едно нещо, за което трябва да се съобщи в полицията.
— Защо ще се отказвате от такава хубава работа? — отвърна той и за първи път, откакто бях в стаята, си позволи да се усмихне леко. — Тъкмо смятах да ви предложа допълнителен хонорар: да речем още петстотин долара.
Това направи новата ми шапка сигурна.
— Изкушавате ме. Можем да го наречем застраховка срещу риск — казах. — Но ще трябва да бъде извън заплащането за работата, която вършим.
— Дадено.
— Е, вероятно можем да оставим Анона Фрийдландър за момента и да продължим с историята. Има още доста и колкото по-нататък отиваме, толкова по-хубаво става.
Той бутна стола си назад и стана. Гледах го как се отправя към барчето до отсрещната стена и се връща с бутилка „Хай & Хай“ и две малки чаши.
— Пиете ли от това нещо? — попита, сядайки.
Отвърнах, че пия, когато ми се удаде случай.
Той наля две питиета, бутна едното към мен, изля другото в гърлото си и веднага напълни отново чашата си. Сложи бутилката помежду ни.
— Сипвайте си.
Отпих от уискито. Беше много хубаво: най-добрият алкохол, който бях пил от месец. Помислих си колко забавно беше как един прочут адвокат може да се разпусне, когато види, че насреща му се задава неприятност с неговото име, изписано върху нея.
— По думите на Морийн, смъртта на Кросби гризяла съвестта на Джанет — продължих. — Може и така да е било, но начинът, по който го е показвала, е бил доста странен. Трябваше да предположа, че не би следвало тя да има желание да играе тенис или да ходи насам-натам в подобен момент, но явно го е правела. Както и да е, пак по думите на Морийн, Джанет се е самоубила шест или седем седмици след случилото се. Взела арсеник.
Миниатюрна капчица уиски се изтърколи от чашата на Уилет върху попивателната.
— Господи! — рече той под носа си.
— Това също било потулено. Случило се така, че мисис Салзър отсъствала и Морийн и д-р Салзър повикали д-р Бюли — безобиден стар козел. Казали му, че Джанет е страдала от злокачествен ендокардит и той услужливо написал смъртния акт. Джанет имала лична камериерка — Юдора Дру, която вероятно е чула Морийн и Салзър, докато съчинявали тази история. Притиснала ги и те й платили. Научих за нея и отидох да я видя. Тя беше достатъчно хитра, за да ме преметне и да се обади на Салзър да му съобщи, че след като й предлагам петстотин долара за информацията, ще си затваря устата, ако той пожелае да вдигне цената. Мисис Салзър е имала отговор на това. Изпратила един бивш убиец, който в момента работел в санаториума, да я вразуми. Според мисис Салзър, той се разгорещил и я убил.
Уилет си пое дълбоко въздух и отпи като човек, който наистина има нужда да си пийне.
— Икономът на семейството, Джон Стивънс, също знаеше или подозираше нещо — продължих аз. — Тъкмо го убеждавах да проговори, когато шестима жабари, работещи за Шерил, го отвлякоха. Те се отнесли малко по-грубо с него и той от само себе си хвърлил топа, но това си остава убийство. Харесва ли ви?
— Продължавайте — каза той решително.
— Спомняте си сестра Гърни, нали? Мисис Салзър признава, че я е отвлякла, само че, според думите й, тя сама е паднала, когато слизала по аварийната стълба и си счупила врата. Мисис Салзър я скрила някъде в пустинята. Това също е убийство.
— Невероятно — рече Уилет. — Не мога да повярвам.
— Звучи невероятно единствено заради мотива. Имаме двама души — мисис Салзър и Шерил, които извършват три убийства, да оставим настрана отвличането на Анона Фрийдландър и моето, само за да спасят едно момиче от вестникарската врява. Ето кое прави историята невероятна. Мисля, че в цялата работа има много повече, отколкото знаем. Мисля, че теза двамата се опитват да попречат на някоя много плодовита котка да изскочи от торбата и искам да разбера що за котка е това.
— Не са вестниците, които ги тревожат — каза Уилет. — Забележете какви пари са замесени.
