— За това как бе убит Ландри. — Гласът му бе равен, без никаква интонация.
Малъри сложи цигарата в уста и кръстоса пръсти на тила си. Запафка облачета дим и заприказва, загледан в стената над главата на Мардон.
— Искаше да измами всички и накрая измами сам себе си. Играеше твърде много роли и обърка репликите. Беше се вманиачил — не можеше да държи желязо в ръка, без да стреля по някого с него. Някой просто му отвърна.
Мардон продължаваше да се люлее със стола.
— Не може ли да си малко по-конкретен?
— Разбира се… Мога да ти разкажа една история… за млада жена, която някога писала писма. Била влюбена, или поне така си мислела. Смело написани писма — такава била — по-дръзка, отколкото било добре за нея. Минало време и незнайно как писмата се появили на изнудваческия пазар. Някакви марионетки започнали да притискат момичето. Не искали сума, която би могла да я затрудни, но тя, изглежда, предпочитала твърдата игра. Ландри решил, че може да й помогне. Разработил план, за осъществяването на който му трябвал човек, който можел да носи смокинг, да не пие кафето си с лъжичка в чашата и да не го познават в града. И намери мен. Имам малко детективско бюро в Чикаго.
Мардон се завъртя към отворените прозорци и се загледа във върхарите на дърветата.
— Частен детектив, а? — измърмори той с безразличие. — От Чикаго.
Малъри кимна, погледна към него за миг, после отново се втренчи в някаква точка в стената.
— При това честен и почтен, Мардон. Макар да не личи по хората, с които напоследък си имам работа.
Мардон махна нетърпеливо с ръка, но не каза нищо.
— Е, аз поразбуних малко духовете — което беше първата ми и най-голяма грешка. Тъкмо леко бях напреднал и изнудването се превърна в отвличане. Не много добре изпипано. Свързах се с Ландри и той реши да действа заедно с мен. Намерихме момичето без кой знае какви проблеми. Отведохме я у тях. Все още обаче не бяхме намерили писмата. Докато се опитвах да ги измъкна от тоя, у когото смятах, че са, един от лошите ме изненада, изгарящ от желание да си поиграе с пистолета. Ландри направи ефектно появяване, вдигна стойка и предложи да се стрелят като каубои. И тогава глътна оловото. Беше красиво, ако си падаш по такива работи, ама мен ситуацията ме постави натясно. Та вероятно съм малко предубеден. Трябваше да офейкам, за да си събера мислите.
В мътните кафяви очи на Мардон трепна за миг някаква емоция.
— Историята на момичето може също да се окаже интересна — хладно отбеляза той.
Малъри издуха бледо облаче дим.
— Тя беше дрогирана и не знае нищо. А и да знае, не иска да говори. Пък и не знам името й.
— Аз го знам — каза Мардон. — Шофьорът на Ландри се разприказва и пред мен. Така че няма да ти досаждам с това.
— Описах ти историята като външен наблюдател — заговори спокойно Малъри, — без коментари. Коментарите биха я направили по-забавна… и много по-мръсна. Момичето не е молило Ландри за помощ, но той е знаел за изнудването. Някога писмата са били у него, защото са били писани до него. Планът му за откриването им е целял да ме накара да предприема грешен ход спрямо момичето, като я накарам да си мисли, че писмата са у мен, да я убедя да се срещнем в нощен клуб, където можеха да ни наблюдават хората, замислили изнудването. Знаели са, че ще дойде, защото не й липсва смелост. А са щели да я наблюдават, защото са имали свой човек сред обслужващите я — прислужник, шофьор или нещо подобно. Момчетата неминуемо щяха да поискат да разберат що за птица съм. Щяха да се опитат да ме отвлекат, така че идеята беше, ако не загина междувременно, да науча кой кой е в осъществявания рекет. Чудесен план, не мислиш ли?
— Малко куца на места — студено отбеляза Мардон — Продължавай.
