вътрешните люкове на изследователския сектор и побягнахме, но налягането е много голямо и те може да се отворят всеки момент.
Изведнъж гласът му беше заглушен от ужасяващ гръм, идващ отнякъде пред тях.
Ученият се стресна и извика уплашено:
— Виждате ли? Вътрешният люк се отвори! Трябва незабавно да се махнем оттук! — Обърна се и хукна към задното стълбище.
Стампър се втренчи в него, после включи предавателя си.
— Стампър до Спасителен екип Едно.
— Тук Спасителен екип Едно. Сигналът ви е идеален.
— Засякохме членове на екипажа, които се изтеглиха от научноизследователския сектор. Тръгнаха нагоре по стълбище Браво-две. Предварителните данни, получени от осма палуба, показват голяма пробойна в близост до Контрол върху околната среда.
Последва мълчание.
— Повторете последното.
— Голяма пробойна. Препоръчваме да херметизирате цялата секция и да изпратите аварийни екипи да запушат дупката и да обезопасят осма палуба.
— Уверихте ли се в това лично?
— Не.
— Моля, отидете да видите и ни съобщете какво е положението.
— Прието.
„По дяволите“ — помисли Стампър и се вторачи в коридора, към затворения люк. Не беше нервен. Работата беше рутинна и я бе извършвал много пъти, но имаше нещо в ужаса, излъчващ се от групата учени и неподправения страх в очите на русокосия мъж. Той облиза устни и се обърна към екипа си.
— Да вървим.
Но още преди думите му да заглъхнат, от научноизследователския сектор се разнесе друг звук — тихо съскане, клокочене, шумолене. Стампър не беше чувал такова нещо. Шумът рязко се усили и той настръхна и несъзнателно отстъпи назад.
— Стампър? — обади се някой от спасителния екип зад него.
И после, с почти нечовешки стон на болка, болтовете на люка пред тях изхвърчаха от гнездата си един по един като куршуми. Люкът изскочи като коркова тапа. И към тях блъвна развълнувана маса вода.
Стампър се вцепени от шок и ужас.
Гледката беше страшна. Водата връхлиташе към екипа като гладен хищник и поглъщаше всичко по пътя си, бучеше, клокочеше и засмукваше. Стампър нямаше представа, че водата може да издава такъв звук. И цветът й беше страховит — противно червеникавочерен, с кървава пяна, разпръскваща мъгла от пръски. Стихийността й беше умопомрачителна. Във водата подскачаха столове, лабораторни маси, инструменти, компютри и други неща, които Стампър не искаше да поглежда. Усети миризмата й — студена, солена, металическа, с привкус на мастиленочерни дълбини; миризмата беше дори по-страховита от гледката.
И в следващия миг Стампър излезе от унеса си, дръпна се назад, падна върху останалите от екипа, подхлъзна се, изруга и хукна с лудешка бързина да стигне до стълбището и да избяга от чудовищната стихия, която ги гонеше по петите.
Предавателят му пращеше, но той не му обърна внимание. Отзад се чу силен трясък — единият от спасителите затвори люка към коридора. Стампър дори не си направи труда да се обърне. Можеха да затворят всички люкове, но в края на краищата това нямаше да има значение — беше му пределно ясно, че няма начин да запушат пробойната, нито да обезопасят осма палуба.
ГЛАВА 52
Крейн тичаше по коридорите на шеста палуба. На всеки разклон забавяше крачка и щом го преминеше, хукваше отново. Навсякъде цареше тишина. Срещна един работник от поддръжката с количка и двама учени, които тихо разговаряха. Силният шум, разтърсил базата преди няколко минути, изглежда, не беше предизвикал голяма тревога. Предупредителните сирени бяха замлъкнали и на лицата на хората не беше изписано безпокойство.
Отпред беше задъненият коридор, където се намираше лабораторията по приложна физика. Той спря пред вратата и се огледа. Нямаше никого. И лабораторията беше тиха. Крейн хвана дръжката, отвори и бързо се вмъкна вътре.
Хюй Пионг стоеше до масата.
— Къде беше? — разтревожено попита тя. — Бях сигурна, че ти се е случило нещо. И експлозията преди малко.
— Съжалявам, Хюй. Задържаха ме. Какво е положението тук?
— Тишина. Допреди минута. — Пионг се усмихна криво. — Хубавото е, че не си загубих времето напразно. Докато чаках, разкодирах по-дългото послание, идващо от границата Мохо. Е, поне мисля, че успях. И виж какво.
— Няма време за това. Трябва веднага да излезем оттук. Охранителните камери сигурно вече са ме засекли.
Очите й се отвориха широко.
— Охранителните камери? Какво е станало?
— Королис пое командването на Базата.
— Капитан Королис? Какво е станало със Спартан?
— Един Господ знае. Още по-лошото е, че Королис настоява копаенето да върви по график. Вманиачен е на тази тема и дори се качи в Топчето. Мисля, че заболяването е засегнало и него. Опитах се да го спра и той заповяда да ме арестуват.
— Какво?!
Крейн кимна.
— Успях да избягам, преди да ме затворят в ареста. Трябва да се доберем до дванадесета палуба. Мобилизирах най-добрите учени — събират се в залата за конференции там. Възнамерявам да им обясня всичко за копаенето, разкритията на Ашър и какво представлява Королис. Трябва да изпратим съобщение до повърхността и да привлечем вниманието на хора, които могат да сложат край на това безумие. — Той изведнъж млъкна и прегърби рамене. — По дяволите!
Хюй го погледна учудено.
— Бариерата — обясни Крейн.
В бързината беше забравил за охраняемата граница между секретните и некласифицираните зони в Базата. Пазачите на контролния пункт вероятно все още търсеха и Пионг, и него.
— По дяволите! — повтори Крейн и отчаяно удари с юмрук по масата. — Няма да можем да минем през Бариерата.
Обърна се към Хюй и се стъписа от онова, което видя. Тя беше пребледняла. Сигурно и тя бе забравила за Бариерата. Но го гледаше някак…
— Какво има?
— Има друг възможен начин — отвърна Хюй.
— Какъв?
— На втора палуба има авариен люк.
— Авариен люк? Изход от Базата?
Пионг кимна.
Крейн изведнъж си спомни прикрепените с болтове за външния корпус на станцията скоби, които беше видял, и какво му беше казал Конрад, служителят, отговарящ за инвентара — че са предназначени за водолазите, които се катерят и слизат по външната страна на Базата, за да извършват ремонти.
— Охраняват ли ги? — попита Крейн.
— Не мисля. Люкът е еднопосочен. Не можеш да се върнеш, затова няма мерки за сигурност и Бариерата може да бъде избегната. Малцина знаят за люка. Аз знам, защото е разположен в сервизните помещения до първата ми лаборатория.
