Лодка номер две

Дявол да го вземе? Къде се бърка той? Да сваля мачтите?… В края на краищата можем да си правим каквото искаме, лейтенантът не е дал заповед… Пък и той дойде на ветрила!… Защо да не се върнем и ний така!… Не сме аджамии! Все сме управлявали!…

Впрочем ето и 356, Корсюф, който съвсем без време налива масло в огъня:

— Виж к’во… нали ти си старши?… Ще я сваляме ли таз мачта, или няма да я сваляме?

— Трай! — отрязва го ядосан 304.

И вече твърдо:

— Отблъсвай, като ти казвам!… Отблъсвай де!… И вдигай фока! И грота също!

Подета като от вихрушка, лодката като чайка полита напред.

Внимание! Прагът!…

304, Льо Керек, изругава тихичко през зъби. Много не навреме идва този праг. Първо, вече нямаме попътен вятър, естествено. Наближаваме и лодката ужасно се накланя. Вълните я подхващат странично и сякаш плесници изплющяват по десния й борд… Пък и…

Пък и гс’ин Латок го няма… А опитът му, макар и малък, нямаше да ни е излишен…

— Внимавай, опасност! — промърмори неспокоен 356, Корсюф.

Сега е моментът. Първата вълна се надига под вълнореза. Лодката подскача на двайсет стъпки и отново пропада в страхотна бездна… А! Започва се пак: втората вълна връхлита много скоро и истински ураган от вода се стоварва върху лодката, напълва я догоре…

— Дяволите да го вземат!…

Трета вълна. Прекалено натежала, лодката не подскача вече. Гигантската стремителна вълна я подхваща през средата и се стоварва върху двете ветрила едновременно. Победена, лодката се преобръща. Седмината мъже, изхвърлени като от прашка, оставят всичко, разпиляват се на двайсет метра наоколо, после вълната ги изтъркулва до плажа… След четвърт час те отново се събират там, ако не невредими, то поне в пълен комплект — на всички ръцете, колената, лицата им кървят; на 356, Корсюф, му е изкълчен глезенът; а, на 304, Льо Керек — счупена дясната ръка.

— Поне сички са тука! Хубаво! — философски отбелязва един от корабокрушенците.

Но бившият старши не приема тъй нещата:

— Да го вземе дяволът макар! По-добре да бяхме изпукали всички!…

И със здравата си ръка той ядно разкъсва платнената си матроска.

— Е, не, недей!… Братко!… Не се ядосвай така!… Ето! Виж! Ето ти я лодката, и тя се връща!

Това е добър знак. Лодката се връща, изтласкана на брега като екипажа си. Отклонява се, люшка се нагоре-надолу. Изтръгнатите й мачти плават край нея… Внезапно разпален, 304, Льо Керек, забравя за счупената си ръка:

— Дявол да го вземе… Май не сме съвсем загубени! Ще я оправим таз лодка, а?… Смело, момчета! Хващайте!

И той пръв се хвърля във водата, плувайки криво-ляво, с една ръка. Всички заедно — „Ей-й-руп! Дигай!“ — и те повдигат пострадалата лодка. Тя отново пада. Те отново започват. Тя пак пада. Те се ожесточават — „Дигай, дигай де!“ И, из-подрани, изтощени, разкървавени, те тържествуват най на края, изправят корпуса, покатерват се вътре… Пълно е с вода, разбира се. Но кофата за изтребване е тук! Хайде, по-живо!

— А мачтите! К’во да ги правим?

— Дръж ги де! Навий около тях ветрилата и събери всичко ка пейките, по средата… Виж дали можем да приберем всичките гребла.

— Пет, шест, седем.

— Добре! Всеки на мястото си, по-живо! Ей, ти, 356, можеш ли да гребеш с твоя презорен крак?

— Не ми закачай крака!

— Добре де!… Готово ли е? Напред… Греби! Силно!…

И възкресена, упорита, героична, лодката се хвърля отново срещу прага — този път на гребла…

Лодка номер две се приближава до борда на „Са ира“. От толкова далече вахтените не бяха я забелязали. И дежурният офицер, изправен до батапорта, гледа с известно учудване тази наводнена лодка, тези матроси, плувнали в пот, капнали от изтощение.

— Дявол да го вземе! Едно греяно вино няма да ни е излишно!

Междувременно 304, Льо Керек, се качва на кораба не без известно затруднение: счупената му ръка го пробожда остро и все повече се подува. Изведнъж разтревоженият вахтен офицер вижда пред себе си един засмян, но блед като платно матрос, който му козирува с лявата ръка:

— Но какво става с вас, Керек? Ранен ли сте? Къде? Как?

Ала Керек — 304, Льо Керек, старшият на лодката, привързана тук, край борда, спасена, невредима — вдига презрително рамене:

— Няма нищо, капитане! Нищо опасно!… Идвам само да докладвам за курса… И такова… да ви кажа, капитане… за курса де — нищо особено…

,

Информация за текста

© Клод Фарер

© 1983 Ася Къдрева, превод от френски

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2008

Издание:

15 морски истории

Френска, първо издание

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Рецензент Бояна Петрова

Преводач Ася Къдрева

Редактор Панко Анчев

Художник Димитър Трайчев

Худ. редактор Иван Кенаров

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Светла Димитрова, Мария Филипова

Дадена за набор на 29.VII.1983 г. Подписана за печат на 5.XI.1983 г. Излязла от печат м. декември 1983 г.

Изд. № 1700. Формат 60?90/16. Печ. коли 14,75. Изд. коли 14,75

УИК 10,56 Цена 1,40 лв. ЕКП 9536622311; 6126–18–83. Пор. № 210

ДЧ 840–32

Печат: ДП „Стоян Добрев-Странджата“, Варна

с/о Jusautor, Sofia

15 histoires de mer

Gautier-Languereau, 1966

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9425)

Последна редакция: 2008-11-10 08:30:00

,

1

На името на популярна песен от Френската революция (фр.). Б.пр.