липсва изцяло днес. Нещо повече. Властимащите в България и в Европа се дразнят от справедливата шега. А Тодор Живков, който имаше много умни и подготвени съветници събираше вицове за себе си! В това отношение много сме задължени на драматурзите от Сатиричния театър и на покойния Радой Ралин, чието творчество синтезираше народната рецензия на това, което се случваше в България през социализма. Хуморът на Радой беше едновременно философски и общонароден, поради което беше изключително опасен. За Радой обаче имаше свещени неща, които не бива да се омерзяват чрез подигравки. Впрочем в българския традиционен хумор няма злоба и поругание на свещеното. Злобата и поруганието на свещеното дойде отвън, от подигравки и хихикания на онези, за които България и българското винаги са били трън в очите. И това важи и за онези, които днес се отричат от българския национализъм и християнството, защото са станали философски еничари на чужди пропаганди, в които голям дял има и диверсионната за цивилизационното ни съзнание сатира. Нашият роден Хитър Петър е селянин, но има чувство за свещеност и за цивилизационно присъствие в един мултикултурен философски свят. Надлъгването на Хитър Петър с Насредин Ходжа не е селски тарикатлък, а проява на способност да запазиш истината и светостта чрез хумористичен акт въз основа на народната ни мъдрост, която е синтезирала философския опит на Изтока и Запада в хода на развитието на човешката цивилизация. Става дума за сатиричен израз на философската сила на християнството срещу липсата на ученост у друговереца, защото свободата на България от турско робство дойде от превъдходството на европейския научен метод над изостаналата Османска империя. Храбростта на турския войник отстъпи пред силата на европейското оръжие, което е измислено от учените, които са обучени от християнската научна традиция, към която принадлежат и българите. В този смисъл може да се каже на една известна медийна и политическа личност, че японецът измисли каратето, а американеца ядрената бомба, чиято съпоставка в съдбата на Хирошимаи наказаги показва какви са стойностите на човешката цивилизация и за какво трябва да се бори едни истински български политик. Защото наместо да съзадем алтернативна програма на Майкрософт и да вземе огромни ресурси, ние ставаме технически подизпълнители на компютърни фирми, които ни дават трохички за да не правим електронна конкуренция на големите технологични компани. И тук вицът е пълен — ние от инженер Ганев през модерността ставаме прислужника Ганев, на който пак както през комунизма философски и религиозни ментори са чужди учени и мислители. Затова Хитър Петър е бащата на българския философ, който има за задача в бъдеще да конструира националната ни философия в един свят, където социално-икономическата принуда е същата, каквато е била социално-икономическата принуда за сменяне на вярата ни под турско робство. Това е защото душата на народния ни герой е смесица от душата на Дон Кихот и Санчо Панса и затова в нашата традиционна ирония има рицарство. А ние днес не говорим за българския Дон Кихот, защото ако кажем на света, че не измислихме фашизма и комунизма, нито сме свикнали да продаваме светостта си за лъскави играчки, то тогава светът може да се ядоса, че един малък и изстрадал народ е по- достоен от световните пари, които са натрупани нечестно според християнската нормативна етика. Днес се смеем на силовите фигури в нашия живот, част от които междувпрочем са световни и европейски шампиони по силови спортове, чиито успехи будят завист у големите нации, но ми е интересно защо все пак думи като афера, гешефт, далавера и корупция не са от традиционен български семантичен произход? Защо не вземем да осмеем тъпотията на света, на която плащаме данък като се интересуваме от това татуиран ли е задника на Брад Пит или не, наместо да се интересуваме как преживява българския учител и лекар, който влезе в международна социално-икономическа конюнктура по решението на чужди сили, а не по желанието на българския народ? Защо се подиграваме на бедния и честен лекар, който се грижи преко сили за нашето здраве, защо се гаврим с бедния български учител, който учи децата ни на българщина, а не се подиграваме на богатия Холивуд чиято култура е на нивото на битовия културно-масовик? Защо не се подиграваме на Европа затова, че от общество на рицари, на християнски богослови и видни теоретични учени днес е свърталище на низки страсти, които са по-добре платени от благородните науки? Защо не питаме със средствата на нашия автентичен