варварката застана пред краля на плъховете. Страх проблясваше в кафявите й очи, но тя се мъчеше да се държи гордо и самоуверено. Посочи към него, към Мат, после към самата себе си. Мат не разбираше какво казва тя, но когато Рраар въпросително го погледна, той инстинктивно кимна и махна с ръка на Аруула да дойде при него.
Изглежда, беше постъпил правилно. Аруула се приближи с бързи крачки. И тогава Мат видя в треперещите й ръце плоския, маслиненозелен контейнер.
Аварийният пакет от самолета!
Погледна смаяно Аруула.
— Ти си… — Потърси думите. — Ти си великолепна жена…
Чист адреналин заля тялото му, когато осъзна шанса, който му се предлагаше. И разумът му заработи с прецизността на компютърен процесор.
С жестове даде на Рраар да разбере, че вече е готов да демонстрира божествената си власт. Тараците отново се отдръпнаха в тъмния тунел.
Тогава Мат постави на пода контейнера от подсилен със стъкловлакна изкуствен материал и го разтвори. Люспестата птица следеше действията му с жълтите си очи.
Светлина от факла падна върху безброй преградки. Нож, компас, бинокъл, запалка, секира, двайсетзаряден армейски пистолет с два резервни пълнителя, пакетче пластичен експлозив и капсули, химически факли, прожектор, сигнален пистолет, сигнални гранати — всичко, каквото му беше нужно, дори и повече.
Движенията на Матю станаха светкавични. Пъхна секирата с късата дръжка в ръката на Аруула, посочи единия от дървените колове, за които беше завързано подобното на кукумявка същество, но същевременно й даде да разбере, че трябва да почака. Варварката веднага разбра.
Тогава Мат извади пластичния експлозив от преградката му и отчупи една трета от него. Пъхна вътре един подобен на цигара капсул и пусна остатъка в униформения си панталон. После изтича до входа на пещерата.
Шумолене и писукане откъм тъмнината. И въпросителното грачене на краля на тараците.
— Готово, Рраар! — извика Мат към тъмнината. — Сега Маддракс ще ти демонстрира силата си! — Изведнъж в тунела настана мъртва тишина. Със завъртане на върха на пръчката Мат постави взривателя на най-малко време — пет секунди.
Повдигна рамене.
— Съжалявам, гадино, аз съм само човек! — С тези думи хвърли пластичния експлозив в мрака и скокна обратно в пещерата.
Оглушителна детонация, светкавица. Стените на пещерата потрепераха. От тавана се посипа кал. Чудовищната кукумявка нададе пронизителен вик, а в тунела пред пещерата се надигна многогласен крясък.
Мат кимна на Аруула.
— Сега!
В същия миг взе сигналния и армейския пистолет от контейнера.
С три силни удара на секирата придружителката му преряза дървения кол. Веригата с дрънчене се стовари на пода, когато люспестото същество я дръпна към себе си. Вече неограничавано в движенията си, веднага се наведе към втория кол, оглозга го с клюна си и накрая освободи и втората верига, с която беше завързан кракът му.
С притиснат към стената на пещерата гръб, Аруула протягаше две факли срещу гигантската кукумявка, а Мат се беше прицелил със сигналния и армейския пистолет в люспестите гърди на чудовището.
Но то, изглежда, не проявяваше ни най-малък интерес към тях. Само погледна бегло в тяхна посока, после с плясък на крилата си се понесе извън пещерата. След секунди ужасяващ хор от крясъци от страх и ужас изпълни лабиринта на тараците.
Мат и Аруула изчакаха няколко минути. Тогава покрай стената опипом излязоха от пещерата. Навън в тунела прожекторът на Мат освети разкъсания труп на Рраар. Този крал беше мъртъв — и никога нямаше да има наследник на трона му.