— Да, но продължавам да смятам, че има някаква неизвестна котка, която още не сме открили. Възнамерявам да я потърся. Както и да е, продължавам. Още не съм приключил. Най-силният удар е за накрая. Морийн ми каза, че когато получила парите, Шерил се променил. Превърнал се в изнудвач. Заплашил я с мълвата, която ще пусне, че понеже го е отмъкнала от Джанет, Джанет е убила баща си, а после се е самоубила. Но ако Морийн му купела „Дрийм Шип“, щял да си трае и тя му купила „Дрийм Шип“: затова е превърнала парите от застраховката в чекове на приносител. Дала е чековете на Шерил. Представете си как ще пропищят вестниците, ако се разбере, че Морийн Кросби стои зад хазартния кораб. Няма ли това да пусне всичките пари на Кросби в пазвата на Изследователския център?
Уилет успя да придобие позеленял вид, без в действителност да позеленее.
— Тя е купила „Дрийм Шип“? — изрече сковано той.
— Така ми каза. Довери ми също, че се страхува от Шерил и точно в този драматичен момент Шерил се появи лично. Той обяви, че ще набута Морийн на място, където никой няма да я намери и че ще се отърве от мен по същия начин. Тъкмо започвах да споря с него, когато някой отзад ме цапна по главата и се събудих в санаториума на Салзър. Няма да си губим времето с онова, което се случи там. Достатъчно е да се каже, че моят помощник успял да излъже Лесуейс, че е прочут писател и си бе издействал да бъде поканен на ежемесечното посещение на градските съветници в лудницата. Намери ме и ме измъкна, а взехме с нас и Анона Фрийдландър. Онова, което трябва да разберем е, дали Шерил е изпълнил заканата си да скрие Морийн. Ако тя не се появи утре, хващам се на бас, че е скрита: вероятно на кораба на Шерил. Но ако се появи, ще съм склонен да мисля, че е вътре в тази работа, заедно с останалите и че ме е завела в къщата си, за да може Шерил да ме пипне.
Уилет си наля още една чашка с не особено стабилна ръка.
— Не ми се вярва да е така — рече той.
— Ще видим. Ако Шерил я държи, имате ли някаква възможност да наложите запор на парите й?
— Изобщо нямам никаква власт над парите й. Всичко, което бих могъл да направя, е да се обяви пред другите попечители, че е нарушила условията в завещанието.
— Кои са другите попечители?
— Мистър Глин и мистър Копли, шефовете ми, които, разбира се, са в Ню Йорк.
— Трябва ли да се разговаря с тях?
— Не на този етап — отвърна той и се почеса по устата. — Ще бъда откровен с вас, мистър Малой. Те ще изпълнят клаузите в завещанието без всякакво колебание и без да вземат под внимание, че момичето може да е невинно. Според моите разбирания завещанието е прекалено сурово. Кросби е поставил условието, че появи ли се името на Морийн във вестниците, парите преминават към Изследователския център. Допускам, че донякъде му е било писнало от лудориите й, но не е осъзнавал, че дава оръжие в ръцете на някой безскрупулен изнудвач. И най-вероятно това е, което се е случило.
— Хрумна ли ви, че прикривате три убийства? — попитах, като си сипах нова чашка. От всички тези приказки устата ми беше пресъхнала. — Засега Бран-дън не се е задълбал, защото се бои от парите на Кросби, но ако фактът, че Морийн има нещо общо с тези убийства, излезе наяве, той ще трябва да забрави за парите й и да предприеме нещо. Тогава двамата с вас ще се окажем в доста тежко положение.
— Ще трябва да приложим към нея презумпцията за невинност — каза неспокойно Уилет. — Никога няма да си простя, ако загуби несправедливо парите си, защото сме действали прекалено прибързано. Ами тази Фрийдландър? Колко време ще мине преди да може да говори?
— Не знам. Като я гледам, ще й трябва известно време. Дори не може да си спомни коя е.
— В болница ли е?
Поклатих глава.
— Секретарката ми, мис Бенсинджър, се грижи за нея. Извиках лекар, но той не може нищо да направи. Каза, че било въпрос на време. Днес отивам в Сан Франциско да се срещна с баща й. Появата му може да помогне на паметта й.
— Ще поемем разходите — рече Уилет. — Записвайте всичко на наша сметка. — Запали друга цигара. — Каква ще е следващата стъпка?
