, Льо Керек, знае това по-добре от всеки друг… Но… ето! Не друг, а 356, Корсюф, го каза първи!… Корсюф, прост моряк!…