Патриот

да обикаляме планините,
мъчителите си да трий,
що теглил той злочестините,
колко-годе да измий.

Или пък родното му племе,
ако се някак съживи
и скочи, за да се отнеме,
на помощ да му се яви.

Но спи това злочесто племе
в дълбок и непробуден сън,
в тежки мъки тегли, стене,
черней отхвърлено навън.

Войвода щом си туй представи,
пот го побива по лице,
какво да стори, да направи
с раненото си той сърце.

На път когато му се падне,
макар и стар, но като млад
ще гледа как да се открадне,
към родния си тича град.

На канарите се възкача,
градът изглежда отдалеч,
порони сълзи, горко плаче,
изгубен е за него веч.

И щом престане той да плаче
и сълзите му да текат,
изново хваща пак да краче
и връща се по същий път.

Читателю, ти питаш кой е
злощастний този патриот.
Самси се усети, че той е
дядо Иванов Панайот.

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мирослава Фъндъкова

Публикация:

Добри Чинтулов. Стани, стани, юнак балкански

„Български писател“, С. 1986

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5793]

Последна редакция: 2008-03-30 19:20:00