— Ти не разбираш, глупачке. Това е неговото отмъщение. Аз съм само изпълнителят. Така ще бъде, докато той го иска. Трябва да умреш! Примири се с това, защото нямаш избор.
Отново я грабна ледената бездна и я скова. Длъжна е да продължи по същия начин, иначе това ще бъде краят.
— И моят ли паспорт ще прибавиш към колекцията? Защо ти е тя, всъщност?
— Не зная — отвърна Кирил. — Реших, че трябва да ги притежавам. Държах ги в твоят апартамент заедно с дъждобрана, за който ме пита миналата седмица. Днес ходих да ги взема, защото сметнах, че трябва да ги видиш. Не знам защо, пък и едва ли това има някакво значение. По-важното е, че ми предстои един прекрасен миг. Ти ще ми доставиш удоволствието да те убия, а аз ще зарадвам братлето. Много го обичам. Сама разбираш, че не искам да го разочаровам.
Казвайки това, Кирил я гледаше с почти сладострастен поглед и Емилия разбра, че малко й остава, а не знаеше какво да направи. Усещаше, че отчаянието идва, неумолимо, като самата смърт.
В този момент, мигове преди да се предаде напълно, погледът й попадна на големия мраморен пепелник. Беше доста тежък и от него ставаше опасно оръжие. Хрумна й една идея, която можеше да бъде последна, ако се провали, но тя трябваше да опита. Длъжна беше, най-малкото заради себе си, заради собствения си живот. Изправи се и каза:
— Кириле, разреши ми преди да ме… да го направиш, разреши ми да те прегърна!
Отиде и седна до него.
— Хубава е последната ти молба — каза Кирил като я придърпа към себе си. — Радвам се, че ме разбра.
Изведнъж той се поколеба.
— Само не мисли, че можеш да ми попречиш — каза.
За момент Емилия изтръпна, но успя да се овладее и отвърна:
— Просто искам да те прегърна. Не мога да приема това, което искаш да направиш, но в същото време знам, че нямам шанс.
Прегърнаха се, но едната ръка на Емилия остана свободно опряна на гърдите му и тя внимателно я отдръпна. За щастие Кирил скри лицето си в дългите й коси и тихо зашепна:
— Обичам те! Обичам те!
Той не вижда друго, освен бялата й шия. Господи! Сигурно ще боли, когато ножа хлътне без съпротива в нея. Ето го пепелника. Тя го стисна здраво и замахна. Ударът попадна в главата, но беше слаб, защото Кирил само изстена:
— Ох, кучко! Да свършваме!
Силните му, грапави пръсти светкавично се обвиха около гърлото й в желязна хватка. Страхотна болка я прониза, а гърдите й започнаха да пулсират от недостиг на въздух. Предметите в хола се размазаха, губейки очертанията си. Още малко и светът ще изчезне завинаги. Добре, че не изтърва пепелника. Трябва да замахне пак. Да се опита да поеме въздух, колкото и да е трудно и да замахне отново, но този път по-силно. Няма време за колебание.
Кирил ръмжеше от удоволствие. Стискайки все по-силно гърлото й, той каза:
— Това било много по-хубаво.
Емилия почти не чу думите му. Замахна с всичка сила, после още веднъж и още веднъж. Ръцете му се отпуснаха и тя пое живителна глътка въздух. Колко мъчително беше това. Имаше чувството, че поглъща живи въглени.
Със свободната ръка се опита да го отблъсне, но изведнъж той се отпусна с цялата си тежест на нея и притихна. В този момент тя погледна пепелника. По бялата му повърхност имаше нещо червено топло и лепкаво. Погледът на Емилия се премести на главата му, която лежеше на гърдите й. Тя видя, че същото нещо капеше от нея, на хубавия й пеньоар. „Това е кръв! Майчице, аз го убих! Той е мъртъв. Мъртъв!“
Избута тежкото тяло от себе си и то легна върху масичката, която заплашително изскърца под тежестта му. Изправи се и замахна още веднъж. Чу как черепът му изпука и тежкият пепелник хлътна. Повдигна го отново, но този път се отказа и го пусна на килима, след това докосна с пръсти шията си. По нея останаха петна от кръв. Тръгна със залитане към вратата, отвори и излезе в коридора, където на малка поставка, закрепена на стената, беше телефонът. Набра номера на полицията. Обади се мъжки глас, на който тя обясни къде се намира вилата.
— Той е мъртъв. Елате бързо!
„После ще го предадем на полицията“ — зазвучаха думите на Кирил в главата й, и в този момент припадна.
Информация за текста
© Румен Ченков
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/12535)
Последна редакция: 2009-06-27 12:34:13
