type='note'>2 от кръста надолу и Джейн Ръсел3 нагоре.
— Закъсня — каза тя, като се приближи до мен. — Реших, че ще вечеряш навън. Гладен ли си?
— Гладен? Това е меко казано. Умирам от глад. А закъснях, защото бачках като петима негри в памучна плантация.
— Да, скъпи. Усеща се. Веднага ще ти приготвя нещо. Страхувам се, че няма да е нещо особено. Бях много заета и съвсем забравих за вечерята.
Тъй като такова нещо досега не се беше случвало през нашия тригодишен семеен живот, имах пълното право да се направя на обиден.
— Хайде да отидем в кухнята и докато приготвиш нещо по-съществено и колкото може по-бързо, ще ми обясниш какво толкова ти е попречило да се сетиш за моя стомах — казах аз, като я хванах здраво за ръката. — Осъзнаваш, разбира се, че това ми дава повод за развод?
— Съжалявам, скъпи — каза тя, като ме потупа по ръката, — но не мога винаги да мисля за твоя стомах. Събирах ти багажа.
— Събирала си ми багажа? Откъде знаеш, че заминавам?
— Имам си агенти — каза тя, чупейки шест яйца едно след друго в тигана със сръчност, която винаги ме е поразявала. — Не са много нещата, които пропускам.
— Пати Шоу ли ти се обади?
— Е, наистина, обади се.
— Така си и Помислих. Сигурно тя ти е казала, че отивам в Холивуд. Това може да е големият ми шанс. Току-виж ме забелязал някой кинорежисьор. Не би ли искала да стана втори Кларк Гейбъл4?
— Би било чудесно, скъпи.
Спрях да търся отварачката за консерви и я погледнах подозрително.
— Не помисли ли за жените, които ще се търкалят в краката ми?
— Ако само ще се търкалят, аз не възразявам.
— Може някои от тях да стигнат по-далеч, разбира се. Това е риск, който трябва да поеме всяка филмова звезда.
Спрях, за да напсувам отварачката.
— Все се чудя защо не си купим една свестна отварачка. Тази за нищо не става.
— Пати каза, че ще отсъстваш около седмица. Сложила съм ти и вечерни дрехи. Може да решиш до отидеш на нощен бар, когато нямаш работа — каза тя, като взе консервата от ръцете ми и ловко я отвори.
— Дарих я с лъчезарна усмивка.
— Е, това се казва наистина предвидлива съпруга. Да, не е лоша идеята да отида един-два пъти на нощен бар. Чудя се дали Хеди Ламар5 посещава нощни барове.
— Предполагам, че ги посещава, скъпи.
Внезапно се почувствах малко виновен.
— Няма ли да бъдеш самотна? — казах аз. — Ето какво ще направим. Ще наема едно куче да ти прави компания. Няма смисъл да харчим пари, за да си купим, тъй като ще бъда на твое разположение след една седмица. Познавам един тип от нашата улица, който ще ми отстъпи своя еридал териер за долар на ден. Не е лоша идея, нали?
— Не смятам, че можем да помъкнем един териер в Холивуд — каза Хелън, като се замисли по въпроса. Хотелите, ако са от висока класа, хич не си падат по кучета.
— Ние? Откъде го измисли това „ние“? Кой твърди, че и ти ще дойдеш?
— Първо шефът ти, а след това и аз. Това прави двама срещу един, скъпи.
— Почакай сега — казах аз неспокойно. — Нямаме достатъчно мангизи, знаеш това. Имаме да плащаме сметки. Дължим още петнадесет вноски за колата. А и този телевизор, за който ти настояваше, не е платен. Не можем да си го позволим. Разбери ме, би било прекрасно да дойдеш с мен, но нека бъдем разумни.
— Зная, няма да бъде лесно при моя ненаситен апетит — каза Хелън замечтано, — но може би ти ще се поограничиш и по този начин ще компенсираме.
— Тази змия Пати Шоу ли те информира? — попитах аз. — Не вярвай на нито една нейна дума. Всеки в службата знае каква лъжкиня е тя. Ето онзи ден…
— Вечерята е сервирана, мистър Хармъс — каза Хелън студено и отнесе яденето в столовата.
Едва когато погълнах половината от шунката и повечето от яйцата и възвърнах силите си, поднових атаката.
— Знам, че Медъкс настоява да дойдеш с мен — казах аз, като бутнах назад стола си и посегнах за една цигара. — Но тъй като предлага само 30 долара за твоите услуги и това е под тарифите на профсъюза, трябва да погледнем разумно на нещата. Ако имах някакви излишни мангизи…
— Не се тревожи — каза Хелън, като се усмихна. — Идвам с теб и това няма да ти струва и цент. Намерих си работодател.
— Искаш да кажеш, че ще спечелиш пари?
— Да, скъпи. За щастие все още имам някакво влияние в застрахователния бизнес. И въпреки че съм омъжена за теб, репутацията ми си остава неопетнена. Щом Пати ми каза каква каша се забърква, аз се обадих на Тим Андрюс и го попитах дали не иска да го представям в това разследване. Той беше очарован от идеята и до ми плаща хонорар от 100 долара, както и текущите разходи.
Опулих се.
— Но това е невероятно щедро! И Андрюс ли мисли, че зад застраховката на Джелърт се крие измама?
Отначало не мислеше, но аз го убедих — каза Хелън безсрамно.
— Сто долара! Та ние още сега можем да изплатим някои от сметките си. Но чакай малко. Аз познавам Андрюс. Той е вълк, който дори не си прави труда да си слага овча кожа. Надявам се, че не очаква освен бачкането и да му танцуваш гола върху бюрото?
— Ти имаш ли нещо против? — попита Хелън, повдигайки вежди.
Замислих се.
— Е, за сто долара човек трябва да бъде готов да направи и някои жертви. Зависи от това какъв танц ще поръча и какво аз ще получа.
Тя заобиколи масата, застана зад мен и обви ръце около врата ми.
— Наистина ли нямаш нищо против да дойда с теб, Стив?
— Все ще го понеса някак.
— Ако искаш, мога да те пусна до полудуваш.
— За лудуване ми стига и собствената ми територия-отвърнах аз, като я придърпах върху коленете си. — Позволете да ви направя практическа демонстрация, мисис Хармъс.
ВТОРА ГЛАВА
I
Пристигнахме в Лос Анжелос около три часа следобед и докато Хелън се настаняваше с багажа в хотел „Кълвър“, където бях резервирал двойна стая, аз отидох при Тим Фаншоу — шефа на местния филиал.
Фаншоу беше едър, дебел, обръснат до синьо образ, който, изглежда, смяташе полицата на Джелърт за едно от най-забавните неща, които е срещал. Не му се сърдех. Тази история не му мътеше водата.
— Медъкс се обади преди около час — каза той, след като обсъдихме заедно подробностите по полицата. — Проверил е отпечатъка, но нищо не се получило. Сигурно се е надявал, че момичето има досие.
— Никога не съм вярвал в това — казах аз. — Тя не би оставила отпечатъка на полицата, ако го има в някое полицейско досие. Но все още не смятам, че отпечатъкът е попаднал там случайно. Много ти е лесно да седиш и да се хилиш, но ти нямаш таралеж в гащите, ако такъв въобще съществува.
Фаншоу продължи да се хили.
