камион с ракетите. Всички останаха неподвижни за малко, после се натъпкаха в хондата на Нили и бързо се отправиха на юг. Веднага щом се появи покритие на мобилните телефони, Нили се обади на своя приятел в Пентагона. На Западния бряг беше седем сутринта, значи на Източния вече беше десет. Нили му каза къде да търси и какво ще намери там. След това продължиха. Ричър гледаше назад през прозореца и още преди да стигнат до планините, видя цяла ескадрила хеликоптери, която летеше на запад на хоризонта. Модел „АН–1“, вероятно от най-близката база на Министерството на вътрешната сигурност. Небето беше почерняло от тях.
След като минаха планините, четиримата си поговориха за пари. Нили предаде финансовите документи и диамантите на Диксън и решиха тя да ги отнесе в Ню Йорк, където да ги превърне в пари в брой. Първата задача беше да се възстановят оперативните разходи на Нили, втората — да се направи фонд за подпомагане на Анджела и Чарли Франц, Тами Ороско и трите й деца и Майлин, приятелката на Санчес, а третата — да направят дарение на организацията за хуманно отношение към животните в памет на Мейси, кучето на Тони Суон.
След това стана неудобно. Нили нямаше нищо против да получи някакво възнаграждение, но Ричър долови, че Диксън и О’Донъл не се чувстват комфортно. Изкушаваха се, но не искаха да повдигат въпроса, защото им беше неприятно да си признаят, че искат пари. Така че той взе думата пръв, призна си, че няма нито цент, и предложи да вземат остатъка и да го разделят по равно на четири части, като хонорар за свършената работа. Всички се съгласиха с предложението.
След това изобщо не говориха. Ламейсън беше мъртъв, Махмуд беше попаднал в лапите на закона, но никой не се беше върнал в света на живите. А Ричър вече си задаваше големия въпрос: ако онази повредена кола на магистрала 210 не беше забавила пристигането му в болницата, дали щеше да се справи по-добре от Диксън и О’Донъл? Или от Суон, Франц, Санчес или Ороско? Може би и останалите си задаваха същия въпрос. Истината беше, че той не знаеше отговора, а Ричър много мразеше да не знае нещо.
След два часа пристигнаха на летището в Лос Анджелис. Зарязаха хондата в аварийната лента и се отдалечиха в различни посоки, към различни терминали и различни полети. Преди да се разделят, спряха на тротоара и за последен път удариха юмруците си един в друг, за да се сбогуват — временно, както си обещаха. Нили се отправи към терминала на Америкън Еърлайнс. Диксън тръгна да търси „Америка Уест“. О’Донъл пое към Юнайтед Еърлайнс. Ричър остана неподвижен в жегата на тротоара. Около него забързано минаваха непознати, а той гледаше как приятелите му се отдалечават.
Когато напусна щата Калифорния, Ричър имаше почти две хиляди долара в брой в джоба си — от дилърите зад Музея на восъчните фигури в Холивуд, от Саропян в Лас Вегас и от двамата охранители във фабриката на „Нова ера“ в Хайленд Парк. В резултат от това не почувства нужда от пари близо четири седмици.
Когато най-сетне му се наложи да използва банкомат, той се намираше на автогарата в Санта Фе, щата Ню Мексико. Както обикновено първо пресметна наум колко пари трябва да има в банковата си сметка и едва тогава провери дали банката го е изчислила по същия начин.
И за втори път в живота си установи, че резултатите са различни.
Банкоматът му съобщи, че в сметката му има над сто хиляди долара повече, отколкото очакваше. По- точно сто и единайсет хиляди, осемстотин и двайсет долара и осемнайсет цента повече.
111822, 18.
Очевидно парите бяха от Диксън. Неговият дял от хонорара.
Отначало Ричър се разочарова. Не от сумата. Парите бяха повече, отколкото беше виждал в последно време. Разочарова се от себе си, защото не откриваше никакво послание в числото. А беше сигурен, че Диксън малко ще промени числото, с няколко долара или няколко цента нагоре или надолу, за да му остави някакво остроумно послание. Но Ричър не го откриваше. Числото не беше просто. Нито едно четно число, с изключение на две, не е просто. Делеше се на какво ли не. Реципрочната му стойност беше скучна. Квадратният му корен беше разбъркана поредица от произволни цифри. Кубичният му корен беше още по- зле.
111822, 18.
Ричър се разочарова и от Диксън. Колкото повече мислеше за числото, колкото повече го анализираше, толкова повече нарастваше увереността му, че то наистина е много скучно.
Значи Диксън не играеше.
Нямаше желание.
Вероятно беше точно така.
А може би не.
Той натисна бутона, за да извади разпечатка на извлечение от сметката. От един процеп се показа тънко листче. Петте последни трансакции по сметката, отпечатани с бледо мастило. Все още се виждаше първоначалната вноска на Нили, направена от Чикаго — на първо място в списъка. След това бяха петдесетте долара, които Ричър беше изтеглил на автогарата в Портланд, щата Орегон. На трето място беше разходът за самолетния билет от Портланд до летището в Лос Анджелис, още в началото на операцията.
На четвърто място имаше нова вноска по сметката: сто и една хиляди, осемстотин и десет долара и осемнайсет цента.
И на пето място, на същата дата, още една вноска: точно десет хиляди и дванайсет долара.
101810, 18.
10012.
Ричър се усмихна. Значи все пак Диксън играеше. И още как. Първата вноска беше 10–18, изписана два пъти за по-голям ефект. Кодът на военната полиция за „успешно завършена мисия“, повторен два пъти. 10– 18, 10–18.
Тя самата и О’Донъл, спасени. Или Ламейсън и Махмуд, победени. Или и двете едновременно.
Втората вноска беше пощенският й код: 10012. Гринич Вилидж. Кварталът в Ню Йорк, където живееше. Географско указание.
Намек.
Карла го беше попитала:
Ричър отново се усмихна, смачка листчето и го пусна в кофата за боклук. После изтегли сто долара от машината, влезе в автогарата и си купи билет за първия автобус, който видя. Нямаше представа накъде отива.
Беше й отговорил:
Информация за текста
© 2007 Лий Чайлд
© 2007 Богдан Русев, превод от английски
Lee Child
Bad Luck and Trouble, 2007
Сканиране и редакция: ultimat, 2009
Разпознаване и редакция: Ti6anko, 2009
Издание:
Лий Чайлд. Лош късмет и неприятности
