се случи нещо и една-две от тях удовлетворят иска, ние няма да имаме никакви шансове в съда.
— Погрижил съм се за това — каза Медъкс. — Свиках среша за утре сутринта, на която ще се опитам да ги убедя да оставят на нас разследването. Не искам десет агенти да ни се мотаят в краката.
— Не съм напълно убеден, че е замислена измама — казах аз. — Ако момичето беше дошло при нас за застраховка за злополука за един милион долара, дори шефът щеше да й откаже. Навярно идеята й за реклама е да има полица за един милион и тя е била достатъчно умна да се обърне към десет компании, за да получи каквото иска.
Медъкс оголи зъбите си във вълча усмивка.
— Точно затова аз съм в този кабинет, а ти работиш за мен — каза той — Зад гърба ми има дълъг опит, от който развих инстинкт да подушвам неприятностите от цяла миля. — Той размаха полицата срещу мен. — Чуй ме какво ти приказвам, Хармъс. Зад това проклето късче хартия се крие убийство.
— О’кей. И какво ще правим?
— Освен списъка на евентуалните причини за смърт — продължи Медъкс, без да ми обръща внимание, — който би събудил подозрение у всеки с някакъв опит, има още една дреболия на дъното на страницата. Виж я!
Той ми хвърли полицата Под твърде детинския подпис, който Сюзън Джелърт беше драсната на докуметна, имаше едно мастилено петно и добре очертан отпечатък от пръст.
— Разбери от Гудиър — каза Медъкс — дали това е нейният отпечатък. Разбери и защо е на полицата. Струва ми се, че не е поставен там случайно. Вероятно целта е да не можем да избегнем плащане при съмнение в самоличността. Казвам ти, Хармъс, колкото повече гледам тази полица, толкова по-изпипана ми се вижда и този отпечатък само го потвърждава.
Изведнъж ми хрумна нещо.
— Не каза ли, че полицата изключва смърт, предизвикана от електричество?
Той взе отново документа.
— Така е. Точната формулировка е: смърт, предизвикана от неизправна електрическа инсталация или каквато и да е неизправна електрическа апаратура. То е същото.
— О, не, не е! Няма нищо неизправно в инсталацията или в механическата част на един електрически стол.
Медъкс се наежи и навъсеният му поглед стана свиреп.
— Какви ги дрънкаш?
— Я си представи, че това момиче е извършило убийство и знае, че рано или късно ще бъде разкрито? Няма ли да се чувства по-сигурна, ако знае, че стигне ли се до съд, зад гърба й ще застанат десет мощни застрахователни компании?
— Откъде накъде? Какво искаш да кажеш?
— Ако момичето отиде на електрическия стол и знаем, че това ще струва 100 хиляди, няма ли да организираме защитата й, да платим на най-добрите адвокати, да направим всичко, което е по силите ни, за да смекчим присъдата й или дори да я оправдаем.
Медъкс погледна стреснато.
— Може и да го направим.
— Искаш да кажеш — ще го направим. Така ще сторят и останалите девет компании. Чудеса ще направим, само и само да я спасим от електрическия стол. Обърни внимание на формулировката — неизправна електрическа инсталация. Защо не просто — смърт, предизвикана от електричество.
Медъкс се почеса по челюстта.
— Това е идея, но не ми харесва кой знае колко. Иди виж момичето. Порови се наоколо. Поразпитай. Не забравяй, че това може би е добре замислена измама и няма да се справиш, ако не проучиш всички възможности. И огце нещо — опитай се да откриеш кой ще има изгода от смъртта на момичето. Провери дали е направила завещание. Мота да се обзаложа, че в дъното стои този, който ще получи парите. Провери тези неща и можеш да смяташ, че работата е наполовина свършена.
— Къде да я намеря?
— Дала е адрес в Лос Анжелос.
Той погледна полицата:
— Четвърта улица, № 2567.
— Тук ли е Гудиър?
— Откъде да знам. Сигурно е в някой бар. Изчезвай сега и ме остави да работя. Но не забравяй — не искам шефът да разбере, че проучвам тази полица. Ако успея да докажа, че има измама, искам аз да съм този, който ще влезе при него и ще го цапардоса с нея по главата.
Когато тръгнах към вратата, той ме спря.
— Защо не вземеш с теб жена си? Тя има акъл в главата и винаги бих предпочел нейната преценка пред твоята. Вземи я. Разходката ще й хареса.
— И аз така смятам — казах, без да пропускам удобния случай — но не мога да си позволя да я взема. Ти какво си мислиш — че аз съм направен от чисто злато?
Медъкс подръпна носа си.
— Е, добре. Можеш да харчиш за нея до 30 долара седмично — каза той щедро. — Пиши ги в представителните разходи.
— 30 долара? — казах аз и се засмях. — Че те няма да й стигнат и за храна. Откакто престана да работи за теб, тя разви невероятен апетит. Направи ги 100 на седмица и ще я взема.
— 30 долара! — излая Медъкс. — Нито цент повече! А сега изчезвай!
III
Успях да открия Алън Гудиър едва към седем часа същата вечер и странното е, че го спипах в един бар.
Алън беше красив млад юначага, висок и дългокрак, чевръст като совалка. Общителният му характер отваряше пред него вратите, които често се затръшваха под носа на неговите колеги. Той беше с около шест години по-млад от мен, а вече печелеше три пъти повече. Работеше в застрахователния бизнес едва от три години и през това време си беше създал репутацията на най-ловкия и преуспяващ пласьор. Миналата година той получи мечтаната от всеки награда „Уилямс“, връчвана от президента на Застрахователната асоциация на най-добрия пласьор през годината и вече се, носеха слухове, че тази година пак ще я грабне.
Той ми махна с ръка, докато си проправях път към него праз бара.
— Здравей, Стив — каза той, като бутна един стол към мен. — Какво те води насам? Къде е Хелън?
Той даде знак на келнера да ми донесе една бира.
— Търся те из всички долни кръчми — казах, като сядах. — Хелън си е вкъщи и се чуди къде се губя — или поне се надявам да е така.
Келнерът дойде и сложи халба бира до лакътя ми. Алън плати.
— Наздраве — казах аз, отпих една дълга глътка, въздъхнах и оставих бирата. — Добре ми дойде. Става дума за онова момиче Джелърт, Алън.
Той ме погледна изненадано.
— Какво има? Да не би да се интересуваш от нея?
— И още как. Медъкс също.
— Защо? Полицата беше одобрена преди три месеца. Тя е платила три вноски. Договорът вече се изпълнява и не можеш да го развалиш. Какъв е проблемът?
— Медъкс ми нареди да го анулирам веднага.
Лицето на Алън пламна. Той мразеше Медъкс, колкото и Медъкс мразеше него.
— Не можеш — каза той разпалено. — Шефът сам одобри тази полица и аз няма да позволя Медъкс да се бърка.
— Успокой се. Почакай да ти кажа какво е станало.
Казах му какво е открил Медъкс на конгреса.
— Така тя получава обща застраховка за един милион долара, Алън. Не можеш да обвиняваш Медъкс,
