задухът не бе се отразил на настроението й?
— А може би ти пречи горещината, мила? — попита той. Тя се обърна и каза:
— Стига, досаждаш ми.
Той я остави във фоайето и отиде в близкото кафене.
Реши своите проблеми, поставил линийката върху гърба на листа с менюто. Когато се върна в хотела, жена му бе излязла. Прибра се в седем часа и още с появата си в стаята започна да плаче. Следобедната геометрия му доказа, че нейното щастие, а също и това на децата, е накърнено от някакъв неизмерим подводен поток на чувствата, който бушува тайнствено в нейното същество и ненадейно изригва без всякакъв повод.
— Извинявай, мила — каза той. — Какво се случи?
— Никой в този град не разбира английски — изхълца тя, — абсолютно никой. Загубих се и трябваше да питам петнайсет души за пътя до хотела, но никой не ме разбра.
Тя влезе в банята и тръшна вратата, а той седна на прозореца и видя да минава облак с идеална форма; после се появи онази метална светлина, която понякога изпълва небето на Рим, преди да се стъмни.
Няколко дни след завръщането си Малори трябваше отново да отиде в Чикаго. Свърши работата си за един ден и без да се обади на Макгауън, взе влака в четири часа. В четири и половина се отби във вагон- ресторанта да пийне нещо и съзря в далечината грамадата на Гари. Повтори наум онази теорема, която коригираше ъгъла на отношението му към пейзажа на Индиана. Поръча си пиене и погледна през прозореца към Гари. Нищо не се виждаше. Чрез някаква грешка в изчисленията той бе обезсилил Гари. Града го нямаше. Липсваше дъжд, мъгла, внезапен мрак — явления, които да оправдаят странния факт. Прозорците на вагона бяха пусти. Индиана я нямаше. Той се обърна към жената отляво и попита:
— Това там е Гари, нали?
— Ами да — каза тя. — Какво има? Не виждате ли?
Един равнобедрен триъгълник отне жилото на забележката й, но нямаше следа и от останалите градове, които трябваше да се появят. Той се прибра в спалното купе самотен и уплашен. Зарови лице в ръцете си и когато отново погледна ясно, видя светлините на прелезите и малките градчета, но към тях не бе прилагал геометрията си.
Може би седмица по-късно Малори се разболя. Секретарката — тя се бе върнала от Капри — го намери в безсъзнание на пода в кантората. Повика „Бърза помощ“. Оперираха го и го поставиха в списъка на критично болните. Едва десет дни след операцията можеше да приема посетители. Разбира се, първа дойде Матилда. Беше загубил двайсет и пет сантиметра от червата си и на двете ръце имаше системи.
— Но ти изглеждаш чудесно — възкликна Матилда и шокът и изумлението й бързо се смениха с израз на разсеяност. — И такава приятна стая. Тия жълти стени. Ако трябва да боледуваш, най-добре е да си болен в Ню Йорк. Помниш ли в каква ужасна провинциална болница се родиха децата?
Не седна на стола, а на прозореца. В същото време той си каза, че любовта никога не може да смекчи болката.
— Вкъщи всичко е наред. Май че на никого не липсваш.
Той боледуваше за първи път сериозно, затова не можеше да разбере доколко тя е лишена от добродетелите на медицинска сестра. Матилда негодуваше срещу факта, че е болен, но той мислеше, че негодуванието й е просто неумел израз на любов. Тя не беше способна да се прикрива, затова и сега не можеше да прикрие, че намира болестта му за проява на егоизъм.
— Ти си щастлив — каза тя. — Искам да кажа, щастлив си, че това се случи в Ню Йорк. Имаш най- добрите лекари, най-добрите сестри, това е сигурно една от най-добрите болници в света. Наистина няма за какво да се безпокоиш. За тебе се прави всичко. И на мене ми се иска поне веднъж да полежа седмица-две и да се грижат за мене.
Говореше неговата Матилда, любимата му Матилда, без да прикрива грубия си нрав и вечния си егоизъм, които никаква сила на любовта не можеше да обуздае или да смекчи. Това беше самата тя и на него му харесваше липсата на сантименталност, с която Матилда идваше при него. Една сестра влезе с купичка бистър бульон върху поднос. Тя сложи салфетка под брадата му и се приготви да го храни, защото той не можеше да движи ръцете си.
— О, дайте на мене, дайте на мене — каза Матилда. — Това е най-малкото, което бих сторила за него.
Ето първия й намек, че жълтите стени не са успели да я предпазят от една трагична сцена. Матилда взе купичката и лъжицата от сестрата.
— Ах, колко хубаво мирише — каза тя. — Иска ми се аз да изям бульона. Казват, че болничната храна е ужасна, но това място, изглежда, е изключение.
Тя поднесе лъжицата към устните му и тогава, без да ще, разсипа купата със супа върху гърдите му и завивките.
Позвъни за сестрата и отчаяно се залови да търка едно петно на роклята си. Когато сестрата започна своята дълга и сложна работа около смяната на чаршафите, Матилда погледна часовника си и видя, че е време да си тръгва.
— Ще намина утре пак — каза тя. — Ще зарадвам децата с това, че изглеждаш добре.
Да, това е неговата Матилда, това добре разбра, но разбра и друго — че едва ли би издържал още едно такова посещение. Състоянието на вътрешностите му несъмнено се бе влошило. Жена му можеше да ускори смъртта му. Щом сестрата го преоблече и го нахрани с втора купа супа, той поиска сметачната линийка и бележника от джоба на сакото си. Направи една проста геометрична аналогия между любовта на Матилда и страха си от смъртта.
Стори му се успешно. Когато на другия ден Матилда дойде в единайсет часа, той чуваше и виждаше, но тя бе загубила властта си да го обърква. Малори бе поправил ъгъла й. Тя бе облечена за своя въображаем любовник и не спираше да говори колко добре изглежда и колко щастлив е мъжът й. Напомни му, че има нужда от обръсване. Щом си отиде, той помоли сестрата да му прати бръснар. Тя му обясни, че бръснарят идвал само в сряда и петък, а болногледачите стачкували. Сестрата му донесе огледало, бръснач и сапун и той за първи път от заболяването видя лицето си. Мършавостта на лицето го накара да се върне отново към геометрията и той състави уравнение на вълчия си апетит, безпределността на надеждите си и слабостта на своето тяло. Внимаваше да не сбърка, защото знаеше, че всяка грешка, като онази с град Гари, ще приключи събитията, започнали с камиона, който мина под прозореца с реклама за химическото чистене и боядисване при Евклид. От болницата Матилда отиде на ресторант, после на кино и когато се върна вкъщи, чистачката й каза, че мъжът й е починал.
Информация за текста
© 1966 Джон Чийвър
© 1981 Николай Попов, превод от английски
John Cheever
The Geometry of Love, 1966
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Джон Чийвър. Крадецът от Шейди Хил
Народна култура, София, 1981
Редактор: Христо Кънев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15701]