— Когато примамката подейства, разбрах, че всичко е нагласено. Заиграх по свирката им, защото за момента се налагаше. След малко се разигра друга неприятна сцена, този път нерепетирана. Един тиквеник, който вземаше рушвети от бандата, го хвана шубето и реши да пожертва момчетата. Нямаше нищо против леко изнудване, но нещата бяха твърде загрубели с отвличането. Предателството му доста ме улесни, а Ландри изобщо не пострада от тази работа, защото оня наистина беше тиквеник и нямаше акъл за пет пари. Не беше особено умен и този, дето свети маслото на Ландри, предполагам. Само дето беше кисел, защото си мислеше, че някой се опитва да го изиграе.
Мардон тупна с кафявите си ръце по облегалките на стола, като търговски агент, загубил търпение след дълъг пазарлък.
— Влизаше ли ти в задълженията да разнищиш нещата по този начин? — подсмихна се той подигравателно.
— Използвах главата си, Мардон. Малко късно, но все пак я използвах. Може и да не ме бяха наели, за да мисля, но това не ми беше обяснено. Ако схвана картинката — лош късмет за Ландри. Щеше да му се наложи да мисли как да се измъкне от ситуацията. Ако пък не се досетя, щях да съм нещо като почтен непознат, който Ландри можеше да си позволи да допусне в машинациите си.
— Ландри имаше много пари. Имаше и акъл. Не много, но все пак имаше. Не би се хванал на такова кокошкарско изнудване.
Малъри се засмя дрезгаво.
— За него не беше кокошкарско, Мардон. Той искаше момичето. Тя се бе отдалечила от него. Ландри вече не беше от нейната класа. Нямаше как да се издигне до нейното ниво, но пък можеше да я смъкне до своето. Писмата не бяха достатъчни за целта. Като се добави отвличане и престорено спасяване от стар любовник, станал рекетьор, и се получава пикантна история, която никой не би могъл да прикрие. Излезе ли наяве, момичето изхвърча от топлото си местенце и загубва работата си. Сети се сам на каква цена историята не би излязла на бял свят.
-Ъхъ — изсумтя Мардон и продължи да гледа през прозореца.
— Но всичко това бе направено на кредит — уточни Малъри. — Бях нает да намеря писмата и ги намерих — в джоба на Ландри, след като го гръмнаха. Сега бих искал да ми се плати за отделеното време.
Мардон се извъртя заедно със стола и положи длани на бюрото.
— Дай ми ги да видя дали имат стойност за мен — предложи Мардон.
Малъри го изгледа остро.
— Бедата при вас, мерзавците, е, че не можете да допуснете някой да се издига, без да си плати за това. Писмата са изтеглени от обръщение. Въртяха се твърде дълго и вече са износени.
— Сладка мисъл — подигравателно се усмихна Мардон. — За някой друг. Ландри ми беше партньор и аз много го уважавах… Значи ти даде писмата на момичето, а аз да ти платя, задето гръмнаха Ландри. Ще трябва да си го запиша в дневника. Мен ако питаш, вече си получил хонорара си… от госпожица Ронда Фар.
— Знаех си, че така ще си помислиш — саркастично отбеляза Малъри. — Навярно този сценарий ти отърва повече… На момичето му писна Ландри да й върви по петите. Написала няколко фалшиви писма и ги сложила така, че нейният умен адвокат да ги намери. Така и станало — намерил ги и ги предал на шефа на бандата, която адвокатът използвал понякога в работата си. Момичето пише на Ландри да го помоли за помощ, а той се обръща към мен. Момичето ми предложи по-добри условия. Нае ме да поставя Ландри на мястото му. Аз играх на негова страна, докато не го изправих пред дулото на един идиот, който се правеше, че се цели в мен. Тъпакът застреля Ландри, а аз застрелях тъпака с пистолета на Ландри, за да изглежда както трябва. После гаврътнах едно и се прибрах да поспя.
Мардон се наведе напред и натисна бутон, инсталиран отстрани на бюрото му.
— Тази история ми хареса много повече — призна той. — Чудя се дали бих могъл да я пробутам.
— Опитай — лениво го посъветва Малъри. — Няма да е първата фалшива монета, която ще се пробваш да пласираш.
9
Вратата на стаята се отвори и русият младеж влезе доволно захилен, изплезил леко език. Държеше
