Германецът вече беше се измил хубаво у баба Надежда, но откри кал и кръв по крачолите на панталона си. Каза й нещо усмихнат, свали шареното сако от гърба си и се огледа. Забеляза плашилото до асмата (което ужасяваше неговата дама в колата) и върху него наметна сакото.
— Шьон гут! — каза той за плашилото.
— Ами иначе косовете ми изяждат гроздето — обясни баба Надежда. — Знаеш ли какви орляци фъркат? Та дечурлигата го правиа, да ги прогонва.
Германецът сложи и шапката си върху плашилото — то съвсем заприлича на него. След това се зае с чистенето на панталона.
Хубавата германка от колата беше видяла всичко това, най-сетне въздъхна и си запали цигарата. Тя даже се усмихна срещу плашилото, но в същия миг зърна и Боне, който идваше с ножа.
— Че го колиш ли, Боне? — попита Тодор, като си мислеше за прасето.
— Не! — продрано каза той. — Че му простим!
Тодор сви рамене, но когато видя, че Боне прескача трупа на прасето и се запътва към мерцедеса, извика:
— Ей, Боне!
Шопът не чуваше, устремен страшен към мерцедеса.
— Он дека е, он?! — заканително изрева Боне, като навря каскета си през смъкнатото стъкло вътре в колата. — Тая не ми треба на мене!
Обвита в ужас и миризма на ракия, красивата руса германка тихо изписка. Тодор дотича и се опита да издърпа ножа от Боне.
— Назад! — извика онзи и тълпата отново се събра около него.
В това време до новата къща спря колата на съседа и той излезе от нея в ловния си екип.
— Какво става тука? — попита той, като дойде до прасето. — Какво има бе, Боне?
— Сега че видиш какво има и какво нема! — заяви Боне високо. — Нихната мама германска!
Съседът разбра цялата работа за секунди, наведе се към германката и я попита нещо на немски. Тя бързо отговори и изведнъж щеше да се разплаче.
— Боне, стой, чакай! — каза съседът. — Онзи го няма. Той е избягал веднага.
— Мо̀ре че го найдем, па ако треба…
Боне размахваше ножа, ограден плътно от тълпата.
— Абе къде ще го найдеш, като човекът с друга кола се е върнал до София? — викна високо и съседът. — Отишъл е до милицията, да вика КАТ и да ти донесе обезщетението. Ето, жената ми казва сега. Ще ти плати човекът пет такива прасета, разбра ли? С валута ще ги плати!
— Че му пикам аз на валутата и на петдесет други прасета — каза Боне.
Тодор се бе сетил за чайника — измуши се в обръча на тълпата и го подаде на Боне.
— Боне, спокойно бе, комши — каза той кротко. — Германецо хем стоката ти ошета, хем че си плати за гяволуко. Дрънни му една от чайнико и това е. Те ти, гаранцията е тука.
Тодор отпи сам и метна белтък към германката.
— Аз не сам му казал моята стока да шета! — заяви Боне високо.
— Абе и он не е казал нищо — въздъхна Тодор, като гледаше все към германката, — па човек може и негова стока да ошета. Не е ли така?
Тълпата се изсмя силно. Едно „иху“ се изви над смеха, след него писнаха гайди и кларнета. Голямото сватбено шествие идваше по средата на пътя Лондон-Калкута и поради туй всемогъщите ламаринени змейове пак трябваше да почакат.
— Прибери тоя нож, Боне — каза съседът от новата къща. — Че и жена ти, и децата ти идат.
Боне изръмжа и се загледа към друсащата се сватбена шарения. Видя своята Ката окичена, видя и двете си щерки. Червени досущ като ябълки — скачат ли, скачат в хорото. Той плю и потърси място на ножа.
— Дай го на мен — каза съседът. — И ми разреши да поканим жената. Няма да я държим тук да замръзне.
— Коя жена? — попита Боне и се олюля.
— Германката, коя — каза съседът. — Тъй ли ще я държим, докато онзи се върне с парите? Тя пък какво е виновна, жената?