историко-културен опит накъде върви света и защо ако света иска да си троши главата, то ние непременно трябва да му подражаваме? Защо не питаме със средствата на иронията защо богатите си купуват всякакви предмети на разкоша, а не издържат болницте и училищата, каквато впрочем е тайната на успеха на българското Възраждане, когато богатите освен че имаха по пет-шест деца даваха пари за издръжка на бедните българи и се учеха на световна философия, научна теория и обща логика и високо богословие и така направихме такова силно социално-културно единство на органическата ни нация, че никой не можа да ни откаже да бъдем българи и православни дори и при трусовете на модерността? Страх ли ни е да кажем на новия световен ред, че той се прави от случайно забогатели личности, които не виждат по-далеч от битовия хедонизъм, прагматизма, стопанската сметка и нивестиционния си режим, който мироглед впрочем е срутил и Римската империя? Пак ли ни е страх, че някой ще ни направи нещо? Ами че те ни направиха всичко възможно. По-способните българи емигрират, държавата е с ограничен суверенитет и не може да влияе на икономиката, престъпниците се разпореждат публично, жените стават проститутки, децата се развращават от малки с рокендрол и пошла музика — какво още могат да ни направят? Всичката гадория, която философията на нашественика може да измисли с мирни средства вече ни се случи. От какво ни е страх? Ние можем от позицията на нашето достойноство да кажем с хумористична притча истината за света, в който живеем и чието интелектуално и житейско- философско ноу-хау не е изработено от посланието на традиционната българска философия и параметрите на нашата автентична култура. Не нашия манталитет, който е манталитет на богослови и храбри воини, видно от анализа на обективните факти на историята, а световния ред нещо е сбъркал за да има такива сътресения в нашия живот. И това трябва да го кажем ясно без да ни е страх. Лагерите и затворите вече минаха, а гладът се лекува с чиста съвест. В традиционния български хумор има горчивина и ирония, но те не са предназначени да уязват и да накърнят нечие достойноство, а служат да защитят истината и високите стойности на културата, колкото и странно това да изглежда на пръв поглед. Българският хумор носи притча с религиозни конотации в себе си и това е повлияно от казаното в старобългарските ръкописи, които настояват за историческа мисия на българския народ като богоопределен. И неслучайно старобългарската литература не се изучаваше през комунизма, нито през демокрацията, а нейните послания стоят непознати за художествените ни творци, за хуманитарните ни учени и специалисти, които както през комунизма се подготвят главно в чужбина. За същото, което пише в оригиналните старобългарски ръкописи говореше и баба Ванга, а когато има засичане на писмен текст с устно народно предание в пространството и във времето значи ние сме изправени пред световен феномен. Затова ние се шегуваме с попа и често го правим карикатура, както се вижда днес от състоянието и делата на БПЦ не без основание, но не се шегуваме с Бога и със светците, към които мълчаливо и чистосърдечно пристъпваме тайно в молитвената си стаичка със свещ в ръка. Това достойнство на българската сатира, която в културен стил цели чрез философски афоризъм да разкрие същността на явленията в света прави от българския хумор градивен елемент на познанието и достоен стил в набора от изкуства на цивилизацията. Затова моментната загуба на дух в българския сатиричен живот, който се опитва да подиграва българщината и културните стойности и след 1989 година ще бъде скоро компенсирана от истинска сатира, която ще брани философията на жанра и затова ще се занимава с политика, икономика и култура за да разясни чрез сатиричната притча същината на новите явления, които ние през социализма не познавахме. В това е мисията на сатирика и хумориста, който като български самобитен философ чрез притчата на народния жанр на шегата може да създаде културно- информационни полета, които да разкрият същността на феноменологията на общоразбираем език и тук народната мъдрост може да окаже безценна помощ. И затова в света често се казва, че един сатирик с текстовете и произведенията си струва повече от един философ с многотомни съчинения. Това е мисията на днешния Хитър Петър, чийто опонент в бъдеще няма да бъде турския мъдрец, а световния философ, който нищо не разбира от българщина.
Информация за текста
© 2007 Стефан Чурешки
Източник: Авторът
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8338]
