— Шах. Пратих ченгетата подир Мопс Паризи. Не обичам гангстерите, мила. Винаги съм готов да ги издам на ченгетата. Готов съм дори да пострадам, като се боря срещу тях. На миналото е сложен кръст. Край.
— Пратил си ченгетата подир Мопс Паризи и смяташ, че той не го знае. Но може би е научил. Затова бягаш от него… Това беше шега, Джони. Само те занасям. Друга е причината да ме напуснеш.
— Може пък просто да си ми омръзнала, мила.
Тя отметна глава и се изсмя рязко, едва ли не с нотка на истерия. Де Рюз не помръдна.
— Ти не си мъжко момче, Джони. Мекушав си. Джордж Дайъл е по-корав от теб. Бива ли да си тъй мекушав, Джони?
Отстъпи назад, втренчена в лицето му. В очите й проблесна и се изгуби болезнен копнеж.
— А си хубав. Господи, как може да си толкова хубав! Много жалко, че си мекушав.
Без да направи никакво движение, Де Рюз изрече тихо:
— Не мекушав, мила… просто малко сантиментален. Обичам да отгатвам кой кон ще бъде най-бърз, да се забавлявам с картите, да търкалям малките червени кубчета с бели точки по тях. Харесват ми рисковите игри, включително и тези с жени. Но когато губя, не се сърдя, нито прибягвам до измама. Просто се премествам на следващата игрална маса. Е, всичко хубаво.
Той се наведе, вдигна куфара и я заобиколи. Прекоси стаята и мина през червените завеси, без да се обърне, Франсин Лий остана на мястото си, заковала невиждащи очи в пода.
3
Застанал под стъкления навес пред страничния вход на „Чатъртън“, Де Рюз огледа „Айрълоу стрийт“ в двете посоки, а после насочи очи към припламващите светлини на „Уилшър стрийт“ и към тихата тъмна пресечка отстрани.
Дъждът валеше косо и почти безшумно. Една капка се стече от навеса, падна върху огънчето на цигарата и то изсъска. Той вдигна куфара и тръгна по „Айрълоу стрийт“ към колата си. Тя беше паркирана чак на съседния ъгъл — лъскав черен пакард, дискретно украсен с хромирани лайсни.
Спря, отвори вратата и от вътрешността на колата към него мигом се насочи пистолет. Оръжието опря в гърдите му и глас се обади:
— Стой! Горе лапите, пиленце.
Де Рюз едва различи човека в колата. Слабо лице с орлов профил, което не се виждаше добре на оскъдната отразена светлина. Усещаше болка в гръдната си кост от натиска на пистолета. Зад него приближиха бързи стъпки и друг пистолет го подпря в гърба.
— Доволен ли си? — попита различен глас.
Де Рюз пусна куфара, вдигна ръце и ги опря в покрива на колата.
— Добре де — уморено изрече той. — Какво е това… обир ли?
От колата се чу зъл смях. Отзад го фраснаха по гърба.
— Отстъпи… бавно!
Де Рюз отстъпи, като държеше ръцете си вдигнати много високо.
— Не толкова високо, заплес! — заплашително из ръмжа мъжът отзад. — Само до раменете.
Той смъкна малко ръцете си. Човекът от колата излезе и се изправи пред него. Отново опря пистолета си в гърдите му, протегна дългата си ръка и разкопча палтото му. Де Рюз се наклони назад. Дългата ръка пребърка джобовете и го опипа под мишниците. Трийсет и осем калибровия пистолет в кожен кобур, прикрепен на пружина, престана да му тежи под едната ръка.
— Намерих един, Чък. Нещо откъм теб?
— На кръста няма.
Мъжът отпред отстъпи настрани и взе куфара.
— Мърдай, пиленце. Ще се повозим в нашата бричка.
Тръгнаха надолу по „Айрълоу стрийт“ към голяма лимузина, син линкълн със светла ивица през средата. Мъжът с орловия профил отвори задната врата.
— Влизай!
Де Рюз се подчини примирено, като приведе глава под покрива на колата и изплю фаса от цигарата във влажния мрак. В носа го лъхна слаба особена миризма, сякаш на презрели праскови или на бадеми. Седна вътре.
— Ти до него, Чък!
Линкълнът се понесе по „Ривърсайд“ и подмина входа на Грифит Парк.
— Къде отиваме, младши? — небрежно попита Де Рюз.
— Кротко — изръмжа Чък. — Ще видиш.
— Нещо като въоръжен обир, а?
— Кротко — отново го сряза Чък.
— Да не сте хора на Мопс Паризи? — прозвуча бавно и глухо въпросът на Де Рюз.
Бандитът с червеното лице трепна и надигна пистолета си от коляното.
— Предупредих те, кротко!
— Прощавай, младши — измърмори Де Рюз.
После подпря пистолета на крака си, бързо го насочи към човека до себе си и дръпна списъка с лявата ръка.
Оръжието издаде тъп приглушен звук — съвсем незначителен.
Чък изкрещя и ръката му отскочи нагоре в рязка конвулсия. Пистолетът отхвръкна от нея и падна на пода. Дясната ръка на бандита се стрелна към лявото рамо.
Де Рюз премести маузера в дясната си ръка и здраво опря дулото му в кръста на Чък.
— Полека, момче, полека. Не давай на ръцете си да палуват. Ритни сега оня патлак насам. Бързо!
Чък ритна по пода към него големия автоматичен пистолет. Де Рюз пъргаво се пресегна и го вдигна. Слаболикият шофьор метна бърз поглед през рамо и колата изви леко встрани, после отново пое правата линия.
Де Рюз замахна с големия пистолет. Маузерът беше твърде лек, за да послужи за зашеметяване. Удари силно Чък по слепоочието. Той изстена и се свлече напред, дращейки с нокти по стъклената преграда.
— Газът! — изскимтя. — Газът! Той ще пусне оня газ!
Де Рюз го удари повторно, още по-силно. Чък се стовари на пода и замря, подобен на безформена купчина.
Линкълнът отби от „Ривърсайд“, мина през един мост и по алея за езда излезе на тесен черен път, пресичащ игрище за голф. Движеха се сред дървета, в пълен мрак, с голяма скорост, занасяйки се ту вляво, ту вдясно, сякаш шофьорът точно това целеше.
Де Рюз възстанови равновесието си и опипом потърси дръжката на вратата. Нямаше дръжка. Той сви устни и фрасна преградата с пистолета. Дебелото стъкло бе сякаш каменен зид.
Мъжът с орловия профил се наклони встрани и се раздаде съскащ звук. Миризмата на бадеми бързо започна да се изостря.
Де Рюз трескаво измъкна носна кърпа от джоба и я притисна до носа си. Шофьорът отново се беше изправил и караше приведен напред, сгушил глава между раменете си.
Де Рюз приближи дулото на пистолета до стъклената преграда, точно зад шофьора, който се опита да се дръпне по-встрани. Стреля четири пъти в бърза последователност, затворил очи и извърнал глава като някоя нервна жена.
Никакво стъкло не се разхвърча. Когато Де Рюз погледна отново, видя назъбена кръгла дупка в преградата и на същата височина — звездовидна пукнатина в предното стъкло на автомобила, без да е счупено. Стовари пистолета върху ръбовете на дупката и успя да откърти парче стъкло. Газът вече влизаше в носа му и през кърпичката. Усещаше главата си като балон. Пред погледа му всичко играеше и се размазваше.
Слаболикият шофьор се сви на топка, отвори вратата от своята страна, изви волана в обратната посока и изскочи навън.
Колата прехвърли ниския насип край пътя, измина криволичейки няколко метра и се блъсна странично в