— Ти знаеш, комши — заяви Боне, — моят дом винаги е отворен за хора! Разбра ли?
— Моля ти се — каза съседът, като взе ножа от ръцете му и го подаде на Тодора. — Аз ли не знам твоя дом, дето без тебе… Айде сега да не говорим. Дай да поканим германката вътре.
Боне искаше да обясни още нещо, но думкащата наоколо, скачаща и пищяща лавина сватбари погълна неговите думи, както и групата от инцидента с прасето. Всичко това продължи силно надолу, а Боне, съседът му и Тодор останаха сами да решават въпроса. Разбира се, като не се брои хубавата германка и един непознат мъж по риза, който излизаше мокър от баба Надежда.
— Оно че се сдърви — каза Тодор и с крак бутна трупа на прасето. — Давайте работата да вършим.
Четиримата мъже замъкнаха прасето пред кочината на Боне и го опънаха на цимента. Боне запали сламата и се зае да го пърли. Германката не искаше да се топли в новата кухня, а да стои тука и да гледа. Боне изведнъж зяпна срещу непознатия мъж и попита:
— Те тоя па кой е?
— Един мой приятел — бързо каза съседът. — Французин. Сега бяхме на лов с него, не ни ли видя, като слизахме от колата?
— Мо̀ре он на германецо мяза…
— Французин е човекът, нали ти казах.
— Е, оти у снего оди по риза?
— Свикнал е — каза съседът. — Той е живял дълго на Север. Бил е на лов при ескимосите.
— Франзуци, германци, скимоси… — завъртя Боне ръката си. — Пойде си прасето и това е!
— Пойде, та найде — каза Тодор, като поддържаше огъня и стържеше кожата с ножа. — Те сега всичко си е на место!
Боне отиде да грее ракия, съседът запали цигара. Германката клекна още по-близо до Тодор, да гледа. Той с жестове и с ножа все нещо й обясняваше по анатомия. Когато кожата се пукна при слабините, отряза парченце, та й го подаде. Тя го изяде без никакви церемонии и каза едно: „Ммммм!“ Германецът — макар и засега във вид на французин — каза, че всъщност наистина не било никак студено по риза.
Двайсетина минути по-късно той се чукаше усилено с Боне и му обясняваше — естествено, през превода на съседа — какъв незаличим спомен щял да му остане.
— Това е! — режеше с ръка въздуха Боне. — Свинкята аз можем на циганино да я арижем, ама не и германците да ми я тепат!
— Абе какви ти германци, я глей какъв хубав народ ни се падна на гости — мърмореше Тодор, докато нежната хубавица с едната ръка му поливаше топла вода от котлето, а с другата стискаше русата си коса, да не се омеша с горящата слама.
Малко по-късно сватбата мина отново и отново задръсти шосето Лондон-Калкута. Ката се отби — морна от хорото, — каза „добър ден, па добре сте дошли“ и моментално измъкна тигана.
Тодор извика едно „иху-у-у!“. Германката се засмя до ушите и от това очите й се затвориха. Загледан в нея — як, къдрав и ухилен — Тодор изрева още веднъж „иху!“ и веднага поиска ракия.
— Ама студена! — каза той. — Люта и студена да бъде, оти…
— Що бе? — попита съседът. — Да не би да си се порязал?
— Она ме пореза! — извика Тодор и все тъй ухилен, посочи с очи към германката. — Те тука! — той прекара ръката през сърцето си, клекна отново и ожесточено разряза прасето в чатала.
Германката с всяка минута ставаше все по-хубава. От ръцете й, както от котлето, се вдигаше бяла и дъхава па̀ра. Германецът и съседът нещо приказваха — в зачервените им пръсти топлите порцеланови чашки меко и плътно се чукваха. Всичко вървеше отлично, когато Боне подскочи изведнъж и изрева:
— Те го!
— Кой бе? — попита съседът.
— Он! — изрева още веднъж Боне и посегна за ножа от Тодор. — Те го германецо у баба Надежда!