Почти необезпокоявани, Мат и Аруула стигнаха до един изход. Само на два пъти малка тълпа тараци се опитаха да ги нападнат. Една сигнална ракета беше достатъчна, за да ги обърне в паническо бягство. Останалите без водач зверове бяха заети единствено с отърваването на собствените си кожи…
Ордата на Зорбан ги обгради с ликуване. Няколко облечени в космати кожи фигури се хвърлиха върху влажната земя.
— Тенк фа туу, Вудан, хонуур фа туу, Маддракс…
Напълно изтощен, Мат се отпусна на един камък до входа на колибата си. Хората на Зорбан го опипваха. Лицата им сияеха. Очите на старата Цурпа бяха насълзени.
Аруула стоеше малко по-настрана и се подпираше на меча си. Замръзнал сняг и лед бяха полепнали по сплъстената й грива. Сякаш беше вплела в нея бели стъклени перли.
Бяха пътували два дни и една нощ. Пеш. Фреккойшерът на Аруула беше убит при експлозията.
Мълчаливо газиха през снежната и ледена пустош, катериха се по ледници и тесни била. Нощта прекараха под една скална издатина, плътно притиснати един към друг и завити в кожите.
Още отдалеч мъжете и жените воини на Зорбан ги видяха да се спускат към долината. Ликуването в лагера беше неописуемо…
Само Балоор не ликуваше. Мат видя шамана с кокалестото лице да стои пред палатката си. Със скръстени на гърдите ръце наблюдаваше оживлението пред колибата на бога.
Тлъстият Зорбан се клатушкаше, жестикулираше и басът му ръмжеше. Аруула се приближи. Междувременно беше в състояние да превежда прости изречения. Мат се удивляваше на интелигентността и способността на тази жена да разбира смисъла на нещата.
Тя посочи колибата на Говорещия с боговете.
— Балоор казва — тя посочи Мат, — Маддракс не бог. Тараците щели ядат него.
Матю горчиво се засмя. Проклетият негодник е искал да го прати в ада. И за малко да успее.
С двете си длани се удари по гърдите.
— Жив съм! Балоор е изпълнен със завист! Иска да бъде нещо повече от един говорещ с боговете. Иска да го почитат като бог! Затова ме предаде на Рраар!
Кимна към Аруула. И тя преведе. Мат беше сигурен, че е разбрала най-важното.
Сега Мат видя уплашени лица около себе си. И колкото по-дълго говореше Аруула, толкова по-мрачно ставаше лицето на Зорбан. Изглежда му предаваше в подробности събитията от последните четири дни. Вероятно и каква роля беше изиграл в тях собственият му син.
Накрая чорлавият вожд се обърна и махна с ръка на Балоор да дойде. Той гордо се приближи. Бледото му сбръчкано лице беше студено и недружелюбно. Спря на няколко крачки от Мат. От червените му очи бликна омраза, когато погледна русия мъж. Със съскане избълва няколко думи.
— Всичко лъжа, казва той — преведе Аруула, — а ти докаже, че бог си.
Мат бавно кимна. „Тя знае, че съм човек — помисли си той, — Зорбан и ордата му не знаят…“
Изведнъж доби чувството, че може би е по-изгодно нещата да си останат така.
— Ще отида в колибата си — каза той уморено. — Когато настъпи нощта, Маддракс ще докаже, че е бог.
Аруула преведе, Зорбан кимна, възбуденото шушукане се усили. Мат се оттегли в обиталището си.
Привечер Аруула дръпна кожената завеса на входа. Отпусна се до него. Седеше с кръстосани крака пред него. Погледът й беше сериозен.
Дали се страхуваше от предстоящия избор? Мат се изправи и я погледна въпросително, факторът на най-голямата несигурност беше тя самата. Пред нея се беше открил. Като човек, а не като бог.
— На моя страна ли ще си? — попита я тихо.
Тя се потупа по гърдите и го посочи. Тогава кръстоса пръстите на двете си ръце и разтърси сключените си ръце пред гърдите си.
Мат я улови за китките и й целуна ръцете.
— Благодаря. — Аруула се откъсна от него и се стрелна навън. И Мат вече знаеше, че в този загадъчен
