Стефан Чурешки
Антибългаризмът или безбожието на света
„Питание: Що е най-свето человеку?
Отговор: Верата и народността.
Питание: Спроти верътъ какъв си?
Отговор: Християнин.
Питание: А по народност що си?
Отговор: По народност съм българин.
Питание: Защо?
Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.
Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верътъ и народносттъ?
Отговор: Има такива людийе, що се изменват верътъ и народносттъ туку тийе чинят най-тежък грех; таквите людийе ся имает от светът за предатели. Тийе никому не съ мили, ами секой ги мразит и ненавиждат, затова яз никога не ке простъ да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке ся мъчйъ да свестявам такви изумени людийе.“
Сериозният ни проблем след Освобождението от турско робство е проблемът с оцеляването на българската нация. Този въпрос е сериозно повдигнат от модерността, която за българите е катастрофична. Затова тук ще направим преглед на историческото обяснение защо се случиха катастрофите през ХХ век. Основният проблем идва от Възраждането. След Освобождението от турско робство ние изменяме на дефиницията на българщината, дадено от Йордан хаджи Константинов-Джинот, която е единствената сериозна културна дефиниция на българското заедно с дефиницията на Кузман Шапкарев, двама македонски българи. Проблемите ни идват от факта, че българите не разработват сериозна национална философия, въз основа на интерпретация на казаното в старобългарската литература и въз основа на разпространено сред тълкувание на житейската философия в Евангелието в съчетание с народната мъдрост и с историческия опит, който имаме като уникален народ. Нашият Университет е създаден след Освобождението и то от европейски академици, които или не са православни, или не са вярващи. Онова, заради което сме приели православието от Византия — отказът на папата да ни даде книги на нашия език и наша йерархия от духовници се проиграва с навлизането на чужди специализанти, които освен че не знаят нищо за българското на всичко отгоре са и противници на православната и славянската идея, която заедно с интерпретацията на национално-историческия спомен е стълб на нашата претенция да имаме резервирано място в свода на световната цивилизация. Българските модерни дейци са много слабо подготвени философски, което обяснява защо политиците ни са келемета, които освен от техника за бита и от конспиративно трупане на пари от друго не разбират. Всъщност нашата битка срещу Византия и после срещу турците, а и срещу кръстоносците се заключава в запазването на нашата автентичност, заради която съществува държавата и институциите. Защото богатство без да служи на културна идея е източник на разврат, както се вижда от делата на сегашните богаташи, които нямат чувство за мисия, за национална идея и за велик идеал, на който да служат техните пари. Но коренът на проблемите ни идва от състоянието на интелигенцията и на духовенството, които като най-важните референтни групи на обществото са слабо подготвени със съзнанието на историческа мисия на българския народ, в която да участваме на страната на доброто, както го разпознава народната ни култура и автентичния ни исторически опит. Всъщност загадката на българската история, за което си струва да се бие камбаната в областта на медиите, художествените изкуства, науката и масовото знание не е античната археология, която е гръколатинска, нехристиянска и добългарска на Балканите, а това как сме успели да се запазим като нация в полето на висшите идеи след като сме малък народ и сме били под политическото робство на турците и духовното робство на гърците. Властта на исляма и византинизмът на Гръцката патриаршия не са успели да разбият нашите цивилизационни критерии, чрез които ние сме разпознавали небългарското от българското и сме давали дефиниция на българщината, която е световен културен факт, а не е фолклорен атракцион из увеселителни заведения. Фактически нашият проблем е, че ние не сме излъчили световен автор в областта на философията, изкуствата и масовото знание, който да разкаже нашата епопея като народ, който оцелява не заради социално-икономически програми на новия световен ред, заради защитата на истината и доброто, които разпознаваме освен с практически и с метафизически категории, поради което сме мразени от силните на деня, които нямат нашия ум, чисто чувство и високо достойнство. Затова нашият проблем през модерността е научен и религиозен и може да се каже, че заради недалновидната система на образование, където българознанието не е фундамент на хуманитарните дисциплини ние ставаме целокупно еничари на чужда философия, която не е българска по дефиницията на трите пояса на нашата кауза, а именно православие, славянска идея национална автентичност, т.е. висша способност за тълкувание на свещени текстове и пророческо-месианско съпреживяване на битието. Пророческото начало и способността за тълкувание на текстовете са нашата сила, която не е поставена като фундамент на модерността, поради което ние се проваляме. През модерността е забранено с всички средства на научната и политическата цензура ние да се занимаване с фундаментални въпроси на битието, което личи от сегашната социална архитектура, в която дълбинният философ, теоретичният учен и фундаменталната мъдрост са икономически дискриминирани за сметка на повърхностно развлекателни дейности като спорта, музиката и ширпотребата. Една чистачка в банка взима повече пари от националния ни академичен хуманитарист, което означава че днес латинизацията и технологизацията искат да ни откажат от нашето послание към света, за което говореше покойната пророчица Ванга. Такава агресия на злото срещу българите, която ни счита за социално-биологически единици, а не за Божии подобия ние не познаваме в нашата история и затова покойният професор Тончо Жечев казваше, че това нечувано предизвикателство трябва да намери своя нечуван отговор. Това обаче няма да се случи ако децата на богатите и властимащите учат чужда философия, чужди езици без да са научили из основи старобългарския и българския език и без да познават православното богословие и българските религиозно-пророчески книги. Нашият познавателен и хуманен проблем през модерността трябва да бъде решен мащабно и перспективно като на отличниците в българското училище бъде даден шанс по културни съображения, наместо да издигаме двойкаджиите по социално-икономически интереси.
Но проблемът ние в отношението между образование и религиозна нагласа, която дефинира величието на големите нации. Фактът, че най-силно развитата технически държава — Германия има най-силна философия и богословие сравнено с другите държави, показва кое всъщност е локомотивът на общественото развитие и кои критерии могат да бъдат санкция за обществения процес. Затова нашата борба се състои в научно-духовна еманципация на основата на нашето занимание с фундаментални и високо теоретични проблеми в които логиката и способността да разпознаваш кодовете на битието трябва да се основни дисциплини. Иначе ставаме подвластни на частични и несъществени интерпретации на битието, чрез които изкривяваме съзнанието си и губим душите си, а след това като вечни ученици на не български идеи ще загубим и собствеността си. Философията на българското Възраждане показва, че ние сме станали богати и свободни след като сме превзели Църквата от елинизма, който толкова харесва на сегашния папа и след като сме създали български училища, като сме изгонили чуждите пропаганди. Затова научно- философският въпрос е основен за нас. Тясното специализиране в науката, както е станало след Освобождението, не позволява на българската интелигенция, която е идеен конструктор на битието на всяка нация да създаде мащабен и перспективен идеен хоризонт, който да структурира обществените ценности и да създаде идейна база на философията на българската политика във вътрешно и външнодържавно отношение. Българското образование през модерността не взима мерки да се създаде световен свод на идеалистични ценности във философията на образованието, изразена като структура на методическо обучение, съдържание на материала по хуманитарни науки и като перспективна интелектуално-емоционална постройка на въздействие в сътрудничество с положителните хуманни ценности на християнството и на
